Хранилката на регулатора

в. Дума | Милена НИКОЛОВА | 2010-04-12

Преди дни избраха нов председател на онзи регулаторен орган СЕМ, който трябва да ни пази от пошлостта по електронните медии. И въобще няма значение дали човекът е ерудиран на база средностатистически българин. Въпросът, който изборът на тази личност постави, е доста по-сериозен и надхвърля въпросния няколкочленен съвет заедно със съпътстващия го обслужващ персонал. Не става дума и за далеч над средните за България работни заплати. Изборът на човека беше най-странното нещо, което се случи, след като на същия му изтече манадатът преди не повече от две години в същия СЕМ. Преизбирането, в случая дори повишението, обаче поставя сериозния проблем доколко членството във въпросния съвет е пожизнено и задължително. Някак нормално се оказва едни и същи хора без оглед на политическото управление да заемат удобни контролни позиции. Подобни постове има в поне дузина “регулатори". Другото задължително професионално условие е обществената слепота – да не се вижда, когато някой нарушава правилата. Явно така се гарантира и престоят “на топло и платено". Състоянието на който и да е “регулатор" е винаги в покой. Той практически и обикновено не регулира нищо. Нито разните му там “брадъри" и “систъри", които достигат гинекологични висоти.
Няма контрол и в онези “регулатори", пред които обикновеният потребител пищи от сметки за ток, парно, вода… и от поредния нахален монополист. Няма регулация и когато възникват безброй банки с неясен произход, които пак хората ползват доверчиво. Няма контрол и когато става дума за това с какво се храним, къде се строи около нас и какво ли още не.
Мандатите в “регулатора" по презумпция обезпечават членовете и техните председатели с необозрим брой “ангажименти", които по правило са в пряк конфликт на интереси със заеманата длъжност.
Така за по 5-7 години в разни комисии и съвети се подвизават хора с неясни качества. Нещо като да си начело на СЕМ, заедно с това шеф на художествена галерия, близка до властимащите, и между другото печатар и философ… Всички тези компоненти, взети заедно, правят един председател на СЕМ. А ГЕРБ пък на свой ред прегърна и на дело приложи утвърдената традиция по отношение на регулаторите, техните членове и председатели. Защото безспорното условие за политическата подкрепа е префърцуненото нищоговорене, съпроводено с нищоправене. Така се убива надеждата на хората, че един ден може да заживеем и добре, и по правила. Защото е важно да има контрол над цялата пошлост, с която ни залива околното обществено пространство. Контрол, който да важи и за една сестринска телевизия, еманация на въпросната грозота.

Стр. 7

Leave a Reply