www.bgnes.com | 10.07.2010
Санкцията на министър-председателя Борисов за излъчването на репортажа по ”Нова телевизия” за скандалния митничар е груба, недопустима намеса в медиите, твърди Иво Инджов, специалист по политически комуникации в интервю за БГНЕС.
Самият премиер разкри, че репортерката от Нова телевизия , която е заснела репортажа за скандалния митничар и неговите имоти, която е била обект на телефонното ходатайство от страна на заместник председателя тогава на Народното събрание Лъчезар Иванов, се е обадила на Бойко Борисов и той дал санкция от негово име, от името на партия ГЕРБ, да се излъчи репортажа, каза Инджов. ”Сега той не казва, че е издал указание да се излъчи репортажа, а е посъветвал да се излъчи (думите му бяха ”помолил” – б.р.), но това е просто разлика във формата, съдържанието е едно и също – груба недопустима намеса на министър – председателя в работата на една уважавана частна медия. Това от една страна. От друга страна възниква въпрос защо тази уважавана частна медия, която е и национална, иска от министър-председателя едва ли не разрешение да се излъчи тази скандална история. Ако от медията бяха поискали становище на министър-председателя по официалния път и то беше включено към репортажа, това би било израз на голям професионализъм, както се прави по цял свят. Но това директно общуване на репортери с министър-председателя, пращане на SMS-и, с което е известен Бойко Борисов, че комуникира с журналистите, това натягане на много главни редактори да са близо до властта, е вредно. Прекрачват се всякакви позволени граници на благоприличните взаимоотношения между журналистите и политиците. И това е един пример за намеса, хайде да го наречем индиректна намеса, от страна на изпълнителната власт в работата на медиите. Ако се върнем към казуса Лъчезар Иванов става ясно, че високопоставен представител на парламента се е опитал да спре едно журналистическо разследване ли да го наречем, или репортаж, няма значение. Всичко това идва само един месец след като правителството направи един наистина силен PR ход да запита повечето главни редактори дали властта им оказва натиск и те рапортуваха, че няма такова нещо. Но всъщност ако се върнем малко по-назад не е вярно, че властта не оказва натиск, да си спомним в началото на мандата на ГЕРБ имаше силна дискусия за новините на турски език по националната телевизия. Сега да оставим настрана как е регулирано правно това и дали трябва или не да има такива новини. Но по начина, по който беше опитано да бъдат спрени чрез директна намеса на министър-председателя и огъването на Националната телевизия – те бяха готови да предприемана някакви действия, впоследствие въпросът затихна, показва, че ГЕРБ в случая като управляващи осъществява натиск и той се развива под различни форми”, казва Иво Инджов.
На въпрос дали причината за вмешателството е въпрос на желанието на властта да са намеси в медиите или пък услужливостта на някои медии, Инджов смята, че има и от двете по нещо. ”Една голяма част от медиите са готови да следват винаги победителя, поне в България е така, но това не е само български феномен, това е световен феномен, но общо взето в България механизмите на медийната саморегулация и журналистическата култура са още слабо развити. Има такава нагласа на журналисти, на главни редактори, да се следва властта. Едно проучване на фондация ”Медийна демокрация” показва, как само в рамките на едни месец водещи вестници, особено вестниците на ”Нова българска медийна група”, са променили драстично отношението си от негативно към Бойко Борисов и ГЕРБ, когато бяха в опозиция, до силно положително, едва ли не пропагандно във времето след като спечелиха властта. Това е едната страна на медала. От другата е опитът на отделни представители на властта. Това не е целенасочена държавна политика, времето на политическата цензура и грубото политическо вмешателство в медиите отдавна отмина. Сега има други механизми, сега икономическата зависимост на медиите, зависимостта им от икономическия фактор и корпоративните интереси често вървят и минават през политически връзки, но всичко е много по-префинено, по-сложно. И не може да се говори за грубо политическо вмешателство. Но го има и третия момент – представителите на ГЕРБ и включително и министър-председателят Бойко Борисов все още не осъзнават какво е значението на наистина свободните медии и прекалено много флиртуват с тях. Това не е характерно само за Бойко Борисов, а и за неговите предшественици и политици, но при него е много по-ясно изразено защото той е медиен тип. Той е свикнал да бъде в светлината на прожекторите, това му е в природата. Това му носи много предимства, но същевременно крие и много рискове, защото любовта на медиите е изменчива. Защото ако има медии, които следват победителя, има все повече нови канали за комуникация, например Интернет, където журналисти, пък било то и граждани, могат да изразяват опозиционни, протестни мисли и да бъдат по един или друг начин коректив на властта. Така че танцът между медиите и политиката е много сложен и все пак трябва да се води по определени правила”, твърди Инджов.
Според него първото правило е да е ясна медийната собственост. ”В това отношение се постигна един добър консенсус между Съюза на издателите в България и изпълнителната власт в лицето на Бойко Борисов и се предприеха някакви стъпки за разкриване собствеността на издателите на вестници. Собствеността на телевизиите е в регистъра на СЕМ. Друг е въпросът като е ясна собствеността, как те реагират – дали са отговорни към обществото или търсят сензации. Вторият основен проблем е за финансирането на медиите. Ясно е, че частните медии се финансират от реклама, там трябва да има ясни и строги правила. Кое е реклама, кое е PR публикация, кое е журналистически материал. Особено в условията на криза, когато нелегитимните източници на финансиране нарастват, е много трудно да се направи такова разграничение. И много често PR публикации са маскирани като журналистически материал. Разбирам медиите, в тях по този начин влизат пари, но така се нарушават журналистическите и медийни стандарти. Третият механизъм е медийната саморегулация. Тя е на много ниско ниво в България. Има Етичен кодекс, подписан е от някои вестници, от други не. Интернет изданията въобще на присъстват като подписали го. Друг е въпросът как се спазва. От друга страна, 20 години са прекалено кратко време, за да имаме силни институти за медийната регулация и ясно разграничаване между политиката и медиите”, твърди експертът.
Инджов намира общо между медийната ситуация в Италия и България в това, че новините се съобщават по телевизиите и се регистрират след това в парламента, където би трябвало да се вземат отговорните решения. Причината за присъствието на политици в сутрешните блокове на телевизиите е, че там не трябват задълбочени изследвания, както и в самите телевизии, а просто съобщаване, което след това се подхваща от другите медии – вестници, интернет издания. В телевизията, според него, се реализира масмедиен популизъм. Има Берлусконизация и телекрация у нас, твърди политологът. Въпреки че Берлускони притежава свои медии, а ГЕРБ ги няма – то тук има много услужливи медии и груба намеса в медийната регулация по посока редукцията на състава на СЕМ, казва Инджов.
На въпрос има ли нужда от медийна интернет законова регулация у нас, Иво Инджов отговаря, че трябва дефиниране що е медия в Интернет. Това е, когато има ясен собственик, главен редактор, своя аудитория. Един блог не може да бъде медия в този случай, но той също може да бъде медия, която осъществява съобщения и позиции. Има самостоятелни интернет сайтове, но има варианти на вестници, телевизии. Много е сложна регулацията, ако се регулират сайтовете на телевизиите – те са регулирани от закона, вестниците – не, но може да се стигне за искания за закон за печата, ако се регулират сайтовете им. Много е сложно, трябва да се намери комплексно решение, но на базата на цялата интернет общност, смята Инджов. Според него със сигурност трябва да се спазват законите за клевета и обида, но те са си регулирани с други закони. Неговото мнение е, че е невъзможно да се регулира интернет средата.
”Българските медии тепърва предстоят да се развиват, но аз имам една такава теза, че когато в България се сформира една нова градска средна класа, която беше тръгнала да си стъпва на краката преди икономическата криза, тя ще има своя избор да налага своите критерии. И тогава по-качествени медии, макар и в по-ограничен тираж, ще имат по-голям шанс да оцелеят отколкото сега. Сега просто има една чалгизация на медийната среда, но и на политическата култура и понеже говорим за медийно-политическа симбиоза, сега има медийно-политическа чалга в момента, която наблюдаваме”, заявява Иво Инджов. /БГНЕС
София / България
