БНР, Радио Пловдив | 03.01.2013

Водещ: Естествено беше речта на президента Росен Плевнелиев – първа в неговия мандат, да бъде наблюдавана през тази нощ новогодишна с интерес и ако не е точно във времето, в която тя се случва заради празненствата в този час, то поне после или най-малкото от наблюдателите и най-наблюдателните пък ето, че хванаха гаф, който става вече втори – трети ден център на големи дебати и разисквания около това кой как пише и как подрежда речите на публичните ни личности и как точно и конкретно сам по себе си се е представил Росен Плевнелиев и доколко новата визия отговаря на това, което е редно да се вижда, да се прави в такива моменти, когато говори държавният глава. Свикнали сме с предишните президенти да ни говорят от официалната трибуна, от официалната катедра, герба и знамето зад гърба си. Росен Плевнелиев беше разположен в Софийската библиотека с елха, със ситуация, наподобяваща както уют, така и известна мъдрост, може би, поне на първо четене. Това, което разводняваше погледа, а пък стана и център на скандала от последните дни, са кадрите, които вървяха като илюстрация – малко по логиката на комиксите – на всяка дума на президента илюстрация на това, за което става дума като е наводнение – да е наводнение, като са скали – да са скали – хубаво щеше да са българските, а не щатските скали както хванаха наблюдателни участници в интернет пространството и въобще както стана ясно.
Именно около този гаф сега се движат повечето коментари, да не натрупвам повече от преразказа на случилото се, а да разсъждаваме върху него с Деница Сачева – тя има и познания, и опит в правенето на публични образи, специалист е по PR.
Добра сега реклама ли е по вашия опит гафът за речта на президента, защото ако го нямаше сигурно щеше да отлети в пространството много по-незабелязана по онази изтъркана, но явно действаща парадигма, че няма лоша реклама или пък от добро намерение се получава карикатура, уви?
Деница Сачева: Тезата, че няма лоша реклама е валидна дотолкова доколкото винаги, когато има шумни изборни дискусии това привлича вниманието. Но дотолкова доколкото трябваше да има внимание – вниманието е налице. От тук нататък обаче доколко това допринася за репутацията бих могла да споря, защото една репутация с лоша реклама не се гради.
Водещ: В този смисъл нека първо да кажем за формата, в която беше представена тази реч – тя наистина беше много по-различна, по-разчупена, но уместна ли беше? Днес ваши колеги коментират, че то противоречи на българската традиция някак си – и позицията седнал, и тази библиотечна обстановка, даже, ето тук, според един от коментаторите, президентът приличал на проф. Дъмбълдор от някоя история за Хари Потър?
Деница Сачева: Да, действително, прекалено много се фокусирахме върху формата на поднасяне и това до голяма степен се състои в това, че политиката, която ни се поднася през последните години е преди всичко форма и много малко съдържание.
Аз бих искала да се концентрираме малко и върху думите, които каза президента, защото всъщност от тези думи и от голямото противоречие между думите в речта и между начина на мислене на Росен Плевнелиев дойде всъщност и този скандал в крайна сметка. Тъй като речта сама по себе си е много хубава и вътре в нея има много хубави, много качествени изречения. Човекът, който е писал тази реч има хубав начин на мислене. Големият проблем беше, че аватара на президента, в случая – Росен Плевнелиев, защото това е и едно от най-често коментираните определения за него в интернет, че той е аватар на президент, той не се справи достатъчно убедително и от там вече хората търсеха начин и причина да излеят своето недоволство и естествено тази картинка дойде просто като един чудесен хода за хората, които искаха по някакъв начин да изразят именно това, защото ако се вгледате в изреченията много от нещата, които бяха казани там нямат нищо общо с начина на мислене, нито с поведението на Росен Плевнелиев до момента.
Водещ: Например?
Деница Сачева: Например да се засили гражданският контрол върху дейността на политиците. Росен Плевнелиев мълчи вече почти седмица за становището на гражданските организации и на Съюза на съдиите за избора на главен прокурор, да има приемственост и надграждане на доброто. Ние сме свидетели през целия мандат на политическа партия ГЕРБ, че 20 г. в България нищо не се случва.
Водещ: Аз с любопитство слушах дали ще чуя думата „надграждане” в тази реч, е, чухме я, имаше такава, поне тук е последователен президентът – това е една от любимите му думи.
Деница Сачева: Бъдещето принадлежи на образованите. Ние досега сме свидетели, никога досега не сме има толкова големи скандали с липси на дипломи на хора, които са образовани. Бъдещето принадлежи на предприемчивите. Никога досега в България бизнесът не е бил толкова удрян, колкото през последните години и това не се дължи само кризата и т. н.
Всъщност, големият дисонанс между мисли, думи и дела е нещото, което хората усещат интуитивно. И този дисонанс в крайна сметка, дори и понякога хората да не могат да го анализират по същество, те го усещат и в крайна сметка го търсят и във формата. А що се отнася до формата формата беше по-скоро американска, то дори и начинът на конструкция на цялата реч беше в американски стил, с конкретните примери, с наблягането на децата, на военните – всичко това, плюс, библиотеката, която почти изцяло копира речта – новогодишната реч на президента Обама през 2011 г., която също е на фона на библиотека. Библиотеката, разбира се, знаете, че много симеотично означава знание. По-големите зевзеци в интернет намериха в това контрапункт, че президента се противопоставял на хората, които са прочели само „Винету”, но мисля, че това беше допълнителна ескалация на това, за което ви говорих, че фалша се усеща независимо от това дали успяваш да формулираш кое е фалшиво или просто го усещаш интуитивно.
Водещ: Доколко обаче въобще ситуацията предполага искреност и доколко Росен Плевнелиев е първият, който регистрира такъв фалш въобще, говорейки в такъв традицията в произнасянето на речи от страна на българските политици като се има предвид, че дори вашата уговорка, която направихте в началото, че човека, който е писал тази реч, в повечето случаи дори по официални празници, пред паметниците, уви, загърбили винаги паметниците заради така не много добрия по мое мнение български протокол, нашите публични личности, нашите държавници, защото за тях става дума, не публични личности просто, четат чужди думи, четат клишета може би в повечето случаи.
Деница Сачева: В много случаи това е така. Има много малко оратори в българската политика, това е факт, но трябва да признаем, че хората бързо забравят – тази реч не е единствената новогодишна реч на президент, която е коментирана. Речите на предишния президент през последните години бяха много по-сухи и с много повече клишета и с много повтарящи се изречения. Дори ако по-паметливите си припомнят в предаването „Господари на ефира” дори имаше няколко каламбура точно с речи на Георги Първанов. Имаше един израз затова, че нещата в България не се случват даром като късмет от новогодишна баница се повтаряше през годините – още 2007, 2008, 2009. Наистина тази реч, която беше казана тази година, беше най-хубавата реч на президент новогодишна до този момент в България – говоря като думи и като изречения, защото там имаше наистина много хубави послания. Проблемът беше в това, че, първо, формата, аз също я оспорвам, защото смятам, че нямаше нужда тя да бъде като пауърпойнт презентация, мисля, че това беше излишно, а, естествено, за картинката тук вече достатъчно се каза. Самият факт, че тази картинка се ползва без авторски права от толкова много туристически сайтове и, че изобщо ние си позволяваме в толкова много туристически сайтове да рекламираме България по този начин, е скандален.
Водещ: Тема на друг разговор вече.
Деница Сачева: Да, тема на съвсем друг разговор. Но по същество смятам, че когато държавния глава говори основното, което трябва да се вижда е преди всичко той, защото хората искат да видят очите и лицето на политиците, когато те говорят.
Водещ: Но дали речите на българските държавници, ние нямаме като че ли традиция такава обществена, те да бъдат очаквани, те да трасират някаква промяна, да задават тезиси, които после всички да следят, доколко мислите, че задълбочено така хората масовия зрител, читател, слушател се впечатлява?
Деница Сачева: Много хора в България се интересуват от това, което ще кажат политиците и според мен много хора в България биха искали…
Водещ: Завършекът на нашия разговор от това, което се случи след внимателното гледане и слушане и препрочитане, поне такъв прецедент не се е случвал, толкова народ, който сигурно не е чул, след това поне да вземе да прочете речта на президента и с драматичното разминаване между думите на политиците и това, което те правят, което ни прави по-чувствителни в този случай, това е вашата теза.
Деница Сачева: Да, според мен много хора в България се интересуват от това, което говорят политиците, слушат го с интерес и слушането на речите на политиците, става все по-внимателно. Още повече в днешно време, когато информацията е толкова достъпна и веднага всичко може да бъде видяно, прочетено, препратено през социалните мрежи, мисля, че много хора се интересуват от това, защото виждаме колко много хора постват в интернет речите на други, чужди политици. Преди време една реч на Дейвид Камерън пред бизнеса в Англия обиколи почти всички социални мрежи и беше обект на почти едноседмични дискусии за начина, по който Дейвид Камерън говори на бизнеса във Великобритания, за начина, по който говори за инвестициите в иновации, така, че все повече и повече хората ще търсят качество в политиката, тъй като мисля, че за всички е ясно, че от качеството на политиката зависи и качеството на живота на обикновените граждани.
Водещ: Благодаря за вашето участие в утринната програма на Радио Пловдив. Един поглед на специалиста по PR към това, което е една от най-обсъжданите теми в България – гаф с речта на президента, свързан главно с една от картинките му, иначе по-дълбокият поглед може да носи и тези послания, за които чухте от Деница Сачева.