в. Капитал, електронно издание I Весислава АНТОНОВА I 2009-12-19
Продуцентите ще са основният източник на напрежение при приемането на медийния закон.
Промяната на медийното законодателство винаги е предизвиквала остри дебати и сблъсък на интереси между медийните играчи, политически и бизнес лобисти.
В момента в парламента тече поредното обсъждане на поправките в медийния закон. За разлика от друг път сега няма много време.
Основният конфликт при сегашните промени е между собствениците на телевизии и продуцентите. Двете страни спорят какъв да е процeнтът предавания, които тв каналите възлагат на външни компании. В момента медийният закон задължава телевизиите да аутсорсват 10% от времето си, като идеята на този текст е да гарантира повече разнообразие в ефира. При сегашните промени тв каналите искат външните продукции да запазят това изискване. Те смятат, че този задължителен процент е достатъчно висок и при нужда телевизиите могат свободно да се договарят за повече предавания с продуцентите. Другите (продуцентите) обаче искат процентът предавания, които произвеждат за тв каналите да се увеличи на 25%, защото така ще защитят работата си, ще увеличат приходите си и ще имат възможност да развият бизнеса си. Засега държавата взима страната на продуцентите и по-скоро ще подкрепи искането им.
Изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е наложително, защото в срок до 19 декември България трябва да хармонизира съществуващото медийно законодателство, в случая действащия ЗРТ с новата Директива за аудио-визуални и медийни услуги на Европейската комисия (ЕК). Ако срокът не бъде спазен, от февруари догодина срещу страната ни може да започне наказателна процедура.
От една страна, да се спази този срок е важно, от друга обаче, е още по-важно законът да даде възможност на бизнеса през закона да функционира нормално.
Преди около месец, когато в България бе генералният директор на "Информационно общество и медии" към Европейската комисия Фабио Коласанти, Министерството на културата обеща, че ще можем да спазим срока – до 19 декември да бъде прието поне на първо четене в парламента необходимото изменение и допълнение на медийния закон. До редакционното приключване на "Капитал" това ще се е случило.
Огнище на напрежение
През доста дълъг период от време компаниите, които произвеждаха външни продукции за телевизиите, бяха не повече от три и дълго време конкуренцията беше между "Седем осми" (Слави Трифонов), SIA Advertising (Нико Тупарев) и Global Films (Магърдич Халваджиян). Постепенно този пазар се разви и сериозните играчи в него станаха повече. Днес те са обединени в асоциация и искат да защитят интересите си в новото медийно законодателство.
Според Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на търговските медии, "това изменение на действащата разпоредба не е мотивирано от реален обществен интерес, а само пряко фаворизира определени [продуценти]". Според тях налагането на нови изисквания за по-висока квота, при това не само на български, но и на европейски произведения, "би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание… Не съществува никъде и никакъв европейски нормативен акт с искане квотите да се изчисляват без отчитане на повторенията [на предаванията]. Общоизвестен факт е, че с оглед обхващане на максимален брой зрители и същевременно за постигане на икономическа целесъобразност операторите повтарят всички значими произведения", настояват от АБРО.
Според тълкуването на асоциацията формулираният в предложенията текст означава законодателят да задължи телевизионните оператори да излъчват в програмите си минимум 50% предавания на български независими продуценти. Като към това се прибавят новините, спортните предавания и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, които не се отчитат при изчислението на тази квота, операторите реално ще имат правото свободно да програмират около 30% от собственото си телевизионно време, включително и за предавания, които операторът сам е произвел. Търговските медии са убедени, че "договарянето на телевизионна продукция между телевизионните оператори и външни продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободното договаряне. Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като й осигурява предимства в търговските преговори".
На противоположна позиция са продуцентите. "Има се предвид 25 на сто от общото програмно годишно време, като се изключат новините, спортните предавания, радио и телевизионни игри, реклами, телетекст, радио и телевизионен пазар. Считаме, че е правилно да се запази положението в закона, според което тези изисквания не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от национална мрежа и няма национален програмен лиценз, издаден от СЕМ", коментира Мартин Захариев, като член на управителния съвет на АТП. Според Магърдич Халваджиян ("Господари на ефира", "Море от любов", "Пълна лудница", "Ясновидци") "ние искаме да има за нас пазар. Борим се за оцеляването си".
Според продуцентите е абсурдно становището на АБРО, че въвеждането на 25% квота за българските произведения, създадени от независими продуценти не отразява изискванията на Аудио-визуалната директивата. В своя защита АТП даде примери за конкретни страни как са уредени интересите на продуцентите. "Данните са от последния доклад на Европейската комисия със засечка към 2006 г. Белгия 53% изпълнение, Чехия 35%, Германия 65%, Испания 39%, Франция 52%, Унгария 53%, Холандия 49%, Австрия 52%, Полша 25%, Финландия 45%, Швеция 53%, Англия 29%", коментира Захариев.
Диаметралните позиции на двете страни в спора показват, че още в началото на следващата година между телевизии и продуценти ще избухне война за защита на позициите им в медийния закон. За жалост от невъзможната им любов ще пострадат зрителите. Ако са недоволни, продуцентите е възможно да бойкотират телевизиите, ако телевизиите не са доволни, ще търсят компромис при продуценти, които не са затвърдили позициите си на пазара. Освен това ограничението е сравнително лесно за заобикаляне – достатъчно е да се пренасочат част от продукциите към фиктивно "външна" компания.
Затова, когато законодателят променя закона, е по-добре не просто да удовлетвори интересите на тв каналите и продуцентите, а да защити интересите на зрителите, като приеме решение, задоволяващо и двете страни в този иначе вътрешнозаводски спор. Защото всъщност те са истинските господари на ефира.
Кой какво свърши
Работна група, създадена в ресорното министерство на културата, изготви законопроекта за промяна на ЗРТ. После приетия текст от Министерския съвет влезе в парламента за обсъждане в медийната комисия. Това гласуване обаче бе предшествано от заседание на медийната комисия, на което неправителствени организации, търговски оператори, представители на БНТ и БНР, ресорни министерства, Асоциацията на продуцентите и юристи изложиха аргументите си "за" и "против" изменението и допълнението.
От разговорите стана ясно, че срещу закона в този му вид ще има силна съпротива, особено от страна на продуцентите, които много активно и в голяма степен организирано решиха да защитят интереса си. Нещо, което през последните поне три години не се бе случвало. Друг е въпросът, че сега се приема текст на закон, който да отговори на сроковете на ЕК, а през 2010 г. ще се работи по изцяло нов медиен закон. Поне с това се ангажира ресорният зам.-министър в Министерството на културата Димитър Дерелиев.
Фотограф: Надежда Чипева
