Дарик радио, Денят | 04.10.2011

Водещ: В първите дни на новата година на вестникарския пазар в България ще се появи ново издание – вестникът, който подготвя журналиста и бивш главен редактор на „Труд” Тошо Тошев и главния редактор на списание „Тема” Валери Запрянов. Знаете, че след като в началото на годината стана факт продажбата на „Труд” и „24 часа”, в края на август Тошев напусна Медийна група „България”, в чийто борд беше вицепрезидент. Мотивът му – несъгласие със стила на ръководството на пресгрупата. Все още се обсъжда името на новия вестник, който ще бъде подкрепен от съдружник от чужбина. В интервю за „Денят на Дарик” Тошо Тошев увери, че веднага след като договореностите с този съдружник бъдат финализирани, ще представи публично кой стои зад помощта за новото издание. Според Тошев, през последната година на печатния пазар у нас нахлуват бизнесмени, които не са професионални издатели и това срива медийния пазар. Чуйте разговора на Йовка Йовчева с Тошо Тошев.
Репортер: Г-н Тошев, през последната година има сериозна динамика на вестникарския пазар. Кризата или по-скоро някакви, как да кажа, дори закономерни процеси наложиха това? Смени се собствеността на „24” и „Труд”, два нови вестника лятото се появиха, сега се чака вашето ново издание. Как Вие лично тълкувате тази динамика?
Тошо Тошев: Динамиката наистина е голяма и тази динамика и по-точно новите собственици на сериозните медии – искам да направя веднага една уговорка, говоря преди всичко за хартиените медии, за вестниците на първо място – та всъщност, промяната на собствеността доведе на пръв поглед, като че ли невидими за обикновения човек, но всъщност сериозни размествания на пазара. Оказа се, че огромната част от новите собственици всъщност не са професионалисти издатели. Тъй като всъщност навсякъде по света сериозните вестници в крайна сметка са собственост на частни компании, но има голяма разлика дали компанията е професионален издател. Пример давам с доскорошния собственик на споменатите вестници немска групировка ВАЦ, която е един могъщ медиен концерн с европейска стойност. Съвсем друго е, когато издателят има някакъв друг сериозен бизнес. Не говоря дали този бизнес е 100% легитимен, дали е сенчест. Ако той е сенчест, драмата става още по-голяма, да не кажа, убийствено, убийствено тежка за медията, която става собственост на този издател, да речем. Разликата между тези две групи издатели води до сериозните сътресения на какъвто и да било вестникарски пазар. За жалост, като че ли в България последната година надделя собствеността на бизнесмени, които не са професионални издатели. Те нахлуват на вестникарския пазар със своите амбиции. Не искам нищо лошо да кажа нито за амбициите, нито за хората, но: първо, те са непрофесионалисти; второ, при тази криза въобще, икономическа, стопанска, при тази слабост въобще на икономиката в нашата страна видимо има някакъв друг вид мотивация за нахлуването, стремглавото нахлуване на богати хора на медийния сектор.
Репортер: Каква би могла да бъде тая мотивация?
Тошо Тошев: Аз няма да гадая, но тя би могла да бъде наистина всякаква. Може да подсказва амбиции в сферата на политиката. Чрез медиите може да се прави политика, да се подкрепят политически структури, партии, да се подкрепят политики и хора и да се получават дивиденти, някакъв вид дивиденти. Това могат да бъдат мераци за лична реализация, за популярност. Защото един бизнесмен може да е много богат, може да има страхотно успешен бизнес в каквато и да било сфера, но той да е известен на собствения си семеен кръг. А може би иска да лекува някакви свои комплекси.
Репортер: Губи ли медийния пазар от това?
Тошо Тошев: Той не губи. Той се срива, тъй като тогава, когато ти не си тръгнал да правиш, това е принципното положение, според мен, когато ти не правиш бизнес, чист бизнес, искаш да произвеждаш едно издание, за да печелиш чрез него, чрез качествено издание. А то за да е качествено, трябва да е свободно, то трябва да има гаранция. Хората, работещи в него, трябва да имат гаранцията, че могат да мислят свободно, че могат да реализират това, което таланта, познанията им дават възможност да излеят върху белия лист образно казано. Та ако собственикът иска да прави наистина такъв вид почтен бизнес, изданието има шансове да бъде успешно. Ако собственикът има друг вид амбиция, а не да прави бизнес чрез изданието, а изданието да му подпомага основния бизнес, от където той е тръгнал и намерил пари, за да купи вестника, да речем, ако иска да постига някакви свои политически болежки, ако иска да лекува свои комплексни рани, ако иска да задоволява някакво свое его, тогава всъщност медията става подчинена. Когато се говори за свобода на медията, този, който се оплаква, че примерно държавата го потиска, не му дава свобода, в България, за у нас говоря, не е прав. Да, вярно е, че политиците по различен начин, различните политици, се опитват да се преборват с медиите, да печелят по някакъв начин точки за себе си. Ами, това е съвсем естествено. Това става навсякъде по света. Но законово, ако щете като визия, в България има свобода от гледна точка на държавата. Нали знаете, че работих доскоро като главен редактор на един вестник. На мен никой не ми се е бъркал, не се е опитал да ми се бърка след 2000 г. примерно в работата, да ми нарежда. Няма такова нещо. Никой не си е позволявал. Най-много да са ме помолвали някой път за нещо. Просто умеех, струва ми се, да говоря приятелски, човешки и сериозно с политиците, с бизнесмените. В някаква степен това беше и предпоставка да ми върви работата, моята и на вестника, в който работех. Когато обаче искаш да постигнеш, като собственик или като главен редактор, когато искаш да постигнеш други цели, вече понятието свобода на словото става на патерица.
Репортер: Затова и казвате, че се срутва медийния пазар от подобна инвазия. Какво остана скрито за аудиторията около продажбата на „Труд” и „24 часа”?
Тошо Тошев: Аз не искам да говоря нито за „Труд”, нито за „24 часа”. Аз работих там много години и не е коректно. Друг е въпроса, че това което до тук се опитах да изложа като принципна ситуация, като позиция на вестникарската хартиена индустрия в България, всъщност се получи в този си вид, получи този си образ на някакъв вид завършена болестна ситуация, се случи именно сега, през тази година. Започна по-рано. Не е началото от сега. Започна от по-рано. В желанието си да влияят пряко върху процесите на социалната практика, чрез директни атаки, чрез жълто помийно заливане на образите, на лицата, на ситуациите в държавата, през тази година се появиха всекидневни „вестници-убийци”, които всъщност създадоха от друга страна, според моето скромно убеждение, и предпоставката за това един човек с някакъв опит, с някаква практика, ако намери и подкрепа някаква, да се опита да направи една сериозна медия.
Репортер: Преди все пак да поговорим за вашия проект, който подготвяте, вашата гледна точка – накъде, според Вас, новите собственици на тези две издания водят, хайде ще кажа, в частност в-к „Труд”? Може ли да се стигне до там един вестник с над 70-годишна история да изчезне от вестникарския пазар?
Тошо Тошев: Не искам да говоря за в-к „Труд”. Не е коректно. Аз бях 20 години негов главен редактор. Няма да чуете от мен такова нещо. Каквото имах да кажа, го казах.
Репортер: Когато си тръгвахте, казахте, че не искате повече да участвате в тоя маскарад.
Тошо Тошев: Не знам дали съм употребил думата маскарад, но наистина горе-долу по такива причини си тръгнах.
Репортер: Поне можете ли да кажете на кого станахте неудобен?
Тошо Тошев: Ама аз въобще съм неудобен човек.
Репортер: В случая нещо е отключило обаче…
Тошо Тошев: Моето желание. Единственото, което отключи, това беше моето желание да работя свободно и да се опитам да правя това, което, струва ми се, че мога. В продължение на 20 години наистина се доказвах. Доколко съм успял, това е друг въпрос. Дълги години аз, мисля, че съумявах да правя един добър вестник заедно с един добър екип, разбира се. И ето, аз реших, че с малко прекъсване, за да ми узрее в главата цялата тази истина, да се превърне в убеждение, та с малко прекъсване, мисля, че горе-долу сега, последните два-три месеца, дойде мига, когато да се опитам да го направя.
Репортер: Кога стартира опозиционния вестник? Така го анонсирахте, като издание. Тук в ЦУМ ли ще се прави?
Тошо Тошев: Да. Искам все пак да поясня. Аз смятам, че е грешка, когато някои издатели или главни редактори привързват към колесницата на някоя партия или идеологема своето издание. Значи, не може да се мисли, че е сериозна медията, че тя е свободна или освободена, сама себе си да е освободила, не свободна откъм държавни пречки или предпоставки. За да е освободена, тя не бива да се свързва с лява, дясна или каквато и да било партийна политическа доктрина. Това веднага ограничава сферата на мислене, начина на подход на един репортер, на един журналист, на един редактор. Медията поначало, не само хартиената, е призвана, като че ли да бъде коректив за обществото, коректив за управлението на обществото. Което какво ще рече? Че е призвана да бъде опозиционна. И аз ще се опитам да правя такъв вестник.
Репортер: „Трибуна” – някой спомена това работно заглавие или още…?
Тошо Тошев: Това го уточнявах. Няма още решено заглавие. Това е сериозно, колежке. В момента, в който го има, аз съм заинтересован да го съобщавам, за да се наложи в съзнанието на публиката. Ще видим. Тук, надявам се, до месец, месец и нещо, тъй като проектът, вестникът трябва да почне да се появява на бял свят от първите дни на следващата година. Тоест, исках да избегна изборите. Да минат изборите, да отшумят, да не се политизира веднага медията заедно с раждането си, да изврещи партийно-политически. Та, като съм готов, наистина ще го съобщя.
Репортер: Стои ли зад този медиен проект и политически проект?
Тошо Тошев: Не разбрах.
Репортер: Някаква проекция, която би могла да зададе параметри за визия напред във времето. Въпреки че ето, да…
Тошо Тошев: Тоест, някаква политическа сила дали стои? Не.
Репортер: Не. Не политическа сила, защото един очевидно опозиционен вестник, поне в желанието си да не бъде такъв…
Тошо Тошев: Аз ще имам подкрепа, разбира се. Няма да съм сам. Първо, ние в момента работим заедно и сме съдружници във фирмата, която направихме, акционерно дружество. „Обединени свободни медии” се казва дружеството. Излезе неговата регистрация. Работим заедно с моя колега и изключителен журналист Валери Запрянов. Ние ще имаме подкрепа от чуждестранен инвеститор. Не са ни приключили, тъй като знам какво ще ме попитате, не са ни приключили окончателно разговорите. В смисъл, като разговори, те текат добре. Имаме, така да се каже, стиснали сме си ръцете. Но в момента, в който подпишем нещата и сме готови окончателно, техен най-виден представител ще дойде тук. Може би ще направим пресконференция, може би ще се… но със сигурност ще се покажем заедно.
Репортер: Като става дума за парите, подчертавате, че става дума за чужд инвеститор.
Тошо Тошев: Говоря за подкрепа. Говоря за подкрепа.
Репортер: Колко…
Тошо Тошев: Това не е само пари.
Репортер: Колко време един подобен медиен проект може да си позволи да работи на загуба?
Тошо Тошев: Аз не го наричам загуба. Винаги съм казвал, че добрата медия си изкарва парите. Ако е добра стоката, хората я купуват. Разбира се, малко по-сложно е това да правиш вестник, отколкото примерно качествени обувки. Има някаква разлика. Или гевреци. Вестник се прави трудно.
Репортер: По калъп.
Тошо Тошев: Медиите са много. Конкуренцията е голяма. Държавата е бедна. Хората получават малки заплати. Много, много фактори могат да се наредят, които пречат. Всеки случай не го наричам правене на вестник на загуба. Наричам го един инвестиционен период. Не мога да гадая, но аз се надявам за не продължително време вестникът да се издържа сам. Не очаквайте някакво число да посоча. Няма да е коректно. След шест месеца, ако Ви кажа, да речем, че ще сме готови , може да дойдете и да ме попитате – готови ли сте, какви са Ви сметките? А може би ще ми трябват седем месеца.
Репортер: Говори се, че и пари на Делян Пеевски ще стоят зад това издание.
Тошо Тошев: Не е сериозно. Не ми задавайте такъв нелеп въпрос! Опровергавам го много пъти. Делян Пеевски е един млад мъж, с който аз се познавам формално и доста бегло. Но аз уважавам неговите амбиции и вероятно ще работя с негови структури, ако той наистина, реално ги притежава, в сферата на разпространението. Имам още нещо предвид. В София има, ако не бъркам, три възможни печатници за правене на такъв весник. Едната е свързана с пресгрупата, от която аз излязох. Тя е тяхна собственост. Другата е на г-н Иво Прокопиев, ако не се лъжа. Третата е собственост, не знам точно на кого, но примерно на групата на Делян Пеевски. Ами, аз с една от трите печатници ще трябва да работя. Ще поискам оферти и от трите. По моему те би трябвало да са заинтересовани. Това е бизнес проект за тях. Но който ми даде най-добрата оферта, вероятно с него. Най-добра не значи на всяка цена най-евтина само. Ако щете, има график за работа, условия за хартия, за печат. Моят инвеститор, моят съдружник по-скоро ще бъде от чужбина. А с кого ще работя… аз ще работя и с г-н Павлов, ако той не ми откаже, не само в сферата на печатницата. Той е собственик на една от мощните разпространителски фирми. Нима е осъдително, ако работя с него, независимо че го напуснах сега?
Репортер: Не се ли опасявате, че предизвиквате с вашия нов проект размествания на медийния пазар? Няма ли да разрушите така и в-к „Труд”? Много хора Ви последваха.
Тошо Тошев: Аз не искам нищо да разрушавам. Аз искам да направя нещо ново. Ако появяването обаче на пазара на един нов вестникарски факт се окаже неудобно за други, това не е мой проблем.