… и носталгията не е онова, което беше

QM Media I 3.09.2012

Брой 27 на списание L’Europeo не е само преследване на „изгубената България“, нито само tribute към сайта lostbulgaria.com, поставил си амбициозната цел да се превърне в дигитален снимков архив на българите. Това е пътуване в страната на личните ни спомени – такава, каквато беше и каквото можеше да бъде. То завършва с тъжната констатация, че днес дори и носталгията не е това, което беше едно време…
Андроника Мартонова, Антоние Манолова, Катерина Шейтанова, Галя Горанова, Петко Бочаров, Георги Мишев, Георги Господинов, Георги Данаилов, Любомир Левчев, Юри Проданов, Симеон Еди Шварц, Йордан Тодоров, Пейо Колев, Димитър Стоянович и Любен Дилов-син разравят безкрайния архив със снимки от миналия век, за да съберат парчетата на онези неща, които най-много ни липсват днес. Плачат за погубените гори и села, сглобяват емигрантските спомени от 1911 г. насам, препарират македонски „маки“, изваждат забравени подвизи на българските морски капитани, недоволни са, че не са „богатско чедо и Буров не им е дедо“. Разказват и невероятната история за пътуването на футуризма от Рим до Ямбол, което Маринети започва със сто конски сили, за да завърши с два вола, влачещи го по прашните пътища на българската 1909-а.
Какво пише в архивите на Фортеанското общество за България – циклопи край Разлог, черен сняг в София, летящи змии в Родопите… Дяволитата усмивка на Чарлс Форт неведнъж е огрявала Родината и не е нужно да чакаме филма, който Робърт Земекис се е заканил да снима, за да разберем какво толкова е открил в България. Новият брой на L’Europeo хвърля известна светлина по тези въпрости. Заедно с чудесните снимки от десетки лични архиви, греят и вече почти митологичните образи на Мара Белчева, Лора Каравелова и Султана Рачо Петрова, на легендарните капитани баща и син Георгиеви – Брадата и Фоса, на братята Сарафови, на неустрашимото войнство на генерал Вазов и Борис Дрангов, на безподобния легионер д-р Иван Дочев в последното му интервю, дадено на патриаршеските 99 години.
„Няма пенсионирани актьори“ – с името на специалния проект на актьора и фотограф Георги Вачев можем да обобщим целия 27 брой на L’Europeo – личните ни спомени рисуват една България, по-различна от онази в учебниците. Всъщност България, която обичаме, обичайки себе си и семейната си памет. 

Leave a Reply