в. Сега| Галя Горанова | 21.06.2011
Промени в медийния закон ще осигурят допълнително между 10 и 16 млн. лв. от реклами за обществените медии
Българската национална телевизия е на път да получи това, за което се бори от години – увеличаване на рекламното време в праймтайма и възможност за използване на новия хит в рекламата – продуктовото позициониране. Промените в Закона за радиото и телевизията вече са внесени в парламента от ГЕРБ и предстои гласуването им на първо четене. Облекченията се отнасят и за БНР.
Ако поправките бъдат приети, БНТ ще може да излъчва повече реклама в най-гледаното време. Сега законът не позволява времетраенето на рекламата в праймтайма (19-22 ч.) да надвишава 1/3 от общото й позволено рекламно време за денонощие. Според сегашния регламент БНТ може да излъчва общо 15 минути за деня и не повече от 4 минути на час. Затова и рекламните блокове в най-гледания вечерен пояс са къси – за голяма радост на зрителя. Ако ограничението отпадне, занапред БНТ ще може да излъчва до 12 минути реклама в праймтайма.
Отделно от това БНТ и БНР като обществени доставчици вече ще могат да печелят от продуктово позициониране – близък кадър върху марката сок, който пият водещите, или споменаване на фирма, заплатила предварително за това. Трикът се използва основно в телевизията. Самото рекламиране е част от сюжетната линия на предаването, като ненатрапващо се разясняват предимствата на въпросния продукт. По-наблюдателните зрители на култовия сериал "Под прикритие" вероятно са забелязали натрапчивите кадри върху името на банката, в която главният злодей държи парите си, а диалогът на Джаро с банковия служител е в стила на класическата реклама. "На развитите медийни пазари продуктовото позициониране е предпочитан начин за рекламиране поради факта, че е по-добре възприето от зрителите и не нарушава целостта и естетическите качества на програмите", мотивират се вносителите на промените.
В момента продуктовото позициониране е разрешено на частните медии и на външните продукции. Изрична забрана има за продажбата му в новини и религиозни предавания. ГЕРБ предлага това ограничение да си остане.
По изчисления на вносителите поправките в закона ще позволят на БНТ да привлече допълнително между 10 и 16 млн. лева от реклама. Пак с цел икономия на средства общественото радио и телевизия
се освобождават и от задължението
си да излъчват чрез спътник програмите си навсякъде, където според Агенцията за българите в чужбина живеят граждани с български произход.
Депутатите от ГЕРБ мотивират промените с желание да се преодолее неравностойното положение, в което се намират българските обществени медии спрямо европейските и американските им конкуренти, които отдавна ползват предимствата на продуктовото позициониране. Често телевизионната продукция, която се закупува от ЕС и САЩ, съдържа продуктова реклама, включена още при заснемането на самите филми или сериали. Според вносителите отварянето на БНТ и БНР към новите форми на реклама ще стимулира произвеждането на български програми с по-високо качество и на по-ниска цена, в това число програми на независими продуценти и филмови продукции. Освен това приходите щели да компенсират намаления бюджет на обществените медии за следващите три години. Впрочем това е водещият аргумент за управляващите. Понеже държавата няма пари за увеличаване на държавната субсидия за двете медии, дава им правото да си търсят сами средства от частния бизнес. С всички произтичащи от това рискове – комерсиализиране на продукцията, отстъпление от сериозната журналистика и в крайна сметка опошляване, каквото наблюдавахме в частните телевизии с разните риалити формати. От друга страна, ходът е животоспасяващ за БНТ, която тъне в дългове, наследени още от управлението на Уляна Пръмова.
В БНТ, БНР и Асоциацията на частните продуценти би трябвало да ликуват от рекламния подарък. Само че за медиите
всеки дар от властта е данайски.
Не е ясно какви форми ще добие благодарността към управляващите за този спасителен жест и дали няма да притъпи критичната мисъл. "Нахранете журналистите" е тъжна метафора за деликатните взаимоотношения между властта и коректива. И още нещо – съществува риск част от приходите да се върнат обратно към рекламодателите чрез разни съмнителни външни продукции, за които и в момента БНТ харчи грешни пари. Затова е важно какъв дял от допълнителните рекламни приходи ще отива за стимулиране на журналистите и колко ще изтекат към външните продуценти.
Съвсем естествено от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) веднага скочиха срещу промените, облагодетелстващи обществените медии. Частните електронни медии са на мнение, че обществените им конкуренти и бездруго са дотирани щедро от държавата, така че не заслужават да имат собствени приходи от реклама. С облекчаването на ограниченията за рекламата сега те се чувстват жертва на нелоялна конкуренция. Очаква се в близките дни АБРО да аргументира възраженията си с официално становище по въпроса.
***
СПОР
Рекламни драми разтресоха и частните телевизии. Нова тв е подала жалба срещу бТВ в Комисията за защита на конкуренцията. От Нова твърдят, че колегите им дават необосновано големи отстъпки на рекламодатели и бонусни излъчвания срещу условие да не рекламират в други канали. При нарушение на това изискване клиентът е трябвало да плаща неустойка, пишат в жалбата от НТВ. БТВ засега не коментира жалбата.
Стр. 14
