БНР, Неделя 150 | 29.01.2012

Водещ: Професор Нели Огнянова е медиен експерт, специалист по етика и по-скоро би трябвало да кажем по медийно право. Сега на дневен ред е тема, която представлява доста голям проблем може би за журналистите и за медиите, тъй като става дума за писането в мрежата под чуждо наименование. Да кажем – измислих си, че БНР е излъчило интервю с холандския министър председател и публикуваш тази информация, или пък си измисляш интервю с новата президентша, както това нашумя през седмицата и там някъде пишеш, че това е интервю за вестник „Капитал”. Темата впрочем бе коментирана в последния брой на вестник „Капитал” и тя по-скоро търси корена на подобни фалшиви новини в някаква артистичност, политическа сатира и друга неудовлетвореност на авторите, които самата медия е открила. Вие какво виждате в този проблем?

Нели Огнянова: Здравейте, госпожо Маринкова. Аз също прегледах статията, за която споменавате на колегата Зорница Стоилова и смятам, че тя е положила усилия и статията е доста задълбочена. Бих казала така: на фона на общата картина на журналистиката в България, когато има наистина много и наистина много сериозни проблеми, но мисля, че това е най-сериозният проблем на журналистиката. Създаването на такава паралелна реалност съществува отдавна. Изобщо не е нов феномен. Между големите имена например е известно, че Марк Твен е създавал подобна журналистическа паралелна реалност. И когато говорим за фалшиви новини, за фалшиви интервюта има други събития в днешната ни журналистика, които имат много по-сериозни ефекти от гледна точка на достоверност и фалшивост.

Водещ: Нека да ги назовем.

Нели Огнянова: Например PR вместо журналистика, платените поръчкови статии. Например жълтите измислици. Там пораженията могат да бъдат поне много по-големи. Тогава за новини се представят поръчкови статии и хората ги възприемат като такива. Докато при тази паралелна реалност все пак има някакъв вид индикации, някакъв вид означения, че става дума по-скоро за сатира или за шега. И в този смисъл аз смятам, че има две важни теми за обсъждане. Първата наистина е за отговорността на медии, но втората е за отговорността на този, който чете или така наречената медийна грамотност, защото аудиторията, всички ние – читателите, зрителите в много по-общ план трябва да преценяваме от къде се информираме. Не само с оглед на фалшивите интервюта и фалшивите новини, а по начало по ред критерии трябва да избираме кои са нашите източници на достоверна информация. Ако се върнем към индикациите и фалшивите новини, да си спомним 1-ви април. Самата дата може да бъде такава индикация. Какво се случва на 1-ви април? Някакви материали, публикации се доставят за достоверни и колкото по-правдоподобни са, толкова по-смешно е. И индикацията е, че те са възможни и че това не е нарушение в закона, а просто датата. Друг път такава индикация може да бъде да речем името на сайта или името на рубриката. Естествено, че ако един сайт се казва „невероятно” или ако едни новини се казват „не новините”, или „не непременно истинските новини”, тогава този, който чете трябва да предположи, че може би става дума за елемент на сатира.

Водещ: Нека да кажем, че в тези сайтове, които изследват и колегите от вестник „Капитал”, има надпис, който казва „Всичко, написано на тази страница, е художествена измислица и не отговаря на действителността.” Всички материали в сайта са плод на фантазията на автора. Това са надписи, които съответно са незабележими с малки букви и незабележими за пръв поглед, и за несведующите.

Нели Огнянова: Точно така. В случая наистина има значение. Изрично съобщение, на което Вие казвате, човек не би ги забелязал, ако специално не се осъмни, не се огледа в това. Това е световна практика. Има и друг тип отбелязвания, включително и в други медии, не само в печата. Има мото на известно радио шоу „всички търсят новините – ние ги правим”. Но разбира се ние можем да се усетим, че Интернет е най-благоприятната среда за производство на такива новини и за тяхното разпространение.

Водещ: Все пак нека не забравяме и феномена „Wikileaks”, че манипулацията би могла да съществува на всякакво равнище, но въпросът е, кажете ми, дали трябва да се промени регламентът в регистрацията? Дали правистите като Вас могат да обмислят някакви нови правила, които са продиктувани, разбира се, от проблема с цифровизацията? Знаем, че работите по промяна на наредбите.

Нели Огнянова: Госпожо Маринкова, аз прегледах какво са казали съдилищата в частност и Европейския съд за правата на човека и дали има някаква практика, свързана с този въпрос. За нас това е ориентир разбира се. Виждам, че един съд, който се занимава със стандартите на свободното слово и в този смисъл даже и със стандартите на нашите медии, е гледал дело, свързано с уж изказване на един спортисти по повод друг спортист. Това е делото „Никович срещу Австрия”. Това дело ще стане известно, защото то е едно от много малкото дела, които се занимават с ръба, границата на правото. В този смисъл, все пак аз ще говоря за право, а не за етика, защото етиката е една област с по-различни стандарти. Съдът след като най-внимателно разглежда тази публикация, в която има такова уж интервю и уж твърдение, най-накрая все пак приема, че трябва да се разчита на възможностите, на капацитета на така наречения среден читател и според съда средният читател трябва да разбере, че това е шега. За България бих казала същото. Може би трябва да се изисква повече от средния читател и той все повече трябва да може да се ориентира за какви източници става въпрос, защото погледнете от обратна страна. Правото се занимава със сериозни нарушения. Правото ще се занимава с този казус тогава, когато да речем има кражба на самоличност, така наречената кражба на самоличност. Тогава, когато има фалшиви профили и тези в социални мрежи или другаде, и тези фалшиви профили могат да доведат до сериозно безпокойство, тревога, увреждане – морални или материално на някакви хора. Но границата е деликатна и ако става дума за сатира, по-скоро правото ще внимава от гледна точка на защитата на свободата на словото.

Водещ: Каква промяна очаквате сега? Говори се, че България вече поема ангажимент и става дума за едно съобщение от днешните вестници за много по-стриктна защита на интелектуалната собственост и авторските права.

Нели Огнянова: Да, има развитие в тази област. Впрочем в днешните вестници има много развития, свързани с аспекти на медийното право. От една страна има най-разнообразни коментари, свързани с търговското споразумение, за борба с фалшифицирането и вълненията по повод това споразумение. Аз се запознах с едно изказване на президента Обама. Виждам някакви нива се обсъжда необходимостта от такова споразумение. От друга страна има много интересни съобщения, свързани с визията на режима на личните данни в ЕС и медиите отбелязват идеите за увеличаване на санкциите и преразглеждане на правната рамка за защита на личните данни. Има и съобщения, свързани с цифровизацията, включително такива, които се отнасят до България. Така че аз същи очаквам правната рамка на медиите да следва тези тенденции и да се модернизира.

Водещ: А конкретно работите ли в някакъв екип?

Нели Огнянова: Това, което се случва в момента и за което аз знам, е свързано с изработването на така наречената културна стратегия. Това е един проект с широко участие на гражданския сектор. В рамките на тази културна стратегия има идея да бъдат създадени работни групи и доколкото работните групи ще отразяват различните сектори на националната култура, ще има и работна група, свързана с радио и телевизия, печатни медии и нови медии. Става въпрос за един проект, на който възлагаме големи надежди, защото се очаква добро сътрудничество на гражданските организации и на Министерството на културата, и другите министерства изобщо.

Водещ: Тази тема, която засегнахме, разбира се Вие споменахте нейната второстепенност, но тя по-скоро е част от един голям проблем, който се свързва с манипулацията в днешното общество и разбира се манипулацията в едно пространство, където тя не е изследване, все още не сме запознати с размера. Все пак можете ли да кажете за какво Вие бихте настоявали? За по-голяма категоричност на закона. Да очертаем къде виждате престъплението.

Нели Огнянова: Ще се съглася с Вас, че това, за което говорим е симптоматика. Има процеси, които вървят. Те не са анализирани до край и са трудни да бъдат анализирани дълбоко поради трудността да се намери емпирична информация, която да позволи истински анализ. Съществува тази голяма трудност да се достигне до данни, въз основа на които да се правят изводи тогава, когато става въпрос за свобода, процеси и тенденции в българските медии. Широко известен е примерът, че няма как да се определят праговете, които не трябва да бъдат преминати за пазарни дялове, ако един такъв анализ не се базира на абсолютно точна, достоверна и актуална информация. Така че, ако продължа тази мисъл, големият въпрос за медийния плурализъм стои на дневен ред. Големият въпрос за качеството на журналистиката на цял спектър от изисквания стои на дневен ред. На дневен ред стои очевидно въпросът за политическата реклама, защото още са много близо изборите. А и изборите показаха, че има нужда от преосмисляне отношението между политика, медии, информация, която достига до избирателите.

Водещ: Основното разграничение не съществува между платените публикации и това какво мислят журналистите. Така се случи по време на изборите. Но да видим със сферите на влияние – да купуваш влияние. Това се оказва, че е най-сериозният проблем на журналистиката. Между другото, отбелязана с многократни изследвания в последната седмица. Твърде неблагоприятно за българските медии. Благодаря Ви, госпожо Огнянова, за Вашето участие. Професор Нели Огнянова, която е свързана с медийното право в България.