Идва ли края на аналоговата ера? Ще стане ли факт цифровизацията на ефира от месец септември 2013г? все въпроси към Светослава Кузманова, която е в Албена на медийния фестивал там и в момента има дискусия точно по тези въпроси. Светла, слушаме те.
Репортер: Здравейте от Албена – и все въпроси, на които отговора би трябвало да е положителен. Ще кажа в началото, че цифровото телевизионно излъчване в България трябваше да започне от 1 март догодина и в продължение на половин година ще има и аналогов, и дигитален ефир, след това старата технология аналогова би трябвало да спре завинаги. Между другото според една резолюция на ЕС тази цифровизация трябваше да приключи тази година, 2012, и то в целия ЕС. България на няколко пъти изпуска сроковете по различни причини. Има разбира се и съдебни дела на неспечелилите за мултиплекси, от които ще се разпространява тази цифрова телевизия срещу спечелилите. Самата България изключително много се бави в етапите за въвеждането на тази цифровизация, така че на практика често изпускахме много сроковете през годините. Сега обаче няма повече накъде, както каза председателя на КРС буквално преди минути тук в една от залите в курорта Албена. Този процес просто трябва да се случи и от 1 септември 2013 в България просто трябва да бъде въведена цифровата телевизия. Ще бъде скандално, каза той, ако това не се случи, защото България ще бъде заплашена от жестоки глоби, които се налагат всеки ден и ще бъде изключително трудно страната ни да ги плаща. Както ви казах, според тази резолюция на ЕС всички страни членки трябва да цифровизират националния си ефир до 2012. Повечето вече го направиха, но има и такива като България, които не са. Всъщност тази резолюция има за цел да подобри качеството на телевизиите и да даде на потребителя една по-качествена услуга. Така хората ще могат да гледат безплатно повече ефирни канали. Аналоговата технология, само ще обясня лаично, позволява на една честота да се гледа един телевизионен канал. А с цифровизацията на една честота вече ще могат да се излъчват много повече канали – до 10 и то с доста по-добро качество на картината и с много други екстри като например потребителя сам да може да избира дали да си включва субтитри към даден филм или не. Всъщност цифровизацията на практика е повече канали с по-високо качество на картината. Ако обаче имаме стар телевизор, каквито всъщност са повечето в България на домакинствата, трябва да си купим едно специално устройство за приемане на тази цифрова картина. Устройство, което стурва около 50 лева. То се нарича set-top-box. На социално-слабите семейства в България разбира се такива устройства би трябвало да им бъдат раздадени безплатно или поне ЕС е отделил пари за това. Но останалите би трябвало да си закупят такова устройство, 50 лева както казах струва то, защото в противен случай няма как да приемат цифрова картина в дома си. След това обаче ще могат да гледат много повече телевизии с много добро качество. Сега, основен проблем продължава да стои в България, както каза и Веселин Божков, честотния ресурс, защото няма достатъчно освободен такъв. Трябва някой от силовите ведомства като МВР, като МО трябва да освободят част от своя честотен ресурс. За това обаче трябват пари, които държавата все още не е осигурила, за това и той каза, че ще бъде скандално ако до 2013 този ресурс не се освободи, защото България ще плаща много глоби. Друг голям проблем, който спъва цифровизаьията, освен този честотен ресурс е печалбата. Всичко разбира се опира до пари. Става дума за сумите, за които се договарят телевизиите и собствениците на мултиплекси. Тоест каква цена една телевизия ще плати, за да бъде качена нейната програма на мултиплекс. Между 8 и 12% по света е средната печалба. У нас обаче мултиплексите или поне собствениците на мултиплекси ще се опитат да изкарат повече пари от това. Трябва да се знае, че в страните, в които телевизионното разпространение вече е дигитализирано, таксите, плащани от телевизионните програми са паднали между 5 и 10 пъти. Поевтиняването има съвсем логично обяснение, чисто техническа обосновка. Става дума за това, че на една честота, както ви казах, аналогово може да се разпространява една програма, а при цифровия канал до 10. За България е предвидено на един мултиплекс да се разпространяват по 7 програми при положение, че на всеки от 6-те мултиплекса има по 7 програми, за повечето от тях няма да се плаща, то би трябвало българските граждани да гледат свободно и безплатно между 30 и 40 канала. От друга страна това пък ще окаже много сериозно влияние върху кабелните оператори, защото голяма част от тях, както се казва на жаргонен език, ще паднат в канала и техния бизнес ще умре, защото когато един човек вкъщи разполага безплатно с 30-40 канала, просто няма да иска по никакъв начин да плаща още една такса от 20 или 25 лева на кабелните оператори така, че да гледа допълнителни програми.
Водещ: Така че има предизвикателства и пред тях. Благодаря ти, Светослава. Чухме за цифровия календар на България от репортажа на Светослава Кузманова. Тя продължава да следи работата на медийния фестивал в Албена. Ще чуете от нея още информация в нашите новини и в предаванията ни.