Интервю с Мария Стоянова, член на СЕМ

БНР, Преди всички | 05.06.2012
 
 Водещ: В „Преди всички” разговор с най-новия член на СЕМ Мария Стоянова. Аз ще започна на ти със здравей, Мария, защото допреди няколко дни просто бяхме колеги журналисти. Надявам се, че това усещане за журналистиката отвътре Мария ще запази и в СЕМ! Здравей, Мария!
 Мария Стоянова: Здравей, много ме развълнува, честна дума!
 Водещ: Да започнем от там, един изключително енергичен, човек, на когото му се работи, човек, на когото му се работи журналистика влиза в един регулаторен орган. С каква мотивация?
 Мария Стоянова: Дълги години аз работя за БНТ като кореспондент в Германия, занимавам се с обществата в Австрия, в Швейцария, в Полша, в Унгария, и си дадох сметка, че едно общество може да функционира, може да съществува, само ако всеки един се включи по някакъв начин и допринесе към развитието на това общество, защитава интересите на това общество и ги отстоява. Един може да го направи като участва на доброволни начала къч Червения кръст, да речем, друг се включва в политиката, трети, защо не, се интересува от бъдещето на медиите, на това какво правят те, как го правят, защото те по най-директен и пряк начин влияят върху обществото. И това знаем всички ние, които като мен до вчера са държали микрофон или като теб, продължават да го държат.
 Водещ: Мария, как ти се стори състезанието с хора, участвали в много конкурси, хора с административни позиции. Аз сега не мога да се сетя всички участници в надпреварата, измежду която президентът Плевнелиев избра да издаде указ за теб, но мисля, че ти си единствената действаща журналистка сред тях. 
Мария Стоянова: Да, имаше… Значи общо 12 кандидати се включиха в тази надпревара. Сред тях имаше хора, които са били наши колеги в недалечното минало, мисля за Чавдар Стефанов, с който бяхме съперници заедно на финала, кореспондент на БНР в Москва. Но да, ти си права, активните действащите журналисти, аз бях единственият кандидат. Конкурсът беше доста оспорван, доста прозрачен, което ме мотивира за участие. Както разбира се и доверието, гласувано ми от Центъра за развитие на медиите. Защото си дадох сметка, че наистина нашата страна, ако искаме да се европеизира, ако искаме да се променя, ако искаме да се развива, тя има нужда от проветряване именно и в административни органи като да речем СЕМ. Това проветряване може да стане, когато започват там да влизат нови лица, нови физиономии на конкурентни начала. Т.е. поставя се едно ново начало. Държавният глава направи една нова стъпка да постави това конкурентно начало в тези административни органи. И смятам, че това е един много добър сигнал, един голям залог за цялото ни общество. 
Водещ: Действащ журналист, който доскоро сигурно при такива надпревари е задавал и този въпрос. Предизвестен ли беше твоят избор? Имаше и такива коментари, че е ясно, че ти ще бъдеш.
 Мария Стоянова: Ами да ти кажа честно, това ме ласкае, казвам ти откровено. Ласкае ме, защото означава, че доверието, вярата в мен, признанието ми като журналист, като професионалист е голямо. Аз, вече стана дума, че доста дълго време всъщност съм на разстояние от България, съм била чужденец, съм била част от едно малцинство. И когато разбирам как моята страна ме оценява, когато виждам как моите колеги ме подкрепят, когато чувствам, че ми се гласува доверие, че хората вярват в мен, това страшно много ме вълнува, това ме радва, това ме мотивира, но същевременно е и много голяма отговорност. И аз си давам сметка за това. 
Водещ: Да не би обаче да разсъждаваш в този план, защото дълги години си в Германия и си свидетел на един друг тип отношение? Защото обикновено в България предизвестеният избор се свързва с нещо извън сцената, нещо, което се случва някъде отзад?
 Мария Стоянова: Познаваме се доста отдавна с теб…
 Водещ: Затова ти задаваме и тези въпроси. 
Мария Стоянова: Да, и ти знаеш, че аз не съм част от лобита, никога не съм била, никога не съм се свързвала с никаква политическа партия. Това, което мога и това, което знам съм го показвала и демонстрирала и не мога да спра да се радвам, че е оценено. 
Водещ: Обаче аз не мога да си представя тази енергия, която включително и в гласа ти сега чувам и това, което сме виждали като кореспонденции по телевизията и по радиото, и преди това в Дарик, ще може да намери територия в един орган, която изглежда много спокоен, в който почти нищо не се случва, какъвто е СЕМ.
 Мария Стоянова: Което означава, че има нужда от мен. Аз, казвам ти откровено, дойдох със страшно голяма мотивация, с много голям заряд, с много голямо желание. Искам да направя нещо, искам да направя даже не нещо, искам да направя много неща. Разбира се, че си права, СЕМ е един колективен орган, разбира се, че там една птичка пролет не може да направи, но ако всички седим отстрани и само си казваме, че там нещата се развиват бавно и инертно, а не допринасяме ние самите към това те да се развиват по-бързо и по-интензивно и по-креативно, тогава нищо няма да стане. Ето аз сега правя тази крачка, казвам ОК, сега минавам от другата страна, сменям ролята, от анализатор и коментатор започвам да действам. Да видим докъде ще стигна. Надявам се, че ще успея да привлека новите си колеги, да ги убедя в необходимостта на всичко онова, което ние като журналисти сме очаквали и искали от СЕМ. 
Водещ: Какво според теб трябва да даде като отговор СЕМ на хората, на журналистите, на зрителите, на слушателите, на читателите?
 Мария Стоянова: Това е един много важен въпрос, който поставяш. Защото той се отнася до смисъла на този СЕМ. Мене, естествено не са ми убягнали коментарите по форумите, че той е безсмислен и ненужен. Естествено, че съм се сблъсквала, сега, когато се включих в този конкурс, в тази надпревара, с мнения, които не са позитивни и които не са утвърждаващи този орган, но той е толкова важен, защото той е възможността на цялото ни общество да влияе върху медиите. Разбира се, дългосрочната цел е саморегулация, самоконтрол, но преди да стигнем до нея, трябва да минем през регулация, през контрол. И тук е ролята на СЕМ. Тук СЕМ може да направи страшно много. Той може да направи страшно много по отношение на образованието, да речем, на нашите деца, защото не е тайна, ти си майка на четири деца, не е тайна, че за децата, за младите, за тийнейджърите няма адекватни, подходящ, нормални предавания. Това, което те са облъчвани са предавания, които са предназначени само за една възрастна публика. За това поколение, което сега подраства, ние сме му абсолютни длъжници. Тук също може да има роля СЕМ, и то решаваща и важна, защото всичките тези електронни медии имат лицензи, а в тези лицензии са записани не малък процент предавания за децата и подрастващите, т.е. СЕМ тук може да играе решаваща роля. Другото, което е изключително важно за мен, това е процесът на дигитализация. Този процес звучи може би много абстрактно, много далечно и отвлечено, но всъщност е толкова реален и практически, той засяга както всеки един журналист, защото той страшно би могъл да раздвижи журналистическия пазар и би дал възможност на много нови колеги да се включат и да засили конкуренцията в медиите, от друга страна, за обществото, за зрителя, за слушателя той ще даде много по-голямо качество, а към качество се стремим всички ние. СЕМ каква роля може да играе в този конкретен случай? СЕМ може да подтиква, СЕМ може да насърчава, СЕМ може да дава импулси, и то важните импулси, които са необходими, защото на мен ми прави впечатление сега, когато се връщам тук и когато говоря с колегите, че като че ли има някаква такава настройка на изчакване. Брюксел ще реши, еди-кой си ще каже, а нещата са в нашите ръце. Ако ние не ги направим, няма кой да ни ги направи, няма кой да ни свърши работата. 
Водещ: Просто идваш от държава, където не чакат Брюксел да им каже,имат собствена позиция и затова последният ми въпрос. Няма ли да ти липсват интересните политически процеси, които се очакват в Германия и изобщо в ЕС?
 Мария Стоянова: А, как ме хвана натясно! Разбира се, че ще ми липсват, много ще ми липсват, страшно много, но аз ще продължава да ги съпровождам като анализатор, надявам се. Защото на мен външната политика ми е хоби, и то много голямо, много страшно хоби и това е нещо, което човек не може да забрави и да захвърли. Ще продължавам да се интересувам, ще продължавам да следя и се надявам да имам възможност и достъп за анализ!
 Водещ: Аз много се надявам, че ти ще заразиш СЕМ, а не те тебе, така че оставам в очакване на първите вече действия на новия СЕМ с новия член Мария Стоянова. Между другото предстои наскоро да има и друго обновяване, така че може пък тази тенденция да продължи. 
Мария Стоянова: Дано, дано! 

Leave a Reply