Живот по италиански

сп. Rouge | 19.09.2010

ОТ ЖИВОТА НА КАМЕЛИЯ КРЪСТЕВА -ВОЧЕ БИ СЕ ПОЛУЧИЛ ЧУДЕСЕН СЦЕНАРИЙ ЗА ФИЛМ. СЛЕДЕТЕ ВНИМАТЕЛНО, ЗАЩОТО ЩЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, АКО ИЗПУСНЕТЕ ДОРИ И ЕДИН ЕПИЗОД!

Отгледана е от баба си, след като майка й емигрира В САЩ. Израства като красива дама и талантлива певица. Първата й връзка е с млада футболна звезда. Омъжва се за следващата си любов и на 19 години ражда дъщеря. Тъкмо се докосва до славата, и среща следващия важен мъж в живота си, който я отвежда в Италия. Там създава щастливо семейство, пее на най-големите сцени и заслужено получава псевдонима Voce (от италиански – глас). После започва всичко отначало в България: любови, раздели, предизвикателства. Заинтригувани, помолихме главната героиня да ни "вмъкне" в сюжета и да сподели някои от най-интересните си преживявания с нас. Започнахме с последната серия на сагата – изявата й като водеща на предаването "7-мо авеню" no TV 7.

Как стигна до ролята на телевизионна водеща?

За мен това е нещо много хубаво, с което истински се забавлявам. Продуцентът Виолета Малинова ми се обади в края на февруари и подхвърли идеята. И цялата история се случи от само себе си. За мен беше изненада, че ролята на водещ никак не е лесна. Мислех, че е по-безгрижно, на шега. Но разбрах, че има доста тънкости и много какво да уча. Така че се вслушвам в екипа си, който е с дългогодишна практика. Гледам u чужда телевизия. Откривам, че за водещия най-важно е естественото излъчване. И се опитвам да разговарям с гостите по начина, по който го правя с моето семейство и приятелките си.

А гледаш ли конкурентните дамски предавания по други телевизии?

В Италия разбрах, че работата е голяма торта, с парченце за всеки. Трябва да знаеш кое е твоето, а не да искаш чуждото. Марта Вачкова и Гала са жени, които гледам с удоволствие. Не знам дали мога да си позволя да ги нарека конкурентки, защото съм далеч от тяхната практика и не си помислям да се съпоставям с тях. Животът ме е научил да знам мястото си и да чакам. Успехът трябва да е постепенен, не може да надхвърля нивото ти в момента. Няма как да вляза в нова професия и веднага да поискам "Гран При". Ако правя миши стъпки в правилната посока, е чудесно. В никакъв случай не съм си поставяла за цел да бутна висок стълб, какъвто е например Гала – една от най-добрите водещи. В предаването на Марта пък съм била гост толкова пъти… Тя е истински "бонбон"! Това са дами, от които само мога да се уча, а ако мога да им бъда близка, би било чудесно.

А как се сработихте с Мон Дьо?

Бях ужасена, когато ми съобщиха, че ще работя с него! Той пък си е помислил: "Аз и тая префърцунената!?". Оказа се обаче много чист човек. В никакъв случай не е този екстравагантен елемент, който виждаме. Две репетиции ни трябваха, за да намерим общ език. А вече всеки ден се чуваме по няколко пъти. Страхотна връзка изградихме – много над очакванията ми.

Различна ли е телевизията в Италия?

Разбира се. Независимо, че се учим от тях, което е нормално. Българинът, дори да знае добре езика, не може да се забавлява с италианско предаване така, както италианецът. Хуморът е друг, лошите думи са предадени и приети по различен начин.

А как избра Италия за свой дом за толкова дълго?

Отначало отидох по работа. В България се запознах с тогава бъдещия ми втори съпруг, който беше мениджър на агенция "Лойд Спектаколи" и ме покани за някои ангажименти през 1991 г. После работата ни сближи и накрая се оженихме. А Италия е страна, която лесно те кара да останеш. Там няма нещо, което да не обичам: хората, начина на живот, естетиката.

Майка ти по това време е живеела в САЩ. Не те ли влечеше Америка?

Не. В Италия останах по стечение на обстоятелствата, но чужбина по принцип не ме блазнеше. Бях обиколила доста страни, но не исках съдбата на емигрант, каквато бе избрала майка ми. А и много ми харесваше животът в България: спечелих "Златния Орфей", върнах се с 4 награди от фестивала в Сочи, в Дрезден взех специална награда, после – "Мелодия на годината". Около мен витаеше такъв въздух, който не ми позволяваше да мечтая за друго.

Този живот не ти ли липсваше в Италия?

В първите 5-6 години беше много трудно. Понякога гледах в една точка с дни и ми липсваха приятелите, местата, на които обичах да ходя, успехът пред българска публика. А мъжът ми се дразнеше: "Имаш целия свят, поднесен на тепсия -какво повече искаш!?".

Какво научи от италианците?

Дисциплина. Знаят кога е работното им време и през него се раздават пълноценно. Имам много приятели италианци, които са започвали бизнес в България и с изненада откриват, че четирима български работника свършват за същото време толкова работа, колкото един италиански. Освен това тук сме свикнали на стандарт, който не отговаря на нашите мащаби и икономика – по-големи прахосници сме от италианците. Нещо много различно в отношенията там е и колегиалността. 15 години работих с агенция Malfi Music, където имах десетки колеги певци и те винаги са били като част от мен. Ако на участие ми липсва нещо – апаратура, микрофон, веднага помагат. Един от близките ми приятели – Джиджи Делесио, е най-скъпо-платеният италиански певец в момента, който наскоро записа песен с Майкъл Болтън. Този народ е изключително топъл, никой не те подценява. Огромна е разликата с музикалните среди в България, където гледат да те препънат. И тук има страхотни музиканти, с качества на световно ниво, но за съжаление има и такива, които както комерсиално поднасят продукта си, така и общуват. Често се демонстрира поведение от типа: "Аз съм по-голям от теб!". Отношенията са безобразни. Има и изпълнители, които стоят на лаври от преди 30 години.
В Италия разбрах и какво е професионализъм. Още на първия си самостоятелен концерт пред 13 хиляди души се почувствах истински артист, звезда. Всичко е организирано: от оркестъра до гримьорите и мислиш само за песните си.

Вярно ли е, че си приятелка със сина на Муамар Кадафи?

Така е. Пяла съм на много napmuma на Мутасан u така се запознахме. За него съм чувала противоречиви коментари, но аз съм с прекрасни впечатления. Много щедър и елегантен млад човек. Италианките се надпреварваха да го впечатляват. Той се допитваше до мен за момичета: "Тази ли е по-хубава или другата?". Способен е на страхотни жестове като това заради приятелката си да покани гости на огромна яхта, а в небето 2-3 хеликоптера да летят с надпис: "Обичам те, Изабела". Бях u на 30-я му рожден ден в Маракеш – тридневно парти, за което частен самолет докара от Италия 850 манекенки, една от друга по-хубави. Първата вечер имаше неформална вечеря, за да се опознаят гостите. Втората бяха докарани 500 камили като символ на благоденствие и богатство. Имаше много танци, модерна музика, цветя, лукс. Третата вечер беше моята гордост. Тогава пях не само аз, а и Енрике Иглесиас. Той се оказа много по-чаровен, отколкото изглежда на екрана. Невероятно елегантен и възпитан, може би световната кариера помага за това.

А какъв е италианският мъж?

Прекрасен ухажор. Знае как да накара една жена да се чувства добре, невероятен кавалер u съпруг, изключително грижовен. Никога не съм чула мъж да нагруби дама, не видях пиян италианец. Иначе, въпреки че ги приемаме като еталон за красота, не са нищо особено: дребни, трътлести, даже леко русоляви. Но имат невероятно уважение към семейството. Дори и най-малка опасност да се появи, мъжът трепери над него.

А не са ли малко мамини синчета?

Даже много! До 28-30-годишна възраст италианецът седи до полите на майка си и не бърза да се жени. Но пък и това не е толкова лошо – така става много възпитан. Много се държи на образованието,
университетът е задължителен. Майката пък е на почит в обществото, съпругата в доста случаи се поставя и пред детето. Когато има тържество, тя стои на най-важното място. Уважението към семейството е нещо, което много липсва в България.

Ти си израснала без майка си. Опита ли се да компенсираш това с грижи към своите деца?

Още при първия си брак тук, в България, имах невероятния късмет да открия топлота в лицето на моите свекър и свекърва – семейството, което не бях имала. Да вечеряме заедно и майката на мъжа ми да трепери над мен бяха много силни усещания. Това беше и една от причините бракът ни да продължи толкова дълго – около 10 години. По-късно в Италия, с подкрепата на втория ми съпруг също се чувствах прекрасно. А по отношение на моите деца, сякаш се разделям на две половини. Дъщеря ми – Десислава, се появи, когато бях на 19. Събрах в нея всички възможни амбиции: да е най-добрата в училище, най-възпитаната, да има вкус, класа… Горкото дете! И тя наистина стана такава: винаги чиста, спретната, добра. След няколко години започнах да си мисля: "Как искам едно палаво дете, което да не слуша какво му казвам, да прави напук…". И Господ ми го изпрати. Синът ми Самуил е с 11 години по-малък от кака си и всички казват, че ми е слабост. Дъщеря ми ме обвинява: "Ти го обичаш повече!". Естествено, няма такова нещо, но с него повече се отдадох на това да гледам как се глези, как прави щуротии. И той стана добродушен и чувствителен, но мързеливичкък. Докато Десислава носеше медали за постижения в училище и завърши право в Рим, за Самуил всичко, свързано с училище, е трудно и ходи насила. И аз нося вина за това – не му предадох амбицията, която имах за сестра му.

Заедно с децата сега живееш в България. Защо се преместихте?

Не бих се върнала, ако животът не ме беше заставил. Но след 11 години перфектен брак, се случи нещо ужасно, което аз никога не коментирам, и то доведе до развод. Всичко дойде като гръм от ясно небе. Дори леко завиждах на жените, чийто проблем беше любовницата на съпруга им. На мен ми се искаше мъжът ми да е имал 30 любовници, за да се опитам да се боря с това, а не с другото, което се беше стоварило на раменете ми. Оказахме се едно от малкото изключения сред италианските семейства, в които се появи непреодолим проблем. Битката ми натежа и реших да започна отначало в България.

И тук преоткри стара любов?

A, me нещата с Божидар (Божидар Искренов-Гибона, футболист от близкото минало и юношеска любов на Камелия -бел.ред.) започнаха да се случват още преди да се върна. През 2004 г. бях за малко в България и случайно се засякохме на летището. Той живееше в Америка, но реши да не се връща там. След това дойде при мен в Италия, после започнахме по-често да идваме тук. В един момент се уморих от пътувания и се установихме в София.

Бяхте странна двойка ти – фина и елегантна, той – малко грубоват. Къде бяха допирните ви точки?

(Смее се.) Така е, странна двойка бяхме и всички приятели ме питаха, как така сме заедно като сме толкова различни. В началото никой в Италия не допускаше, че той е мъжът до мен. Един ден дъщеря ми каза: "Мамо, питаха ме защо новият градинар не си облича фланелка, когато изхвърля тревата". (Смее се.) Но нас ни свързваше една чиста любов от възрастта, в която младите хора преживяват първите романтични пориви. И когато бях в много тежка ситуация след развода си, не можех да погледна нито най-красивия мъж, нито най-богатия, най-интелигентния или най-добрия ухажор. В този момент отново се появи Божидар. Нямах доверие на никого и единственото нещо, което пожелах след три години самостоятелна битка – разводът започна през 2000 – 2001 година – беше неговата близост. Той е наистина едно добро и чисто момче, дори на моменти първично. Това да дам на такъв човек любовта си, ме накара да се чувствам добре и да повярвам отново в живота. Е, големият дисбаланс и разликата в разбиранията в един момент излязоха на повърхността и се сблъскаха. Никой не е виновен. Аз му желая всичко добро.

Сега обаче отново си влюбена!

Така е. В момента съм щастлива. На мъжа до мен не му е лесно – моят начин на живот не е много "удобен". Въпреки че се стремя да стоя доста вкъщи, никога не ми стига времето, което имам. Сутрин ставам в 6, идвам на снимки в телевизията, после често имам участия, пътувам… Неговата професия няма нищо общо със сценичния живот, но все пак намираме баланс. Той е достоен човек със страхотни качества.

Би ли се решила на трети брак?

Едва ли. Дори в Италия, ако не беше огромната бюрокрация, нямаше да искам подпис на хартия. Но бях чужденка с дете от предишен брак. Омъжих се, за да улесня нещата.

А какво ти предстои в музикално отношение?

Записвам албум с филхармоничен оркестър. Много интересно се оформя: 11 песни и силно присъствие на български и на италиански музиканти. Имам и различни участия. Докато съм жива, музиката ще е част от живота ми, независимо дали ще записвам, ще пея или ще преподавам.

Стр. 145, 28 – 29, 30 

9 Responses to “Живот по италиански”

  1. mamata Says:

    Svetovno neizvestnata pevitza Kamelia Krasteva, Stoyanova, Voce s obuvka # 45 e zabravila istinskata prichina za razvoda si s italianoto. Dokato tia se e shliakala s koito i popadne toi se e zabavliaval s dashteria i,dokato edin slanchev den Kamelia gi hvanala na kalap.
    E tova e dalgo prikrivanata istina ot napodobiavashtata na kobila Voce.

  2. 666 Says:

    Истина за втория и съпруг се знае, недопустимо това което се случи с дъщеря и, защо не го осъди? за това че посегна на дъщеря и! Не уред тая жена, лъже непрекъсно по медии за какво ли не, и за Гиби е лъжа че не искал да се прибира в Америка, той се прибра обаче тя му писа смси като луда и жена му го хвана и изгони при пачаврата му. Изтегли куп кредити на името му, че на нея няма кой да и ги даде, а сега му пожелава късмет, сигурно да успее да ги изплати.Първия я е бил, втория е изнасилил детето и, тая жена не уред с главата каде ги намира? Па им и ражда на всички!!!

  3. mamata Says:

    Taia prostakesa ne e s vsichkia si ako vsichko tova napisano v komentarite e viarno.

  4. maria Says:

    Auuuu Voce mnogo pomia mnogo chudo. Ama ti mai si gi zaslujavash napalno prosta kurvo.

  5. DESI Says:

    Gospoja Voce pluva v mnogo laina.

  6. Eli Gigova Says:

    Kamila Vuce postoianno gubi v nadprevarata si s jivota.

  7. 4EP Says:

    Tazi gospoja ne se li kazvashe Ki4ka Bodurova predi 100 godini?

  8. 666 Says:

    Коментарът е изтрит заради несъответствие с добрия тон (б. р.)

  9. 666 Says:

    Коментарът е изтрит от Администратора на PRnew.info

Leave a Reply