Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО: Няма реални аргументи срещу промените в Закона за авторското право

в. Класа | Соня ВЪЛЕВА | 11.10.2010

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Има специализация в областта на електронните медии, медийното право и интелектуалната собственост. Председател е на Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация, член на Експертния съвет на СЕМ и член на Консултативния съвет по информационни технологии и съобщения към МТИТС.

- Г-н Камбуров, АБРО започна кампания в подкрепа на измененията в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), каква е нейната цел?

- Преди 10 дни АБРО обяви своята позиция за подкрепа на измененията в ЗАПСП, като същевременно стартира и мащабна кампания, която има за цел да покаже нуждата от промяна в нормативната уредба в областта на интелектуалната собственост. Нашите членове приветстват политическата воля на правителството за провеждане на реформи и в този сектор. Проблемите са много, натрупани са с години и това е поредният опит за тяхното разрешаване чрез законодателна инициатива. По време на мандата на проф. Стефан Данаилов като министър на културата също бяха изготвени подобни изменения, но шепа хора, които имат пряк финансов интерес от запазване на хаоса и статуквото, успяха да ги спрат. Показателно е, че същите хора и в момента извиват най-силния глас против предложения от Министерския съвет законопроект, като опитват да повторят сценария преди три години.

- Една от тезите на т.нар. креативен сектор е, че този законопроект ще убие българската култура и ще доведе до нищета носителите на права. Каква е вашата позиция по този въпрос?

- След всички проведени срещи и разговори, които имах, установявам, че към този законопроект се подхожда с прекомерна доза популизъм и ниска степен разбиране на специализираната материя, което е удобен инструмент за манипулация на общественото мнение. Категорично мога да заявя, като член на широката работна група, която работи по предложените текстове в рамките на Министерството на културата, че над 90% от предложенията бяха изготвени въз основата на консенсус в рамките на групата, където участваха представители на всички дружества за колективно управление на права. Редно е да отбележим, че още в началото на работата ни, Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН, напусна групата, защото не бе съгласна с начина на работа и по-скоро в това, че мнозинството се обединявахме около идеи, които тя не споделяше. Това бе поредният опит за демонстрация и шиканиране на законодателния процес. Времето показа, че той е неуспешен и именно от нея в момента се организират всички активности срещу измененията в закона. Лишени от логика са изказванията, че ЗИД на ЗАПСП ще убие българската култура и ще доведе до нищета носителите на права. Напротив – този резултат ще бъде постигнат, ако хаосът, който е в момента, продължи. От него страдат и правоносители, и ползватели. Но пак казвам, той е удобен за малко хора, които толкова яростно го защитават.

- Компенсационните възнаграждания станаха една от ябълките на раздора. Бихте ли обяснили къде е проблемът в тези текстове и защо можем да очакваме санкция от ЕС за него?

- Съгласно чл.26 от действащия закон на правоносителите се дължат компенсационни възнаграждания, които се отчисляват при покупката на празни носители – компактдискове, харддискове, а също така и на копирни и репрографски апарати. Двадесет процента от всички събрани суми следва да се отделят за фонд "Култура“ към Министерството на културата. За съжаление през годините поради различни причини текстът не е заработил, като за 17 г. са събрани само около 14 000 евро, които все още не са и разпределени, и нито лев не е постъпил във фонд "Култура“. Министерският съвет предлага заличаването на чл.26. Според представители на правоносителите това ще доведе до противоречие с правото на Европейския съюз. На заседанието на комисията по правни въпроси към Народното събрание въпросът бе дебатиран задълбочено, като заключението на цялата комисия, която прие законопроекта с подкрепата на всички политически сили, бе, че отмяната на чл.26 няма да доведе до противоречие с правото на ЕС. Моето мнение е в същата посока, тъй като европейската разпоредба дава възможност на държавите членки да предвидят изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане срещу справедливо възнаграждение за носителя на авторското право. Посочената разпоредба не задължава държавите членки да въвеждат такива изключения или ограничения. Директивата не определя и правилата за начините, по които следва да се извърши такова заплащане, поради което няма опасност да влезем в противоречие с нея или на България да бъдат наложени санкции. Отмяната на компенсационните възнаграждения не е експертен въпрос или юридически казус, а има повече икономически и политически измерения, които всяка държава отделно преценява. Доста от страните – членки на ЕС, преразглеждат своята позиция и временно или за постоянно замразяват работата на подобни текстове.

- Заподозрени бяха лобистки интереси, които стоят зад отмяната на този текст?

- Напоследък стана практика да се привиждат призраците на лобизъм зад всички текстове. За какъв лобизъм можем да говорим тук, когато този текст никога не е работил – неговото оставане или отменяне очевидно няма да облагодетелства или ощети никого. Но това е въпрос, който всяка държава следва да уреди самостоятелно в рамките на предписанията на европейското законодателство.

- В мотивите на законопроекта четем, че неговата основна цел е да уреди работата на дружествата за колективно управление на права, бихте ли коментирали тази част от текстовете.

- Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, свързани с представителността на този вид организации, и не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за реален преговорен процес, от една страна. А от друга, възпрепятства създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни. Именно за това се наложи и изработването на такъв изменителен закон. С предложения проект се дава възможност да бъдат успешно и ефективно преодолени редица недостатъци и непълноти в действащия текст на чл.40. На първо място, това е определяне на тарифите на организациите за колективно управление на права – един доста спорен въпрос, който винаги стои на дневен ред. Предвидената процедура за утвърждаване на тарифите ще даде възможност за равнопоставеност между правоносители и ползватели, като с аргументите на двете страни ще има възможност да бъде запозната специална комисия, назначена от министъра Вежди Рашидов, която ще изготви доклад до него и му предложи да вземе решение за утвърждаване или не на проекта на тарифи.
На второ място, разрешаването на спорове – също основен въпрос, който спъва ефективното прилагане на закона. В резултат на дългогодишни спорове на няколко пъти по различни поводи системата за колективно управление е била пред колапс заради липсата на диалог и медиатор между страните. През последните месеци стана ясно, че благодарение на медиацията могат да бъдат разрешени спорове и да се стигне до подписване на рамкови споразумения.
На трето място, разрешава се въпросът при наличието на повече от една такава организация за един и същи вид права, с която ползвателят ще трябва да има сключен договор. Практически въпрос, който води до двойно и тройно заплащане за едни и същи права. Случва се така, че няколко организации претендират за възнаграждения за правоносители, които представляват – абсурден факт, който е реалност.
Предвидени са специални текстове за надзор върху организациите за колективно управление на права в унисон с европейската практика. Министерството на културата ще има възможност да осъществява надзор върху дейността на този вид дружества, защото именно в тях се пресича общественият и частният интерес. От една страна, там постъпват и публични средства от държавния бюджет, а от друга, ефективното функциониране и спазване равнопоставеността между членове и не членове са от ключово значение за развитието на креативния сектор. Предвиден е ежегоден отчет към Министерството на културата от този вид организации, за да има в максимална степен публичност и прозрачност в тяхната дейност и се избягват съмненията за манипулиране на събраните суми и тяхното разпределение, които често стават оправдание за неплащане.

- В своята протестна декларация някои представители на творческия сектор се обявиха против това държавата да им се меси в колективното управление на права и определяне на тарифите. Защо?

- България е единствената страна, в която няма такъв механизъм на надзор. Във всички страни – членки на ЕС, съществуват текстове, които даже стигат много по-далеч в посока детайлност на регулацията. Предлаганите изменения са крачка в правилната посока и ще дадат стабилност на сектора. Не мога да се съглася, че ще се стигне до прекомерна намеса от страна на държавата, а напротив – тя ще се върне в ролята си на естествен арбитър и регулатор на този вид обществени отношения. Ясно е, че не може да се продължава по сега действащата схема, защото тя не работи. Прозрачността и отчетността са задължителни. Оказва се, че той е един от най-непрозрачните и никой няма механизъм да провери какво се случва там. Още повече, министърът на културата няма правомощие да определя цената на труда на правоносителите. А той ще има задължението само да утвърди предложената от тях тарифа, ако са спазени формалните изисквания и са приложени необходимите документи, които да обосноват предложената стойност, така че излаганите аргументи против са напълно несъстоятелни и според мен прикриват други частни интереси, различни от тези на творците.

- Какви са очакванията ви по отношение на законопроекта?

- Целият медиен сектор изразява пълната си подкрепа към тази законодателна инициатива. Пряко ще следим законодателния процес, както и опитите той да бъде повлиян в една или друга посока от представители на чужди държави. Активно ще участваме в дискусиите по приемане на текстовете, като същевременно ще продължим своята кампания. Факт е, че не само медиите, но и представителите на големите работодателски организации, на ИТ бранша и на туристическия сектор оказват подкрепата си за предлаганите изменения. Категорични сме, че няма да позволим да се повтори сценарият отпреди три години, когато подобни предложения бяха немотивирано спрени.

Стр. 20

Leave a Reply