БТВ, Отпечатъци | 2010-06-06 

Водещ: И като шурна дебата за свободата на медиите, та цяла неделя. Вие гледате Отпечатъци, в студиото е Петьо Блъсков, журналист, издател, създател на две прес групи. Сега последно главен редактор в прекръстения само преди седмица вестник Новините днес, който вече се казва Република. После обаче ще си говорим защо се казва Република и защо трябваше да е безплатен, а всъщност струва вече 20 стотинки. Най-напред ще помоля да коментираш и ти интригата на седмицата, миналата. Има ли медиен натиск, няма ли и това ли е най-големия проблем на журналистиката в момента? 
Петьо Блъсков: Здравей, и на зрителите добър ден. Това е малко силиконова интригата. 
Водещ: Да, но политици я подеха, там няма много силикон по тях. 
Петьо Блъсков: Е то, аз казах по тоя повод, сега Първанов очевидно няма за какво да си говори и се произнася за медиите, защото си дава сметка, че това е тема, на която и медиите реагират, и обществото е чувтвително. Абсолютно силиконова интрига, медиите в България са свободни от 90-та година, свободни като възможност за свобода, което е страхотно. Сега там тая възможнст до колко е консумирана, до колко има възможност да бъде консумирана, за кои медии говорим, за какво става дума по отношение на развитието на медиите, това са други теми. Но колкото до свобода – свобода колкото щеш. Даже повече. 
Водещ: То всеки началник медия отговори за себе си, лично беше, не се отговаряше от името на цялата българска журналистика или на всички медии. 
Петьо Блъсков: Ама това въпроси-отговори и т.н., това много влязохме в една абсолютно излишна история. 
Водещ: Добре, но нормално ли е днес, 20 години след избухването на демокрацията, 20 години след като беше създаден 168 часа, флагмена на честния частник, на първата птичка на конкурентния медиен пазар и свободния медиен пазар, да си говорим отново за свобода на журналистиката? 
Петьо Блъсков: Това е интрига. Това не е разговор, това е интрига, хвърлена в публичното пространтсво. Около тая интрига се навръзват и не знам защо се отвръща, очевидно се използва за интригантстване в обществото, истина е,ч е някои медии се контролират от корпоративни интереси. Истина е, че някои медии понякога влизат в едни релации, които могат да бъдат оприличени със събитията, с имотите на магистратските деца. Да, съществуват такива ситуации, но тези ситуации съществуват в цял свят. Аз мога да ви дам еедин пример със собственика, който горкия той почина човека, но той е един издател, крупен европейски издател. Един от собствениците на германската група ВАЦ, който беше сред шефовете на социалдемокрацията на Германия и който в един миг се оказа, че като един от шефовете на социалдемократическата партия в Германия беше дал 80 млн. марки за предизборната кампания на Хелмут Кол, който е християндемократ. И този собственик на ВАЦ, един от собствениците, който пак казвам почина, Бог да го прости сега човека, но това е факт. Така че той от една страна политически ангажиран социалдемократ, от друга страна дал пари на … 80 млн. И беше изгонен с гръм и трясък от социалдемократическата партия, а в същото време е издател на вестник. Нали си давате сметка, че тези работи… 
Водещ: Да, но това, което искам да ви питам и това, което.. 
Петьо Блъсков: Стават и по света. 
Водещ: Стават и в Америка също много такива случаи сме виждали и сме чели. Но въпроса е Кой в момента в България е по-заплашен от натиск – издателя журналист, защото такива вече това е почти изчезващ вид, вече той е заплашен от изчезване и трябва да влезе в червената книга. Или журналиста, така да се каже редовия журналист, имам предвид репортера, редактора, коментатора, който работи на другите нива във вестника, не в началничеството. 
Петьо Блъсков: Това е много лично. Човек ако е журналист И ако не иска да му нареждат става и си отива. Обаче ако условията са да му нареждат и ако той няма какво друго да работи, няма хляб, седи и му нареждат. Това е. Ама ние.. разбирате ли, този процес ние не може нито да го … трябва много време, трябва много икономически условия, които да позволят на медиите да са свободни, и тогава не сме защитени, и тогава медиите не са защитени от своите собственици. 
Водещ: Но аз си спомням именно защото споменах 168 часа и това, че се навършиха в края на април 20 години от неговото създаване… 
Петьо Блъсков: Да, на 26 април е 20-тата годишнина от вестникарската легенда 168 часа, която до ден днешен … 
Водещ: Съществува, макар и в друг вариант. 
Петьо Блъсков: Като легенда. 
Водещ: Но тъй или иначе ето тогава аз си спомням много мощни битки на медията с властта. Много епични сражения, в които просто беше.. тогава пък някак си публиката беше призована за секундант. Не като сега, в момента, в който двама души във властта се бият и някои от тях искат медиите да си кажат дали ги н атискат. Тогава беше много различна ситуацията. Сега ми се ще ако може да сравниш на бързо, преди да минем към следващите неща, които са свързани вече с.. .
Петьо Блъсков: Да, ами тогава времето беше по-бурно, по-динамично, раната беше по-кървяща още от края на режима, в смисъл бяха се отворили огромни надежди, много чувствително беше обществото, реагираше се. Сега нещата се развиват по-плавно, по-спокойно. Но плавно, спокойно – вестниците, които си … от 96-97 г. Си започнаха да обслужват непрекъснато властта, един от тях, който беше един от вестниците на прес групата, за 10 години тиража му падна 10 пъти. Така че това е резултата. Полека читателя… вижте, читателя е страхотно нещо, н можеш да го излъжеш. 
Водещ: То и избирателя е така, и той трудно се лъже. 
Петьо Блъсков: Така че ефекта е върху изданията, да говорим за вестници, защото аз не бива да влизам на територия н адруги медии. Бавно става, но става. Просто читателя не чете този вестник, защото вижда, че той стои на страната на властта. 
Водещ: Президента всъщност хвърли бомбата след Economist, защото това беше в пушилката, която вдигнаха президента и премиера се загуби това, което каза в петък авторитетното издание Economist в анализа си за България. И там каза две важни неща. Че първо повечето големи медии у нас са с неясна собственост, втоор че това прави журналистите им уязвими към външен натиск и с незначителни влияния. Първо вярно ли е това? 
Петьо Блъсков: Първо не е вярно. И второ Economist, който е разбира се тежко издание световно, което претендира за обективност да бъдат така добри колегите да посочат източниците, на които базират своите изводи. Защото и аз мога да седна да напиша сега, че Economist също е с неясен източник. 
Водещ: Е, ама в анализите не е задължително да се позоваваме на източници. 
Петьо Блъсков: Напротив. 
Водещ: Това не е от изискванията… 
Петьо Блъсков: Това е голо твърдение. Какво значи неясна собственост? 
Водещ: Ами не знам, питам дали е вярно според теб. 
Петьо Блъсков: Ама стига сме повтаряли като папагали едни формулировки, неясна собственост. Ами на всеки вестник от долу пише – еди кой си издател, фирма, отваряш регистъра и виждаш – зад тази фирма седи Гошо Гошев и готово. Сега, ако Гошо Гошев си е направил една схемица и на Гошо Гошев един му е дал пари или някой или фонд или група или партия, партийна централа, това в публичното, в правното пространство и във фактически вид няма следа, няма виждане. Какво да кажем? Ок, ето я собствеността. Така че собствеността споеед мен е един измислен въпрос, несериозен въпрос. Собствеността – ок, там пише кой е собственика. Що не покажат един вестник или една медия, на която собственика не е ясен. А само приказваме? Добре, каже, вестник Звънче – нищо не пише там и не може да разберем от къде тоя вестник Звънче приказва така… Това е. 
Водещ: Добре. Има ли корпоративни битки на страниците на вестниците, които всъщност се изнесоха вече и извън страниците на вестниците, зщаото някак си премиера се почувства като призован, ако арбитър и каза, че няма да участва в тия корпоративни битки между отделните медии. 
Петьо Блъсков: Премиерът много хубаво каза, за какво да участва, това не му е работа. Нека медиите си правят тези битки. Аз ви казвам – печална ще е тяхната съдба. Колкото повече се занимават със себе си, толкова повече няма да ги четат. Печлбата… аз съм медията на еди кой си и се знае, че еди кой си има еди кой си бизнес. И всеки ден на първа страница пише колко е лош другия, който има същия бизнес. А докато се занимаваш със себе си, използвам една сравнително … тоест не много нецензурна дума, това си е журналистически онанизъм си е това. Защо се занимават със себе си? Читателя за това не прощава … 
Водещ: Добре, кажи сега за Република. Защо в. Република. да не би да е заплашена републиката? Все пак монархия беше преди 2 правителства, нали? 
Петьо Блъсков: Между другото един приятел се пошегува така и каза – хубаво, че си сложил това име република, защото май републиката е в опасност. Не, няма такова нещо. Името .. .да, новините днес беше изключително подходящо име за безплатен вестник. Той създава една по-лека, по-без съпротивление, приемане на изданието, прочитане. Докато заставането вече на пазара изисква едно заглавие, което да е марка, което да се разбира със своя идентитет И така го избрахме това Република. Питахме нашите читатели, които са много. Мисля, че от тук нататък с в.Република нещата ще се развиват. Неслучайно в неговото издателско каре пише, че Република продължава делото на вестниците, Които до сега сме правили. И ще стои на страната на своите читатели винаги. 
Водещ: А добре, провали ли се безплатния проект в България? Безплатния вестникарски проект на България? 
Петьо Блъсков: Да, в България всъщност вестника безплатно някак си не се прие добре от … говоря за рекламодателите. В крайна сметка икономиката е решаваща. Някак си … да остаивм настрана, че съвпадна с рязкото свиване на рекламините бюджети във връзка с кризата. Но и някак си с недоверие се посрещна от рекламодателите. Освен това световната практика съществува такъв модел на безплатен вестник. Той се нарича промоционален модел, това е описано в теоритята, още от начлаото на 2000г., в началото на първото десетилетие в щатите се развива такъв модел, са се развивали подобни модели. Вестник, който иска да наложи своето име, като заглавие, като вестник, катостока, като продукт, излиза в продължение на определен период, примерно 6 месеца или година като безплатен, след което влиза в платения пазар на вестници. Така е наречен от умните хора, анализатори на… 
Водещ: Тоест това се оказа всъщност… 
Петьо Блъсков: Това се оказа верен теоретичен модел. 
Водещ: И сега в момента очаквате, че с 20-те стотинки ще бъдете много Конкурентноспособни на фона на доста значително по-скъпите вестникарски продукти. 
Петьо Блъсков: Ами ние не търсим конкурентоспособност с цената. Това е … тая цена е цената на четенето според мен. Просто да даваш повече пари, за да четеш вестник … смятахме, смятахме – това е цената на четенето. Все пак човек го купува, за да прочете нещо, нали? Така че… 
Водещ: И е хубаво да има какво да се прочете. 
Петьо Блъсков: Да прочете това, което наистина се случва, а не измислени интриги и разправии за това колко вестниците… 
Водещ: Добре, думи за финал. Защото приключваме. 
Петьо Блъсков: Думи за финал – за да са свободни, колегите трябва да стоят на страната на своите читатели и зрители. Това е единствения ключ към свободата. Останалото са разправии, корпоративни, минават днеска един, утре друг и така. 
Водещ: Добре, благодаря много за това участие.