в. 24 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 07.05.2011

Събирал се с Тодор Чобанов и записвали емисии на стар касетофон

Осем часът вечерта. Започват централните новини по телевизията. Синеоко и русокосо момченце е вперило съсредоточен поглед в огромния цветен "Рубин 711" в хола, сякаш разбира всичко, за което водещата говори. Веднага щом свърши емисията, детето сяда до баба си и дядо си и започва само да си измисля новини. За по-голяма прилика с истинската телевизия дори върти тенджера, като имитира шапката на "По света и у нас". И така всяка вечер.
Историята е отпреди около 25 години, а палавникът е порасналият Христо Калоферов. Разликата е, че вече не му се налага сам да съчинява вестите от страната и света и публиката му не е от двама души. Днес всяка сутрин събужда стотици хиляди българи със сутрешната емисия на "Календар" по Нова тв.
"Правехме си и радиоемисии. С още един приятел, който сега е зам.-министър на културата – Тодор Чобанов, записвахме новини на касета, а после сами ги слушахме и се смеехме. Цялата компания се забавляваше така. Пораснахме, но на мен ми остана тръпката да се занимавам с това", спомня си Христо.
Затова още щом се уволнява от казармата, кандидатства в кабелната телевизия в родния Асеновград.
Отидох с костюма от бала да се пробвам – драматично черен с виненочервена вратовръзка и бяла риза. Взеха ме и започнах работа заедно с учениците – на 15 септември 1999 г, разказва той. Не след дълго го приемат да учи за тв и кинооператор в Благоевград. Там работи като кореспондент в РТВЦ на БНТ за "По света и у нас". "Това бяха първите и последни две места, за които ми се наложи да пиша автобиографии. След това просто ме харесваха и ме извикваха да работя другаде", обяснява Калоферов.
Един ден, малко преди да завърши висшето си образование, му се обажда шефката на новините Вяра Анкова. Пита го какво мисли да прави, като се дипломира. "Тръгнал съм към София", е отговорът му. А тя само казва: "Ами, добре дошъл." В държавната телевизия не изкарва много, защото го заливат с предложения от други медии. "Приех това в Нова тв и си дойдох на мястото", разказва той.
Христо дълго време води късната емисия на "Календар". Сега става трудно, за да започне заедно със "Здравей, България". "Имах навика да лягам в 2 ч, сега ставам в 4 ч. Лошото е, че пак заспивам в 2 ч", обяснява телевизионерът. Затова веднага щом стане и преди да се отправи за работа, пие поне по едно кафе. "Ако можеше да го приемам венозно, щеше да е най-добре, за да спестявам време." И понякога допуска леки лапсуси, но веднага се поправя, а после обръща всичко на шега. "В сряда изпратих футболния клуб "Пирин" на международни квалификации, но се случват такива неща. Има моменти, когато грешките са много комични и ми коства доста усилия да се сдържа да не се разсмея и да не проваля новината. Предпочитам да не ги помня и бързо ги забравям", казва Калоферов.
Но никога не забравя тежките събития, които трябва да прочете рано сутрин – за смъртни случаи или за хора, които се нуждаят от помощ. "Иска ми се да направя нещо, а няма как , съжалява той. Още си спомня как, докато чете късните новини, съобщава за болно дете, което се нуждае от лечение в чужбина. Зрители започват да се обаждат на редакционните телефони и екипът остава до 2 ч след полунощ да казва номера на банковата сметка.
Днес все повече хора по улицата го спират, за да му кажат за някоя нередност. Минаващ наблизо възрастен човек го стиснал здраво за ръката
миналата седмица и започнал да му показва колко дупки има по улицата.
Не липсват и зрителски писма. Но покрай проблемите си хората често пишат и за още нещо. "Наскоро една дама от Благоевград ми беше пратила прочувствено писмо. В него ми пожелаваше да продължавам все така добре да си върша работата и между другото беше вметнала, че дъщеря й е симпатично момиче, което сега учи журналистика", разказва Христо.
И макар че и собствената му баба вече не го посреща с добре дошъл, а с "ти няма ли да се жениш", новинарят не мисли, че е дошъл моментът за такава сериозна връзка. "Планирам всичко в работата и е пълен хаос вкъщи – така се чувствам щастлив. Моментът сам ще дойде", обяснява той.
***
Разпитва гаджетата на сестра си
Най-близките хора на Христо са две жени – майка му и по-малката му сестра. За съжаление ги вижда рядко, защото и двете не живеят в София.
"Майка ми живееше в Асеновград допреди 3-4 г. В драматичните години на приватизация обаче съсипаха предприятията там и тя се принуди да замине за Атина, където сега живее и работи. Виждаме се веднъж годишно, а през другото време се чуваме. Тя ме учи на гръцки, но с пълен неуспех", разказва той.
Сестра му все още е в родното градче. Учи туризъм в Пловдив и междувременно работи в голяма фирма в Асеновград. "Много оправно дете е, спокоен съм за нея", казва Христо. Но колкото и да е спокоен, винаги проверява в каква компания се движи. "Без контрол и надзор не я оставям. Познавам приятелите й от деца. А ако има гадже – излизам на кафе с него без сестра ми и започва разпит. Горките хора, като се замисля. Но е важно да знам дали ще се държи добре с нея", обяснява той.

Стр. 24