сп. Тема | 27.02.2011

- След толкова много риалити дойде модата на сериалите. Няма ли и там скоро да настъпи пренасищане, господин Бояджиев?

- В България е сложно да се даде отговор на такъв въпрос. Но в известен смисъл сериалите са като минижупа. Модата на късите поли дойде през 70-те, задържа се известно време, после минахме на дълги. Все пак дали и кога ще дойде пренасищането при сериалите, зависи основно от тяхното качество.

- Забелязвате ли вдигане на професионалното ниво?

- Да, "Стъклен дом" например е приличен сериал.

- А какво ще кажете за рекламните кампании около новите сериали?

- Авторекламата в медиите в момента е в безобразно състояние. Постоянно се набляга на едно или друго предаване, зад което стои един или друг продуцент, а зад него пък стои един или друг директор на телевизия. Тази връзка означава източване на пари, ако сериалът е лош. Ако е хубав – добре дошъл.

- Какво кара публиката да залепва за екрана? "Робинята Изаура" и "Туин Пийкс" например нямаха нищо общо, освен че се превърнаха в събития по времето, когато БНТ беше сама на пазара.

- "Изаура" е сапунка, а "Туин Пийкс" беше хубав филм и да, тогава нямаше конкуренция. Иначе по принцип сериалите, които правят бум в медийното пространство, отговарят на нивото, социалното положение и изискванията на зрителите в момента, в който текат на екрана.

- А може би има значение и дали показват подходящата илюзия? Като пълните магазини и усмихнатите продавачки в "Жената зад щанда"?

- По времето на соцреализма изобилие можеше да се види само на екрана. Но сега това не би било достатъчно. Социално погледнато, съвременният зрител е в доста объркано състояние.

- Когато бяхте директор на БНТ в средата на 90-те, как взимахте решение какви филми и сериали да се купуват?

- Преди да се купи, трябва да има пари. И след това можеш да възложиш на трима души да отидат в Кан по време на пазара,като им кажеш какво да търсят. Но сериали не поръчвах, аз купувах игрални филми. Спомням си, че по мое време за пръв път взехме и няколко религиозни ленти за Коледа, дотогава Христос го нямаше в програмните схеми. Но основният ми проблем беше наследен от предишното ръководство – пакет от филми за "Неделна киновечер", в който 70% бяха боклук, 25% средно ниво и едва 5% добро качество. Проблемът се разреши, когато отидохме в Англия да видим дали можем да сключим договор с MTV и покрай това да направим бартер със CNN, който ни даваше права за всичко, произведено от тях, срещу 5 минути реклама седмично. А юристката им ни помогна да променим съдържанието на пакета само с един факс. Продавах въздух, за да взимам филми.

- Според Вас кой е най-успешният български сериал?

- "На всеки километър" и "Капитан Петко войвода". Там и идеологията минаваше в екшън, което е добре за филмите. Първите епизоди от "Клиника на третия етаж" също бяха добри. Времето показа, че дори "Дунав мост" не е бил толкова лош сериал. Вътре имаше предсказания за реалността, която тепърва предстоеше в България. Е, не стана голям хит…

- Някой от тези сериали събра ли повече фенове?

- "На всеки километър" със Стефан Данаилов, Григор Вачков и Черкелов. Васил Михайлов също имаше много фенове като Капитан Петко войвода. Но думата "фен" е подходяща за София, тук са звезда до звездата. В провинцията тачат актьора.

- Какво иска да гледа сега българинът, когато се прибира от работа?

- Знам какво не иска да гледа по никое време – сутрешните блокове и публицистиката, която е продължение на сутрешните блокове. И най-вече не иска да гледа измислени новинарски емисии.

- Вашето обяснение за успеха на турските сериали?

- Не ги гледам редовно, но ги харесвам – те са професионално направени. Ние също навремето правехме сериали като пропаганда, но не така качествено.

- Трябва ли да има национална политика и при правенето на сериали?

- Да.

- Тоест действието примерно да се развива около тракийски могили, за да привлечем туристи?

- Не точно. Но пари за качествено пресъздаване на историята трябва да се дават. Държавата не бива да вдига ръце от националната телевизия. До 1989 г. като програма без конкуренция тя е получавала 128 милиона лева и от тях към 40 милиона са отивали за производство на сериали или единични игрални филми. Сега бюджетът на БНТ е десет пъти по-малък.

- Напоследък едни и същи актьори минават от скечовете в сериалите и обратно. Има ли явлението други минуси освен износването на лицата?

- Този минус е достатъчно голям. Защото след 2-3 години повечето от актьорите, които сега играят в телевизионните сериали и скечовете, няма да намерят място 8 сериозните филми и тв постановки. Защото са сухи и бледи по сценарий, нямат персонално присъствие. Гледам "Комиците", приятели са ми всичките и съжалявам, но ще го кажа – това е изтощение на таланта. И най-смешното е, че работят много, договорите им блокират други участия, а парите са малко. С изключение на неколцина като Стефан Данаилов, които могат да се пазарят за ставката, повечето са готови на всичко. Включително да играят за 2000 лв. заплата. Знам, че времето не дава кой знае какъв избор, но е по-добре да имаш парче хляб и сирене, отколкото хляб, сирене и шкембе чорба.

Стр. 16, 17