БНР, Преди всички | 2010-04-26
Водещ: На два вестникарски юбилея ще посветим минутите до 9 ч. Днес в. „168 часа” става на 20 години. Точно на днешната дата излиза брой 1-и на седмичника „168 часа”. Неговият главен редактор Николай Пенчев е сега наш събеседник. Здравейте и честито!
Николай Пенчев: Благодаря ви много! Благодаря и на вашите слушатели, които вероятно много от тях са и наши читатели, защото благодарение на тях ние съществуваме 20 години.
Водещ: Днес по принцип, ако мога да прогнозирам какъв е графикът на вашия вестник, вероятно не е много работен ден, или не?
Николай Пенчев: Напротив, при нас всеки ден е работен ден. При нас почивка няма, защото новините не спират. Знаете, че дори събота и неделя непрекъснато се случва нещо, така че няма ден, който да не е работен за нас.
Водещ: Сега каква част от тези 20 години са вашите във „168 часа”?
Николай Пенчев: Аз съм в пресгрупата от 94-а година. От края на 95-а година съм във в. „168 часа”, така че може да се каже, че доста от отдавна съм в него и в общи линии съм видял всички периоди и всички неща, през които той е минал, и съм станал свидетел на повечето от по-важните събития. А преди това като всеки нормален български гражданин съм си го купувал и съм го чел с огромен интерес.
Водещ: например за какво си спомняте сега? Аз мисля, че си спомням за един скандален начин, по който Волен Сидеров нахлу във вашата редакция? Сигурно и друго е припомните.
Николай Пенчев: Това, което аз си спомням, откакто аз ръководя вестника в последните две години са основно разследванията, които прави в. „168 часа” и нещата, които сега Бойко Борисов прави, прокуратурата, знаете голяма част от акциите, обвиненията към бившето правителство и т.н., всичките те, или поне почти всичките от тях са излизали като разследвания на страниците на в. „168 часа”. Като се почне от АМ "Тракия", за която ние писахме още доста отдавна, мине се през апартаментите, не знам дали си спомняте, които някои министри си бяха взели без пари с компенсаторки и т.н. Мине се през министрите, които отидоха за чужда сметка на олимпиадата в Атина, мине се през Вальо Топлото и още кой ли, кой ли не и се стигне до ерепетата, за които ние отново писахме как държавата не си взима дивидента от тях, и от там тръгна цялата тази работа. Но това, с което всъщност за мен самия през тези години е емблематично, това беше гласуването с чужди карти…
Водещ: Да, какво стана всъщност с тази ваша инициатива? Ние също сме работили по нея. Колко хора подкрепиха инициативата ви да бъде сезиран съдът в Страсбург?
Николай Пенчев: Ами инициативата да бъде сезиран съдът в Страсбург беше подкрепена от над 20 хил. човека. За жалост, в Страсбург не разрешиха започването на такава процедура, защото решиха, че ние тук сами трябва да си оправим тези неща. Но на мен мисълта ми беше, че на нас ни бяха необходими 9 години, за да се преборим с това нещо, което все пак показва, че може би, когато човек защитава една правилна кауза, в крайна сметка има някакъв резултат. Но през тези години на нас ни се наложи да се борим, дори в случая само с чуждите карти, с доста политици и с примерно трима или четирима председатели на НС, които се опитваха да ограничат достъпа ни до парламента, за да не ги снимаме как гласуват, и да ни набутат в разни кошаки. Обвиняваха ни, че нарушаваме едва ли не националната сигурност като показваме как депутати гласуват с чужди карти, за да се стигне до решението на Конституционния съд, което никой не зачете и те продължиха да си правят нещата, които си правят. И най-накрая да стигнем до тези пръстови отпечатъци, които един вид бяха въведени в парламента заради „168 часа”.
Водещ: Както се казва, заслужават си го това да им се случи на депутатите. Въпросът е обаче кога вашите разследвания ще хващат вяра и ще отиват в прокуратурата на мига, а не когато тези, за които пишете вече са станали бивши?
Николай Пенчев: Това зависи единствено от тези, които са в съда, в прокуратурата и в съответните органи. Не зависи от нас. Ние нашата работа сме си я свършили.
Водещ: Но вие като журналист как си обяснявате, че винаги това се случва постфактум.
Николай Пенчев: Ами в момнета наблюдаваме как нещата вече почват да спират да се случват постфактум. Но досега просто всички бяха така оплетени и свързани един с друг, че просто няма как да подемеш едно разследване от нашия вестни,к защото то вероятно в крайна сметка ще рефлектира или върху твоята партия, или върху теб самия, или върху някой, който е в системата, в която ти работиш. Просто, знаете сами, в България тези, които са на власт са в някакви страни взаимоотношения помежду си и в общи линии гледат много-много да не се закачат един с друг, защото ако тръгнат да се разследват взаимно не е ясно кой докъде ще стигне и в крайна сметка самите те ще пострадат.
Водещ: Смятате ли обаче, че сега е различно и готови ли сте да изваждате такива разследвания и за сега управляващите?
Николай Пенчев: Абсолютно. Ние не сме спрели да го правим. Това, което правителството прави, може би малко прекалено показно и гръмко, но дава надежда да вярваме, че този път трудът, който влагаме и усилията във всичките тези разследвания, защото това наистина е много голям труд и усилия, особено когато няма никакъв резултат, че този път наистина си заслужава това, което правим.
Водещ: Какво вече поглеждате към следващия брой? Какво би било интересно за вас, ако можете да се ориентирате по случилото се в събота и неделя?
Николай Пенчев: Ами очакваме няколко интересни разкрития покрай акциите на МВР. Може и нещо да се случи с разследването за Ахмед Доган. Очакваме да видим новата здравна министърка ще обяви ли най-накрая някаква конкретна програма, някакви конкретни неща. Та текущите неща, от които ние винаги сме се опитвали да обясним защо се случват и какво ще произлезе от това.
Водещ: Ако трябва в едно изречение да кажете какво представлява „168 часа”, какво би било то?
Николай Пенчев: Това е вестник, който пише верни неща.
Водещ: Николай Пенчев, главен редактор а вестник „168 часа”.