БНТ, Животът и другите неща | 02.06.2012
Водещ: Книгата "Симетрия" на Захари Карабашлиев тази седмица ще отиде в някой от вас, които харесвате нашата страница във Facebook, изобщо ние сме както знаете винаги във връзка. Свободно ни пишете, задавайте ни въпроси към нашите събеседници, първите както разбрахте са братята Любомир Павлов и Юлий Павлов, по-нататък вицепрезидента г-жа Попова, историята за олигарсите и арестите от тази седмица, войната между българските производители и търговските вериги, така че ще се опитаме да следим всичко, което питате и да задаваме вашите въпроси към нашите събеседници.
Водеща: Може би да кажем още един път адресите, това са Григорови във Facebook – Животът и други неща и също така в Twitter, където сме Григорови. Книгата миналата седмица спечели Зорница Василева, можете да видите и това на страницата ни във Facebook. А сега вижте кратко представяне на първите ни гости.
Репортер: Юлий и Любомир Павлови – и двамата братя играят важна роля в сформирането на десницата в България от началото на прехода, но рядко са разглеждани като тандем. Любомир е бивш депутат от 36-тото НС от листата на СДС и автор на решението за разсекретяване на документите на бившата Държавна сигурност. Издател на вестниците "Труд" и "24 часа" и председател на Съюза на издателите. Страстен меломан. Женен за журналистката Диляна Грозанова. Брат му, социолога Юлий Павлов е бивш народен представител от 38-мото НС, директор на Център за анализи и маркетинг вече 18 години. Съпругата му Аня също е социолог. Юлий смята, че единствения начин десницата отново да стане силна е всички лидери, свързани с прехода да се оттеглят.
Водещ: Добро утро, здравейте. С възраженията ли да започнем?
Юлий Павлов: С корекция лека, че Аня е специалист по PR.
Водещ: Ние знаем много добре, тя миналото или по-миналото предаване ни беше на гости точно в това ѝ качество, така се случва.
Юлий Павлов: Случва се, няма проблеми.
Водещ: Сега, това си мислехме между другото като за начало на разговора, какви щяхте да бъдете ако работехте това, което навремето сте завършили – вие лекар, вие физик. Представяли ли сте си какъв би бил живота в тоя смисъл?
Любомир Павлов: То има нещо общо с тези неща, защото моята специалност в медицината беше психиатрия и психоанализа, което според мен тази облатс е много важна и в съвременната политика и в съвременния живот. Според мен голяма част от съвременните политици се нуждаят от психоаналитик.
Водеща: То дори имаше едно предложение, ако не се лъжа, да минават психотест, което постоянно се възражда, това в кръга на шегата. А вие, физиката и социологията?
Юлий Павлов: Ами аз съм работил все пак като физик, брат ми работи по-малко като психиатър, но аз имам 10-15 години работа като физик и като главен асистент по математика, така че… Аз се интересувах и от математика и фактически съм преподавал математика и точно това беше накрая общата пресечна точка между политиката и предишното ми занимание – социологията, много добре ги съчетава и двете.
Водещ: А защо смятате, че съвременните политици, то сигурно и не само съвременните де, имат нужда от аналитик, психиатър, терапевт може би, не знам. Да развиете тая теза малко?
Любомир Павлов: Странни неща стават в съвременната политическа сцена и за това. Това също беше в рамките на шегата, разбира се, но ..
Водещ: не, то през една шега винаги може да се извади …
Юлий Павлов: В крайна сметка в съвременното общество колкото повече напредва цивилизацията, толкова повече хора имат нужда от психоаналитик и в това няма нищо ненормално. Това не значи, че те са болни. Просто стреса, на който са подложени е много голям и не виждам защо политиците трябва да правят изключение. Те са подложени на още по-голям стрес.
Водещ: Вие и двамата бяхте, така да се каже, в основата на политическия процес в началото на 90те години, след което в един момент се оттеглихте активно от политиката. Преминахте в бизнеса, вие преминахте в социологията. Имате ли амбиции сега, съжалявате ли за това, което сте правили в началото на 90-те години, тоя ли е резултата, който тогава сте си представяли, че ще се получи?
Любомир Павлов: Аз не съжалявам, защото в България бяха необходими промени, те не са станали и не станаха по най-добрия възможен начин, но нищо н е става … много трудно в живота нещата стават по идеалния начин. Трябваше да се промени комунистическата система в България, но по принцип моето участие в политиката беше в самото начало, кръглата маса и оформянето в началото на ново законодателство. Аз поех инициативата за разсекретяване на досиетата, което беше гласувано в НС, след което доста години политиците се държаха все едно че няма такова решение, просто … И след това като се започнат спорове, че еди кое си е станало доста по-късно държавна тайна – не може да стане държавна тайна нещо, което повече от 5 години е разсекретено и е могло да бъде разпространено навсяКъде и всеки, който публикува в момента такива досиета просто не подлежи на никакви санкции, така че аз просто съм удовлетворен от това, което постигнах по този въпрос. А по принцип аз имах краткосрочни амбиции в политиката, защото смятах, че имам желание просто да се промени системата в България, да помогна за това, а винаги съм имал интерес да се занимавам с бизнес, отдавна, имам тука един спомен си говорихме преди това за спомени – когато бях студент, моите родители ме питаха – добре де, ти сега какъв искаш да станеш, защото аз имах известни колебания, покрай брат ми аз имах интерес към математика и физика, но в последствие се насочих към психоанализа. А същевременносе занимавах и с дискотеки, имам голямата награда на Каваците от 1981 за най-добър DJ, Музиката ми беше хоби и родителите ме питаха – сега ти реши ли какъв искаш да станеш? Известно време бях продуцент тогава на Васил Найденов, наричаше се импресарио по това време, думата продуцент тогава не се използваше и те ме питаха – какъв искаш да станеш и аз тогава казах – ами ако ме питате какъв наистина искам да стана, искам да стана капиталист. И родителите ми тогава реагираха много … 80-те години. Така че в последствие имах желание да се занимавам с бизнес и за това участието ми в политиката беше временно, аз смятах, че човек, който се занимава със синдикализъм, който е депутат, с политика, не може да се занимава и с бизнес. Не е нормално. В последствие разбрах, че повечето политици се занимават основно и с бизнес и с други неща, но това беше различно от моите разбирания и аз за това се изтеглих от политиката и започнах …
Водещ: Извинявай, а кой от двамата запали другия за политиката или това си е независим процес?
Юлий Павлов: Аз мисля, че стана независимо един от друг. Просто ние сме, както много други, стотици хиляди, да не кажа милиони българи, които искаха да се промени социализма. Друг е въпроса какво е искало мнозинството да се промени. Оказва се, че тези, дето сме искали капитализъм не сме били толкова много. Сега като се връщам към онея години разбирам, че мнозинството май са искали да има социализъм с човешко лице, това е било движещия мотив на промените. Но така или иначе мнозинството искаха промени, ние не правехме изключение. И аз съм доволен, че всеки от нас е дал своя принос. Сега аз спокойно мога да кажа, че и аз имам принос България в момента да е демократична страна в ЕС и НАТО. И всеки да може с личната си карта да отиде на летището, да си вземе билета и да замине за където иска в цяла Европа.
Водещ: До колко се възползвате един от друг в сегашните си работи? Вие сте издател на едни от най-големите вестници в страната, вие имате социологическа агенция и т.н. ?
Юлий Павлов: Ние имаме и друг общ бизнес, така че имаме дейности, в които работим заедно. В момента в издателската дейност той си е абсолютно самостоятелно, както аз в социологическата. Нямаме много пресечни точки.
Любомир Павлов: Но естествено се съветваме по много въпроси, имаме области, в които сме изцяло на едно мнение, има области, в които сме на коренно различно мнение. Например ако говорим за футболни отбори той е по-голям фен на Реал Мадрид, аз съм по-голям фен на Барселона.
Водеща: Вие всъщност сте едно влиятелно каре, ако добавим и съпругите ви Диляна Грозданова и Аня Павлова. Как се влияе на политиката по-лесно – когато си вътре или когато си отвън, можеш да формираш обществено мнение, да го анализираш?
Любомир Павлов: Ами за мен вече въпроса за влияние върху политиката е на по-заден план, то беше след като бях депутат и се изтеглих от политиката, аз съм се занимавал с консултации, с организиране и ръководене на предизборни кампании, което също е оказвало своето влияние, но в момента като издател вече аз имам задачата да има медии, които да отразяват обективно истината. Тоест обществото да разбира не само фактите и новините, които в повечето случаи се разбират от телевизии, от радиостанции, от интеренет, а във вестниците трябва да се анализира ситуацията, да се показват задкулисни договорки, ако има такива, да се обясня защо един политик прави едно, друго. Просто трябва обществото да бъде информирано. И от тази гледна точка голяма част от политиците са недоволни, защото всеки иска само да го хвалят, никой не обича да го критикуват, а и …
Водещ: … ви подозира, че взимате страна в политическия процес, под една или друга форма.
Любомир Павлов: Вижте какво, ако издателите са абсолютно честни, всички издатели по света в крайна сметка, когато наближат избори заемат някаква страна. Аз съм наблюдавал примерно в Лондон по BBC, не, извинявайте, по Sky мисля, че беше съобщението преди години, когато се съобщаваха, че в. Sun за първи път на изборите са заявили, че ще подкрепят консерваторите, защото те обикновено винаги подкрепяли лейбъристите, така че те заявяват, че имат такава позиция.
Водещ: Има такава благородна практика, която не важи за българските медии.
Водеща: … която аз намирам за много полезна, главно за читателите, когато знаят за кого работи… Тоест не за кого работи, а какви ценности подкрепя всъщност.
Любомир Павлов: Да, точно така. Аз лично като възгледи съм и с Юлий сме си говорили, той също е десен, но може би все пак аз съм по-десен от него, аз просто смятам, че държавата трябва да се занимава с националната сигурност, с границите, с полицията, с някои други такива общи неща, с правораздавателната система и да не се бърка в икономиката, защото винаги резултатите са лоши, когато държавата се бърка в икономиката.
Водеща: Да си поговорим още малко за обективността…
Юлий Павлов: Ако може да се върнем на темата за влиянието върху политиката. Понеже както издателите и журналистите са обвинявани, че влияят на политиката, още по-тежки са обвиненията спрямо социолозите. А всъщност те идват обикновено от разни некадърни политици, които са недоволни от своя резултат и да ни обвиняват нас за ниския резултат на една или друга политическа сила…
Водещ: Не се слагайте всички под един знаменател, защото има примери и в двете ..
Любомир Павлов: Това е вярно, но социолог – социолог няма да нападне, така че тука …
Водещ: Сигурно, но все пак ние да кажем на хората, че не всички са еднакви.
Водеща: Нека да се разберем, че когато говорим за социолози естествено, че има различия, но аз говоря за сериозните социолози. Има, както вие много добре сте забелязали, разни агенции, които се появяват само от избори на избори и то винаги с някакви много странни резултати. Аз тях не бих ги нарекъл социолози. Говоря за тези, които присъстват непрекъснато в медиите и дават сериозни изследвания и чиито резултати на избори в крайна сметка се различават с няколко да кажем десети или 1 – 1.5%, да не забравяме, че все пак грешката може да стига до 2-3% и това е напълно законнна, научно определена статистическа грешка. Та мисълта ми е, че да се сърдиш на социолозите е все едно да се сърдиш на синоптиците за това, че днес следобед ще вали примерно. Ами не са виновни синоптиците, а атмосферните процеси.
Водещ: И все пак можете да влияете и често се случва …
Юлий Павлов: Това силно се надценява. Има наистина много слаб ефект на влияние върху партиите, които са близо до бариерата, има избиратели, които се разколебават и казват – е сега има ли смисъл да си пускам гласа за партия, която няма да мине 4-те процента. Но въпреки това този ефект е много по-слаб, от колкото се очаква. А за останалите – както избирателите на една партия, дето изостава се ядосват и се мобилизират, по същия начин пък може да има обратния ефект върху партия, която води. Всички видяхме какво се случи например съвсем наскоро в Сърбия. Те така се успокоиха привържениците на Тадич, че той води, че не излязоха да гласуват, ниска активност и загубиха изборите.
Водещ: Имате ли готовност за следващата изборна кампания вашите вестници да обявят подкрепа за определена политическа сила?
Любомир Павлов: Тя е още далеч, след година и ..
Водеща: Не, не, става дума за технологично..
Водещ: Не, не, имам предвид идейно, защото добре казахте, че Мърдок във Великобритания, който редовно прави това?
Любомир Павлов: Моята позиция е такава, но все пак аз за това трябва да убедя главните редактори, защото те са тези, които оформят редакционната политика.
Водещ: Би било позитивен прецедент, би било добре за наистина за читателите и като цяло за публичната среда ако вие кажете, че имате готовност. Няма значение коя партия ще подкрепите, това е въпрос на друг тип решение, вероятно и по-късно, но ако едни вестници обявят открито зад кого застават сигурно ще е доста полезно.
Любомир Павлов: Освен това възможно е главния редактор на един вестнк да има едно виждане, главния редактор на друг вестник – друго и тоест вестниците да нямат абсолютно една позиция.
Водещ: А, това е възможно, разбира се. Като казвате, че сте десни, как гледате на процесите в десницата сега? Понеже и двамата сте били част от тоя политически спектър. Сега имаше наскоро драматични с ъбития на разделяне на Синята коалиция…
Любомир Павлов: Ами аз смятам, че за СДС има надежда, зависи как ще се развие. СДС трябва да се разширява, да се появяват нови лица .. .
Водеща: А не Надежда Михайлова, предполагам.
Любомир Павлов: Надежда Михайлова има някои грешки, сега мисля че е Нейнски, тя има някои грешки, но не е от най-коментираните хора в СДС.
Водеща: Искам да кажа – не коментирате името ѝ, коментирате процеса.
Любомир Павлов: Да. Просто СДС трябва да лансира нови лица, трябва да се разширява… Има много компрометирани, има някои, които са амортизирани. Ако говорим от старите фигури, които през годините за мен са оставили безспорно голяма следа и са безспорен авторитет за СДС, защото това е старата десница, Съюз на демократичните сили беше коалиция, след това стана партия и се стесняваше, сега отново трябва да се разширява, като безспорните личности за мен това е първо Филип Димитров, който беше един изключително почтен и добър лидер на СДС и министър-председател. Много добре бяха написали обаче в един звестник в България, че той е за съжаление британски тип, а не балкански тип политик …
Водеща: И той като че ли падна жертва на това, което вие правите в момента, на медиите, аз си спомням, че имаше доста солена кампания срещу него.
Любомир Павлов: Атаката беше започната от Бриго Аспарухов и от много хора, които го атакуваха, бивши служители на Държавна сигурност и настоящи по това време, но той е безспорен авторитет и е важно, въпреки че той в момента е в Грузия, до колкото знам, той просто би могъл да направи изявления, анализи, да коментира, да подпомогне. Смятам, че той е безспорен авторитет. Другия, който е авторитет, който остана като положителен политик и лидер на СДС, това е Петър Стоянов. Това са хората, които отстрани могат да … той също е излязъл до голяма степен от Политиката. Те биха могли морално да подкрепят. А иначе СДС трябва да лансира и млади хора и успели, и реализирали се личности, които да се развиват и аз смятам, че има надежда в това отношение. Просто тези, които са били дълго време в политиката, в парламента, в управлението на държавата – те трябва да стоят още една стъпка отзад и да подкрепят.
Водещ: Вие разделяте ли ГЕРБ, като се говори за десница? Защото споменахте Петър Стоянов, чрез неговия брат е…
Любомир Павлов: ГЕРБ е нова десница. Аз понеже останах с впечатление, че ме питате за старата десница. ГЕРБ е новата десница. И СДС и ГЕРБ са членове на ЕНП, това е десница. И ГЕРБ и СДС.
Водеща: Как гледате на проекта на Меглена Кунева?
Любомир Павлов: Нека, за да не си влияем в последствие, Юлий да каже по всички въпроси, аз ще си кажа моето мнение. Проекта на Меглена Кунева също е интересен, безспорно той … вече те ще си определят, може би също дясноцентристки проект.
Водеща: Вашия анализ?
Юлий Павлов: Хайде да почнем от края. Да, вярно е, че проекта на Меглена Кунева е дясноцентристки, може би по- към центъра и има сериозни шансове да привлече още избиратели. Така или иначе мисля, че за България на гражданите няма да бъде проблем да минат 4-процентовата бариера и да присъстват в следващия парламент.
Водещ: … 12% вие сте прогнозирали да …
Юлий Павлов: Да, тъй като те имат 5 до 7% от всички избиратели, преизчисление спрямо гласувалите, които са около 60%, преизчисление спрямо гласувалите – това дава 8-12 % от реалните гласове. СДС най-после се отърваха от един воденичен камък, който им тежеше на шията, но дали ще успеят все още е отворена опция. Това напълно в техните сили, ако изборите са сега биха успели и биха минали бариерата. Но изборите не са сега, изборите са след 1 година, така че много зависи какво ще правят през тази една година. Те са малко в положението на затворник, който най-после е получил дългоочакваната свобода, както Борис Марков се изрази в едно свое интервю, ама тази дълго жадувана свобода – тя е и отговорност. Означава и точно това, за което стана дума – и нови лица, но в съчетание с част от старите. Не може да бъде еднозначно отношението към старите лица, те имат различно отношение, особено по ключовия въпрос…
Водещ: То и към новите не може да бъде еднозначно, така че …
Юлий Павлов: Абсолютно. Но когато се отнасяме към старите лица трябва да видим все пак кое какви … и точно за това Иван Костов тежеше като воденичен камък, тъй като не само че той беше виновник за разцепването на СДС, но и с арогантното си и нагло държание, с обидите, които изприказва по адрес на СДС, той вече беше неприемлив. Той всъщност от самото начлао беше неприемлив за избирателите на СДС. Така че те имат в момента една отворена опция, дай боже да я реализират. Разбира се, най-голямата дясна партия си остава ГЕРБ и така ще бъде и на изборите.
Водеща: Въпроса е за след изборите. Може ли да се печелят медии в България и това въобще бизнес ли е или е някак си … нещо по-различно, влияние? /
Любомир Павлов: Разбира се, че може да се печели, ако има нормална конкуренция, нормален пазар, не се използват нерегламентирани методи, в смисъл не се прави явен дъмпинг като има медии и структури, които се опитват да намаляват драстично цени, като при това положение естествено отиват на загуба, но може би разчтат, че от някъде другаде ще изкарат пари, това не мога да коментирам, защото ние не правим така. Но вероятно има медии, които използват такива странични механизми.
Водещ: Нека да не се лъжем, огромното мнозинство от медиите в България, независимо дали печатни или електронни, са на загуба.
Любомир Павлов: Има един такъв момент, че световната криза има световна криза на икономиката въобще, след това има криза и в … тя се отразява и в медиите. И има едни промени в … издателите, както и на печатните медии, както и телевизиите, те трябва да отговорят на промените, които се случват. За мен бъдещето е в един вид синергия – и за рекламодателите. Това означава и телевизии, и радиостанции, интернет, печатните медии. Печатните медии има, много хора са се изказвали и в интервюта извън България, че едва ли не ще изчезнат, но един от тези, които го казваше, имам такава информация, Уорън Бъфет в края на миналата година за 200 млн.долара е закпил регионален вестник в САЩ. Тоест …
Водеща: Самоопровергал се е.
Любомир Павлов: Така че се показва, както много хора също казват, че и книгите ще изчезнат, но те няма да изчезнат, винаги си има интелигенция, има си елит, които предпочитат да четат книги …
Водещ: Не, въпроса е на честна и прозрачна игра и на коректен пазар.
Любомир Павлов: И ние ще се борим в това отношение, аз като председател на Съюза на издателите застъпвам позицията, че трябва да отпадне ДДС-то. Така че това е една стъпка в правилната посока. Получих подкрепа на една среща, международна от комисаря по образование и култура Васирил и има една справка, която показва, че с изключение на две страни от ЕС, ДДС за печатните медии и за книгите е или 0 или 7%, само в България и Словакия са…
Юлий Павлов: Ето един пункт, по който сме на различно мнение. Аз не считам, че в държава като България трябва да има диференцирана ставка на ДДС. Ако кажем за печат ще кажат – ами защо не за лекарствата, защо не за храните, за туризма. Ние вече сме били свидетели.
Любомир Павлов: Ама то има диференцирана ставка, защото за хазарта е 15%.
Юлий Павлов: Кое е 15%? /
Любомир Павлов: ДДС за …
Юлий Павлов: Върху хазарта данъка за разлика от всички останали бизнеси, данъка не е върху печалбата, а е върху оборота. Данъка върху хазарта е убийствен. И да, има разлика, но той е убийствен.
Водеща: Братя в действие.
Любомир Павлов: Който играе хазарт да си плаща.
Юлий Павлов: Не, причината не е това, причината е, че се подозира, че това се използва за пране на пари, но понеже не могат да го докажат ги удрят с високите ..
Водеща: И е легално ..
Юлий Павлов: Да, всъщност легално играещите играчи.
Водеща: Ами благодарим ви. Ние ще следим от близо вашите дейности като социолог и като издател.
Водещ: И си помислете за идеята да обявите открита подкрепа за следващите избори, това наистина ще е прецедент, а и ние отдавна говорим и в това предаване и в други наши изяви, че публичния ни живот трябва да е по-откровен, по-открит, ще помогне на всички.
Любомир Павлов: Аз подкрепям тази позиция.