Интервю с Лиляна Андреева

БНР, От петък до петък | 06.08.2010

Водещ: Доц.д-р Лиляна Андреева и старши научен сътрудник Мария Динкова днес представиха пред журналисти своята теза по един според мен изключително важен въпрос – младите българи и медийните послания. Какво младите хора в България не намират в медиите. Как бъдещите журналисти си представят съвременния журналист. Аз се надявам сега на всички тези въпроси отговор да ни даде преподавателката по журналистика и връзки с обществеността във факултета по журналистика в СУ доц.д-р Лиляна Андреева, с която имаме връзка. Здравейте.
Лиляна Андреева: Здравейте. Първо искам да кажа, че младите хора говорят не само това, което не намират, но и това, Което намират. Тоест те са обективни. Те поощряват някои неща, които протичат в съвременните медии. Специално смятат, че много добре е, че има една доста висока технологическа обезпеченост вече на работата на журналистите, на влизането на новите технологии, на дигитализацията, на цифровизацията, на компютърните и т.н. Тоест смятат, че всичко това помага на журналистите да работят по-качествено и да имат по-активна обратна връзка с аудиторията. На второ място те отбелязват една нова стилистика в разследващата журналистика. Те се обявяват против прокурорския синдром при критиката и много им е приятен този сарказъм, това чувство за хумор да кажем в "Господари на ефира", където уж весело, но фактически се поставят някакви много сериозни социални и други теми и се търси начин за тяхното разрешаване.
Водещ: Да, то ва безспорно е много интересна форма, и аз я харесвам.
Лиляна Андреева: Друго нещо, което те поощряват това е ползването на непрофесионални журналисти, тоест хора, които се обаждат поради възможност с новите технологии, те самите стават репортери в телевизията, и в радиото се обаждат, обратната връзка, ползването на блогърите и т.н.
Водещ: Но все пак, всяко ново поколение винаги е по-критично към по-старото. Кое не им допада в днешния начин на представяне на новините?
Лиляна Андреева: На мен ми харесва това, че те са обективни. Но в същото време центъра на тежестта във всички тези изказвания или пък написаното, което пишат, аз като им възлагам да пишат някои неща по съвременните професии, центъра на тежестта е това, че те имат подозрение за известен натиск от властови структури върху журналисти и собственици на медии. Така очакваната обективност, абсолютна чистота и обективност на журналиста да каже цялата истина и да не се страхува, да не се съобразява, да не си прави автоцензура не винаги се получава. Да се учудва защо когаот аз им говоря за персонифицирания коментар, този жанр изчезна, да кажем от телевизията. Хайде в печата на първите страници има колонка на журналиста, който може да изрази независимо дали собственото или на медията позицията, в телевизията журналиста като че ли се крие зад интервюто и чрез интервюто демонстрира позицията на другия човек, а не собствената си позиция. Разбира се тази позиция се изразява и чрез задаване на въпроси, но все пак няма го персонифицирания коментар.
Водещ: Може би защото коментара и анализа винаги изисква доста повече усилия от една страна, и от друга страна там не трябв да има автоцензура, а пък не винаги е удобно да се пише по някакви теми.
Лиляна Андреева: Ами вижте сега, те казват – защо като коментатори излизат да кажем политици, ето Кошлуков водеше коментарно предаване, Илияна Дончева водеше коментарно предаване. Това са хора, които имат политически позиции, а се явяват като журналисти коментатори. А самите журналисти се страхуват или пък просто защото вие много правилно казахте, този жанр е много труден.
Водещ: Има и друго, обикновено ръководствата на някои медии предпочитат коментарите и анализите да бъдат поръчвани на външни хора, така че по този начин много хитро медията се дистанцира от позиция и излиза, че позицията не е на вестника съответно.
Лиляна Андреева: Това е много интересно, много тънка форма на падане на медията. Друго нещо, което не харесват младите, това е преекспонирането на някои политически личности и смесването на професията на PR с професията на журналиста.
Водещ: Ние журналистите винаги се изкушаваме от PR-а.
Лиляна Андреева: Да. По някой път самите журналисти стават PR-и или пък PR-и стават журналисти.
Водещ: Така е. Доц. Андреева, аз също по една или друга причина работя с млади хора и имам впечатление,ч е има отказ сред младите хора да гледат телевизия вкъщи. Според мен това е нещо като тих протест срещу нека го кажем направо опростачването на някои от програмите и безвкусицата и пошлостта.
Лиляна Андреева: Да. Младите вече почти не гледат телевизия. Аз се учудвам, когато ги питам за някой автор или за предаване, те нямат мнение. Защото те не гледат телевизия. Повечето от тях вече са към интернет. Някои обач есмятат, че постепенно медиите ще залязва тяхната сила, особено печата, и че фактически интернет е зоната на истинската свобода. Има се предвид, че там може да казваш всичко, особено става въпрос за блогърите.
Водещ: Да, особено когато е инкогнито.
Лиляна Андреева: Да, и когато е анонимно всичко. Но най-главния въпрос, който ги дразни са много гневни младите хора, това е опростачването, както вие казвате, изкривяването на нравствените ценности, намаляването на културата, на културните предавания или липсата на културни предавания. И те казват така – дали новата журналистика е в унисон с етични норми или кове някакви нови правила. От прозорец към света, прозореца се обръща към кухнята и спалнята.
Водещ: Така е. И аз се радвам, че младите хора са критични по отношение на това.
Лиляна Андреева: Да. (?) трябва да се нагоди към новия вкус или да се откаже да гледа и в много случаи се отказва да гледа. Първо те искат да има повече предавания за младежта. За студентите няма… има,с ега се появи на Алма матер едно предаване, което се излъчва чак в 11 часа. Младите в 11 часа ги няма вкъщи. Освен това смятам, че много голям акцент трябва да се постави разбира се, те говорят за това, че екрана, специално говоря за телевизията, все пак е сцена и там трябва да се търсят форми, а не само тематика. Например такава тематика като наркотиците, алкохола, тютюнопушенето, физическото и духовно здраве на младите хора трябва да бъде много сериозен обект на телевизионни и радио и всякакви други предавания…
Водещ: Абсолютно съм съгласна с вас.
Лиляна Андреева: .. .но да се намерят формите, а не само наставнически да се говори.
Водещ: Доц.Андреева, какво вие конкретно им препоръчвате, опитвате ли се да формирате у тях вкус към стойностни неща. Вашата роля като преподавател е изключително важна в тези времена на прагматизъм, на бездуховност и нека да го признаем, на лошо качество като цяло на началното и средното образование. Сфера, в която все още за съжаление почти няма реформа.
Лиляна Андреева: На приемните изпити това личи. На приемните изпити първо грамотността личи, че е паднала. Освен това..
Водещ: Много е паднала, бих казала.
Лиляна Андреева: … трябва да ви кажа, че тези деца, които са на по 18 години, те не могат да различат законодателна от изпълнителна власт. Те са политически много неграмотни.
Водещ: Не само политически, те не умеят да говорят, нямат език.
Лиляна Андреева: Аз изключително голям акцент поставям върху етичните проблеми на журналистиката. Върху това, че журналистиката трябва да казва истината. За да можеш да постигнеш това, това не можеш да го постигнеш без образованост, без култура. Ако ти не стоиш до 30-годишна възраст повече между книгите и ако не четеш повече до тази възраст, ти не можеш да станеш голям журналист.
Водещ: Така е.
Лиляна Андреева: Това ги уча. В живота нещата са много по-сложни, по-грозни. По някой път те се сблъскват с някои процеси вътре в самите журналистически гилдии, където има завист, където напредват хора, които не са най-умните, където се канят да кажем за журналисти хора, които нямат журналистическо образованеи или пък хуманитарно образование..
Водещ: Но пък имат връзки.
Лиляна Андреева: Но имат връзки или пък са атрактивни, известни от реалити програми, разни шоу звезди и са доста разколебани и разочаровани. Но общото, което доминира като при млад човек е тяхната надежда, че все пак ще надделее хубавото и че както всеки млад човек, надяват се да се реализират по най-добрия начин, по който ние ги учим.
Водещ: На финала на този разговор да им пожелаем повече кураж, издръжливост. Благодаря ви за това интервю.
Лиляна Андреева: И аз ви благодаря.
Водещ: Доц.д-р Лиляна Андреева, преподавател в СУ.

Leave a Reply