Нова телевизия, Здравей България | 10.08.2011
Водещ: Вчера хакери предупредиха ЮТюб, че скоро ще убият социалната мрежа Фейсбук – една нов вид терористична заплаха за убийство, че вече няма да има социална мрежа Фейсбук. Събрали сме се тук с Арман Бабикян, PR експерт, с Иво Христов, журналист и…
Иво Христов: Потенциални жертви.
Водещ: Потенциални жертви, точно така. И създател на (…) солидарна България. Както и с Венци Мицов, който е музикант… за да си говорим възможно ли е това да се случи действително, какво ще замести Фейсбук, ако вземе, че умре и можем ли изобщо да живеем без Фейсбук според вас? Г-н Бабикян.
Арман Бабикян: А, със сигурност можем да живеем без Фейсбук. Това е доказан факт, защото имаше време, в което нямаше Фейсбук.
Водещ: Е да де, ама сега…
Арман Бабикян: Животът не стартира с него. Нищо, това е все едно да те пребият в градинката на „Кристал” по време на едни събития преди 22 години и да счете човек, че няма градинка, в която да се събират хората. След като имат нужда да споделят някакви неща от живота си…
Водещ: Хората.
Арман Бабикян: …хората, със сигурност ще намерят друга форма да го направят.
Водещ: Значи то се заговори, че примерно Гугъл+ са го организирали това, борба между конкуренти, как мислите?
Венци Мицов: Аз ще се върна малко по-назад. Всъщност още много преди да има Фейсбук, имаше едни такива лексикони в училище, които горе-долу бяха също… и там се пишеха статуси, нали, „Любовта е като копейка, дрънне, звънне и офейка”. Така че това винаги си го има под някаква форма. Дори да предположим, че тези пичове от „Анонимус” хакнат и стане много тежко положението. Може би пичове не трябваше да казвам толкова рано, извинявайте, уважаеми зрители!
Водещ: Не, мисля, че не е много обидна тази…
Венци Мицов: Може би господинът от „Солидарна България”…
Водещ: Та може ли без Фейсбук според теб?
Иво Христов: Без съмнение може, но има сума конкуренти, Туитър…
Водещ: Които ще заемат тази ниша.
Иво Христов: Всъщност проблемът е другаде, че активните ползватели на Фейсбук, те са вече над 600 млн., ако не се лъжа, преформатират съзнанието си. Това го забелязваме всички ние, които сме…
Венци Мицов: Говорим в статуси.
Иво Христов: Говорим от статуси още от ранни зори, свикнал си никога да не си сам…
Водещ: Какво си казахте в статусите сутринта?
Иво Христов: Ами аз, да речем, пуснах статус, че ще съобщя имената на онези, които по моему не могат без Фейсбук, тъй като ги наблюдавам във Фейсбук и да си направят списък. И те се записаха не малко хора там…
Водещ: А що примерно човек не може без Фейсбук? Защо не могат тези хора?
Иво Христов: Стараех се да го обясня. Защото ние се преформатираме, свикваме да мислим в кратки фрази, наречени статуси, свикнали сме на всяко наше почесване да има някаква ответна реакция, което прогонва самотата. В този смисъл такъв човек има нова психология и нова матрица на мислене.
Водещ: И това лошо ли е?
Иво Христов: Аз не твърдя, че е лошо…
Водещ: Не, аз питам, не казвам, че…
Венци Мицов: Това са новите жанрове между другото, което е страхотно, защото така или иначе, ако щеш дори глобално да започнем, в изкуството има една страхотна умора, в смисъл всичко вече е предъвкано, и това ни дава на практика някакъв нов поглед, някакъв нов жанр…
Водещ: Винаги можеш да запишеш парче и да го пуснеш там.
Венци Мицов: Всичко можеш да направиш, включително да си пуснеш голи снимки и да станеш много популярен и какво ли не.
Иво Христов: Т.е. без Фейсбук може, но човекът, който е преминал през Фейсбук е като наркоман, който в някаква степен е зависим и ще ме трябва малко време, за да се дезинтоксикира и да се върнем към друг живот или пък да намери, да смени дрогата.
Водещ: Ето примерно за политиците как ще се отрази това нещо?
Арман Бабикян: По същия начин като при всички останали, просто ще започнат да работят в Туитър или в Гугъл+ или господ знае къде. Аз например нямам Фейсбук, и съвсем целенасочено нямам Фейсбук…
Водещ: Защо?
Арман Бабикян: Вкъщи само аз и котките нямаме Фейсбук…
Водещ: И примерно сядате на вечеря, ти си вечеряш, а останалите хора цъкат.
Арман Бабикян: Често се случва това.
Иво Христов: Малко анатомичен атлас. Ако нямате Фейсбук, изглеждате така, ако имате Фейсбук, изглеждате така…
Арман Бабикян: Не, не съм умрял, защото нямам Фейсбук, а при политиците нещата, особено сега ще станат леко драматични, защото всички са се подготвили да изглеждат като човек от народа, а пък народът според част от тях се намира във Фейсбук…
Водещ: Абе то народът… защото 600 млн., колко са в България потребителите..?
Иво Христов: Над 2 млн.
Водещ: 2 млн. потребители.
Иво Христов: Над 2 млн., и те прогресират дневно с хиляди…
Венци Мицов: Между другото странното е, че според последното преброяване са повече хората с компютри и телевизори, отколкото с вътрешни тоалетни в апартаментите. Аз такова чувство имам.
Водещ: Да, точно така, над 90% от хората имат телевизори, а всеки 5-и, както пишеше във вестниците се изхожда отвън.
Арман Бабикян: Ето има значи нужда да изхождат повече неща от себе си като мисли хората, отколкото…
Водещ: Добре, защо ти не използваш социалната мрежа за PR кампании в такъв случай, или я използваш?
Арман Бабикян: Аз не съм казал, че не я използвам. Просто аз нямам.
Водещ: За лична употреба.
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Значи само професионално.
Венци Мицов: Той е подмолен човек, не знам дали усещаш.
Арман Бабикян: Нищо подмолно нямам, казвам ти го съвсем открито. Не използвам, просто нямам време за това. Дал съм си сметка колко време на ден ще ми отнема.
Иво Христов: И това ли е най-сериозното оправдание, което имаш, или?
Водещ: Добре, ето какво казват тези Анонимните. Че всъщност във Фейсбук, когато влезе човек, си предоставя данните на най-различни фирми, лични данни за неговия живот, за неговите приятели, за това от какво се интересува, къде пазарува, какво иска да си купи, на най-различни фирми, и те го ползват безплатно това. Това лошо ли е?
Венци Мицов: Аз не мисля, че е лошо по никой начин. Така или иначе спам ще има винаги.
Иво Христов: Мога ли една минутка само, защото темата е сериозна наистина. Във Фейсбук матрицата залага на нарцисизма на всеки един от нас, т.е. ти изграждаш свой профил чрез снимките, които харесваш и селекционираш, чрез вкусовете, които търсиш да афишираш, ти градиш идеален образ на себе си, alter ego, точно така…
Водещ: Обаче се появява някой друг, дето те тагва.
Иво Христов: …сам пишеш доброволно досието си и без съмнение, и фирми, и тайни служби се интересуват от Фейсбук, тъй като Фейсбук стана и революционен инструмент за хоризонтална организация на общности в Северна Африка по време на революцията, сега в Лондон също. В този смисъл има нездрав интерес към Фейсбук. Аз не мисля, че той е създаден с цел да изпомпа тези данни. Не с тази цел е замислен, но неизбежно се появяват като интерес, нездрав интерес към мрежата.
Водещ: А защо да не е здрав? Аз това си мислех, ако аз се интересувам от автомобили и от дрехи, и всеки път ми пускат рекламни послания във Фейсбук за автомобили и за дрехи…
Иво Христов: …политически убеждения и затова си заведен в някое досие, за това, че си писал статус…
Водещ: Е, това вече е по-различно, а за това използва ли се?
Арман Бабикян: Надявам се, че не се използва за това, но със сигурност, Иво е прав, няма как такава база данни да не представлява интерес за тези, на които им се заплаща, за да събират данни, да правят анализи на тяхна база и да си вършат работа, да речем на тема сигурност. Сега, абсурдно е да си говорим, че това не се случва…
Водещ: От какво печели Фейсбук според вас?
Арман Бабикян: Вижте, то я има и обратната логика. Правиш бомбардировач по технологията стелт, след което произвеждаш тефлонови тигани. Така че има и обратна посока.
Венци Мицов: Според мене Фейсбук печелят както печелят и всички уеб сайтове.
Водещ: От какво?
Венци Мицов: От реклама. Влизаш, виждаш еди-какво си, еди-какъв си продукт… Аз примерно, има прозорци с реклами, които постоянно излизат.
Водещ: Ема тях си ги… Примерно ти можеш да си пуснеш да рекламираш нещо. И от това, което си пуснал да рекламираш не печели Фейсбук…
Венци Мицов: И друго, което аз съм чувал, не знам доколко е вярно, че има хора, които купуват цели групи. В смисъл някоя група, която наброява 100 000 души и плаща кеш, след което на цялата тази група, неговият келепир от цялата работа е, че той изпраща покани на всички тези хора да се присъединят към нещо, към някакъв уеб сайт или нещо подобно. Било установено математически, аз не знам, това е малко като вашите пийпълметрични изследвания или като таргет групите, че примерно еди-колко си процента винаги… кълве на подобни, да речем ако купиш 10 000 човека, 10 000 категорично ще клъвнат на това, че им изпращаш покани да се джойнът към нещо… И става като някакъв бизнес.
Иво Христов: Пакетираш някаква общност около някаква кауза или някакъв интерес. И след това ти имаш готовата таргет група, до която разпращаш механично чрез този инструмент информация. Не е необходимо да я издирваш…
Венци Мицов: В крайна сметка какво лошо има, ако искаш да поканиш някакви хора на концерт и търсиш хората, които се интересуват, да речем от рок музика, защото ти правиш рок концерт, намираш сред твоите приятели такива и им пращаш поканите. Ти няма да пратиш на някой, който се интересува от Ивана, защото той няма да отиде.
Водещ: Не, ти пак може да си му пратиш…
Арман Бабикян: По някакъв начин създава илюзията за равенство. Защото всеки е комуникатор. Там няма един водещ пирамидално, който всички са длъжни да гледат, както сме ние в момента в телевизията, а всички останали са длъжни да бъдат само зрители.
Водещ: Не, това го променяме и в телевизията. Зрители се обаждат, тук четем какво мислят във Фейсбук за Фейсбук…
Венци Мицов: Това е едното нещо, което Фейсбук промени, че всички казват, че бъдещето е на крос медията, и това е абсолютно така. Постоянната обратна връзка, свързан и с интернет…
Арман Бабикян: Това е илюзорното чувство за равенство…
Водещ: Защо илюзорно?
Арман Бабикян: …се в връща чрез Фейсбук по някакъв начин, защото всички смятат, че има някаква кауза, да речем, харесвате ли водка, да харесваме, ами дайте да тръгнем сега към зимния дворец. В смисъл, че това абсолютно може да се случи във Фейсбук и в момента. Тръгваме ли за Слънчев бряг, ами да, тръгваме.
Водещ: И всъщност си мерим броя на приятелите много често.
Иво Христов: А има и това, да, разбира се. И авторитетът на приятелите.
Водещ: Авторитетът защо?
Иво Христов: …случая с Бегбеде, на когото съм преводач на български, след като…
Венци Мицов: Ти ли си виновен за..?
Иво Христов: Да, аз съм виновен. След това мнозина други тръгнаха да го издирват, да речем, получи заявки от много българи. И това се случва… Също така ми се е случвало да се поинтересувам от чужди приятели. Но Фейсбук е лаборатория за естествени авторитети. В този смисъл онзи, който владее кратките послания, хумора, закачката постепенно се утвърждава като авторитет. И това е друг тип авторитет, не академичният, не военният с пагони, не е политическият, не е бизнес, ами този, комуникативният.
Водещ: Ти колко време изкарваш във Фейсбук през деня?
Иво Христов: Много, но аз работя паралелно. В смисъл, аз поглеждам какво става във Фейсбук и паралелно с това работя. Тъй като стоя пред компютъра си, ако броим всички часове, които работя, са 5-6 часа.
Водещ: …ще видиш статусите, снимчици..?
Иво Христов: Да. Снимки, не, нямам специален интерес.
Водещ: Ами в такъв случай защо не предпочиташ другата мрежа, Туитър, която е само..?
Иво Христов: Тя ми е напълно безинтересна, практично ориентирана бизнес мрежа.
Венци Мицов: Тя е ориентирана към българския ентъртейнмънт, хора, които работят като сценаристи, да могат някакво кратко такова да го използват…
Водещ: Ето едно друго нещо, което казват тези Анонимните, които ще убиват Фейсбук, е, че изкарваш повече време във Фейсбук и споделяш повече на приятелите си във Фейсбук, отколкото на семейството си.
Иво Христов: Това е дори констатирана психологическа закономерност вече, изследва се.
Водещ: Какви разводи, защо се развеждат хората?
Иво Христов: Поради това, че вместо да общуват, единият от тях е във Фейсбук.
Водещ: Да, даже го имаше…
Арман Бабикян: …А има и друг вариант, Фейсбук просто да са решили да извадят нова версия, нов модерен вариант. И това да е една прекрасна рекламна кампания.
Водещ: Не, всъщност аз това си го свързах с друго, което излезе като послание от създателя на Фейсбук Марк със сложното второ име, Зукърбърк, той казва така, да се намери хакер, който да ни хакне нас, и ще му платим.
Венци Мицов: Ама то винаги така става. Майкрософт, доколкото знам, казах фирма, пардон, извинявайте…
Арман Бабикян: Ние досега все за фирми говорим…
Венци Мицов: …които работят там и са най-яките, са били някакви хакери, които са им хаквали системите там.
Иво Христов: Според закона, внесен от "Атака", трябва да се казва вече малък и мек, защото не може да се използва чуждица. Това казва блогърът Иван Стамбулов.
Водещ: Това нещо беше в блок постнато, така ли, или във Фейсбук?
Иво Христов: Да, да, от блогъра Иван Стамбулов, да му дадем дължимото, той винаги проявява добро чувство за хумор. Има закон на "Атака", който предвижда глоби за чуждици. Но разбира се езикът не се контролира чрез глоби…
Водещ: И българският вариант на Фейсбук, ако се случи, трябва да е книга за лица…
Венци Мицов: Като работихме за телевизията, дойде една мацка и каза, тази вечер имаме един ивент, чиито контент е ентъртейнмънт. И на мене ми дойде малко в повече. Така де, трябва да има някакъв баланс.
Водещ: Добре, идва 5 ноември, след като уточнихме каква е значимостта на Фейсбук за всички хора над 2 млн., аз не знаех, че са чак толкова много потребителите в България, идва 5 ноември, хакерите успяват, закриват го. Опитваш да се логнеш, обаче не става. Какво правим на 6 ноември.
Арман Бабикян: На 6 ноември според мене…
Иво Христов: Ние знаем какво правим на 7 ноември.
Водещ: Будим се в един прекрасен 7 ноември, ОК, и какво правим…
Венци Мицов: Освен това то остават няколко месеца до края на света, така че то все тая.
Водещ: Така или иначе изборите ще са минали вече.
Арман Бабикян: Изборите ще са минали вече и направо ще започне подготовката на следващите, които в зависимост от тези, може да се окажат и много близко. Ще видим.
Водещ: Благодаря ви за този разговор!
