ЖИВОТЪТ СЛЕД FACEBOOK

сп. Forbes | 26.05.2011

 

Питър Тийл иска да спаси света. Или най-малкото да "издигне нашата цивилизация на следващото ниво", както често казва. Почти всички проблеми – недостатъците на нашата политическа и образователна система, проточилата се финансова катастрофа, пазарните балони, енергийните кризи, неуспелите обещания на развиващите се страни, войните за природни ресурси – произтичат от това, което той нарича "застой в технологичните иновации". Какво по-добро място би била Земята, често размишлява той, ако можехме да натиснем бутона за рестартиране и да се върнем в края на 50-те и 60-те години на XX век и да реализираме несъстоялите се предвиждания на научната фантастика: повсеместни космически пътешествия и колонизация, роботи като в анимационния сериал "Семейство Джетсън", подводни градове, обезсоляване на морската вода, залесяване на пустините и много други. Би било лесно да отпишем Тийл като "неадекватен фантазьор", както го нарече един политически блогър. В действителност Тийл влага сериозни суми във фирми и групи, които се стремят да удължат живота, да колонизират океана с плаващи платформи, да колонизират Космоса, да насърчават т.нар. приятелски изкуствен интелект и други подобни каузи. Свободата, казва той, е несъвместима с демокрацията. Едно от най-провокативните му действия е да предложи стотици хиляди долари на младежи колежани, ако те се откажат от училището и започнат бизнес или се занимават с научнотехнически открития. "Хората си мислят за бъдещето като нещо, което правят другите хора – казва Тийл зад кулисите на една благотворителна акция за набиране на средства през декември в Сан Франциско. – Но има и по-странни неща В едно общество, където хората не мислят за бъдещето." Трудно е да опишем значителните постижения на Тийл. Той съоснова, управляваше и продаде PayPal на eBay. Тийл и негоВите последователи от PayPal основаха или финансираха много от най-новаторските фирми на последното десетилетие. Между тях са YouTube, Linkedln, Slide (за споделяне на изображения), Yelp (за потребителски мнения), Founders Fund (фирма за рискови инвестиции с поредица от успехи), Palantir Technologies (софтуер за издирване на терористи и финансови измамници), Space X (ракети), Tesla Motors (електромобили), Kiva (микрокредитиране). Тийл направи първата значителна инвестиция Във Facebook. Чекът за 500 хил. долара сега е 3%-ен дял от социалната мрежа и Въпреки че е намален от разпродажби и снижение на дяловото участие, Все още Възлиза на 1.5 млрд. долара. Другият съосновател Марк ЗАКЪРБЪРГ продължава да счита Тийл за ценен консиглиери (съветник). "Когато не съм напълно доволен от начина, по който се развиват нещата, и не виждам добри възможности, мога да получа добър съвет, ако поговоря с него", казва Закърбърг. Инвеститорите във фирмата на Тийл Clarium Capital Management вероятно не споделят филантропията му. Активите в хедж фонда, възлизали на 6 млрд. долара в средата на 2008 г., са снижени до 460 млн. (една четвърт от които са собствени пари на Тийл). Clarium преживя три последователни години на загуби – спадове от 23% през 2010 г., 25% през 2009 г. и 4.5% през 2008 г. – от погрешни решения и прогнози, веднъж за покачването на цените на петрола, а друг път за потъващия долар. Странното е, че прогнозите на Тийл бяха верни, но моментът беше отчайващо неподходящ. Като че ли е бил така обсебен от визията си за бъдещето, че не е успял да се откъсне от нея въпреки пазарните реалности. "Това беше луд възход и падение", казва Тийл. Инвеститорите, които останаха с Clarium след средата на 2008 г., Facebook са загубили 65% от парите си. Дали успехите му са просто късмет? "РауРа1 не е случайност, Facebook не е случайност, Founders Fund не е случайност – казва основателят и инвеститор в Netscape Марк Андрийсен, който е в борда на Facebook заедно с Тийл. – Питър агресивно търси възможности да преобърне конвенционалната мъдрост." Няма нищо конвенционално в мъдростта на Тийл или в делата му. Той е комплекс от противоречия: предприемач, рисков инвеститор, либертарианец, адвокат, гей, християнин, високообразован, но презиращ официалното образование. Всичко, което може да се каже със сигурност, е, че Тийл никога не се е вписвал съвсем точно в света около себе си. Той е роден през 1967 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Баща му, инженер-химик, доста се е местил заедно със семейството си. Питър е учил в седем училища от Охайо до Намибия, преди семейството да се установи във фостър Сити, Калифорния, на 20 мили южно от Сан франциско. Подобно на много момчета той поглъща с кориците серията романи на Дж. P. Р. Толкин "Властелинът на пръстените", откъдето получава своите уроци за съблазънта на злото и границите на властта. Но мозъкът на Тийл като че ли работи по-бързо, отколкото на повечето от връстниците му. "Той знаеше името на Всяка страна в света, когато беше на пет години", казва Кен Хауъри, близък приятел на Тийл и партньор във Founders Fund. Любител на шахмата, Тийл е класиран на седмо място в страната като юноша. В колежа кутията, в която държи фигурите си, има стикер "роден да победи". Очевидно е, че Тийл обича интелектуалните състезания с приятели и врагове и фанатично се бори за победа. Той също толкова фанатично обича да играе по правилата – неговите правила. Понякога кара лудо своята кола VW Rabbit от 1978 г. ("моята кола Джими Картър") за шахматни мачове, където се появява пет минути преди да бъде дисквалифициран, само за да въздейства върху психиката на противниците си, спомня си неговият приятел от гимназията Норман Бук, сега изпълнителен вицепрезидент на консервативния уебсайт WorldNetDaily. По-късно Тийл ще напише собствен наръчник с правила – когато става дума за инвестиции или за наемане на хора. След като решава да привлече Кийт Рабоа (приятел от адвокатска фирма) да се заеме с лобиране и сделки за PayPal, Тийл му поставя ултиматум. "Трябва да бъдеш в офиса ми в понеделник. Ако не можеш да започнеш в понеделник, забрави за това." Рабоа трябвало да продаде дома си и да се премести от Вашингтон в Сан Франциско за четири дни. "Това е класическият Питър: ако не може да стане сега, не се брои", казва Рабоа, сега главен оперативен директор на начинаещата фирма за мобилни плащания Square. Но Тийл се ежи, ако трябва да играе по правилата на други хора. Неговият приятел Бук разказва за игрите на монопол в гимназията. "Тийл както обикновено печелеше. Така че аз продадох всичките си имоти на брат си за един долар. На Питър не му хареса това, но не можа да намери нещо в правилата", което да забранява тази сделка, припомня си Бук. Тийл не харесал и начина, по който Valleywag, разклонение на клюкарския сайт Gawker. com, го описва: "Питър Тийл е пълен гей, хора." По-късно Тийл нарича Valleywag "Ал Кайда на Силициевата долина". Някои от спорните схващания на Тийл са изковани в Станфордския университет, който той завършва с първа специалност философия и втора – политическа некоректност. През 1987 г. той и Бук, отвратени от това, което те наричат "станфордски културно-либерален дух", поставят началото на Stanford Review, либертариански вестник, който е, меко казано, непопулярен. Един от студентите казал на Тийл, че обича изданието…, защото си бърше задника с него. След като получава своята диплома по право от Станфорд през 1992 г., Тийл започва работа в елитарната адвокатска фирма Sullivan & Cromwell. Напуска след седем месеца и шест дни. Задържа се малко по-дълго като продавач на деривати в Credit Suisse First Boston. Прибира се у дома през 1996 година. "Мисля, че Калифорния е била и продължава да бъде много по-добро място за предприемачество от Ню Йорк", казва той. Премества се в Менло Парк, поставя началото на Thiel Capital с 1 млн. долара от близки и приятели и наема станфордския си съвипускник Кен Хауъри. Наемат най-евтиното място, което успяват да намерят във финансовия епицентър на Силициевата долина – Санд Хил Роуд нещо като малък склад без прозорци. След един разговор за политическата свобода и икономическата глобализация в Станфорд през есента на 1998 г. с Тийл се свързва Макс Левчин, млад украински емигрант и компютърен специалист, който е продал компанията си NetMeridien Software за разработка на маркетингови инструменти. През декември 1998 г. те създават Confinity, компания за електронни плащания, с Тийл като главен изпълнителен директор. Нейното първо приложение е PayPal, което дава възможност на потребителите на PalmPilot да извършват електронни парични транзакции помежду си. Тази услуга се разширява и в крайна сметка позволява да се изпращат пари до всеки, който има електронна поща. След като потребителите на eBay приемат услугата, клиентите започват да се трупат. Но за Тийл PayPal е либертарианска мечта: Тя има потенциала да се превърне в независима парична система, която може да отслаби контрола на правителството върху икономиката и валутните курсове. Както всичко, което е създал или подкрепил, това е услуга с кауза. Но по-незначителни битки вземат превес над по-високите амбиции. В началото на март 2000 г. услугата PayPal Вече има над 150 хил. потребители, но печалбите им изгарят, защото те предлагат по 10 долара награда за Всеки, който доведе нов клиент. Тийл се слива с Х.сот – конкурент на PayPal, чиято цел също са онлайн транзакциите, но който иска да предлага и други финансови услуги – и се понижава до финансов вицепрезидент. Възниква напрежение: Тийл се сблъсква с главния изпълнителен директор на Х.сот Бил Харис, бивш шеф на Intuit, според "Войните на PayPal" от бившия служител във фирмата Ерик Джаксън. Неприятностите в Х.сот растат лавинообразно. Измамници крадат милиони долари от PayPal, като използват откраднати номера на кредитни карти. Решаването на тези проблеми, както и въвеждането на нови функции трябва да изчака, докато Mack превключи операционната система на PayPal от Unix към Microsoft. Привърженицшпе на Тийл, водени от Левчин и тогавашния изпълнителен вицепрезидент (и бивш редактор на Stanford Review) Дейвид О. Сакс, организират втори преврат, според книгата на Джексън. Те насърчават своите служители да заплашат с напускане, ако Mack не бъде заменен. И той е заменен през септември 2000 г. – от Тийл. Групата около Тийл се заема с изкореняване на измамите, превръщане на дълговете в печалби и разширяване в 80 страни. С първото голямо публично предлагане след 11 септември PayPal излиза на борсата през февруари 2002 г. с 1.2 млрд. долара пазарна капитализация. На фирменото парти Тийл играе скоростен шахмат с няколко служители едновременно и печели всички игри с изключение на една. След тази единствена загуба той признава, че "може би е съборил някоя и друга фигура" от чувство на неудовлетвореност. Осем месеца по-късно eBay купува компанията за 1.5 млрд. долара. Тийл слага в джоба си печалба от 55 милиона долара. Отнема година и половина, докато намери следващия си мегахит, но Тийл прави ценни открития по пътя към Facebook. Няколко седмици след продажбата на PayPal през 2002 г. Тийл основава Clarium Capital – отчасти хедж фонд и отчасти мозъчен тръст. Това е неговият начин да предяви иск за дял от бъдещето, както той го представя: зловеща ера на върхови цени на петрола, дефлация в японски стил и балон на развиващите се пазари. С подкрепата на институционални инвеститори, пенсионни фондове, хедж фондове и няколко квалифицирани лица Тийл инвестира в дълги позиции в сферата на петрола и енергийните запаси, които възнамерява да държи продължително, като прогнозира ръст на 30-годишните държавни ценни книжа, ако икономиката на САЩ затъне, и залага на поскъпване на долара, когато инвеститорите оттеглиха инвестициите си на нововъзникващите пазари, направени с пари на кредит. Той по-късно печели от покачването на петрола до 147 долара за барел, но също и губи от спада му до 34 долара. Пророчеството му за ръст на долара и скок на ценните книжа не успява да предотврати загубите. Clarium удържа от своите инвеститори 25% от печалбата (или нищо, ако понесе загуба) вместо обичайните такси от 20% плюс 2% за управление и в тримесечните писма им поднася чисти Тийлизми. "В наше време класическата мъдрост се проваля – пише в едно от тях. – Тези инвеститори, които се ограничават до това, което изглежда нормално и разумно от гледна точка на човешката история, не са подготвени за ерата на чудесата, в която сега се намират. Двадесети век беше велик и ужасен, а двадесет и първи век обещава да бъде далеч по-велик и по-ужасен."
Междувременно Тийл държи под око обещаващите нови компании. Един om no-малко обичаните сектори, разглеждан от някои като следващата опасна прищявка от типа дот-ком, са социалните мрежи. Но Тийл влага 100 хил. долара собствени пари в Linkedln – социална мрежа, ориентирана към бизнеса. През пролетта на 2004 г. му се обажда основателят на Linkedln Рейд Хофман, стар приятел от Станфорд и бивш служител в PayPal. Дали би искал да се срещне с Шон Паркър от Facebook и едно хлапе на име Марк Закърбърг? Той и двама приятели, напуснали Харвард, токущо са се нанесли в къща под наем в Пало Алто и са им необходими пари. Хофман не иска да инвестира във Facebook, за да избегне конфликт на интереси. Срещата през август 2004 г. се провежда в кабинета Тийл на ул. Калифорния 555 – същата, в която се развива действието и във филма "Социалната мрежа". Спомените на Закърбърг от тази първа среща са неясни. Както обикновено, повече говори Паркър. "Шон и Питър бяха свършили по-голямата част от работата", казва Закърбърг. Какво го е насочило към Тийл? Това, че той не е обикновен рисков инвеститор. "Наистина, просто исках да работя с други хора, които са създали велики неща – казва Закърбърг. – Изпитвах голямо уважение към PayPal. Приемах Тийл повече като основател и предприемач, отколкото като инвеститор." Тийл си спомня за Закърбърг: "Донякъде интровертен, много умен и много мотивиран. И много способен инженер, което ще бъде от решаващо значение, ако Facebook успее да разреши проблемите с мащабируемостта, които провалиха Friendster." Според книгата на Дейвид Къркпатрик "Ефектът Facebook" Тийл заема на Facebook 500 хил. долара, конвертируеми в 10.2% от капитала, ако сайтът достигне 1.5 млн. потребители до декември 2004 г. Сайтът не успява, но Тийл въпреки това ги оставя в капитала на фирмата. (Според "Ефектът Facebook" през м. май 2009 г., когато руският технологичен холдинг Digital Sky Technologies участва в набиране на капитал за Facebook, Тийл продава приблизително половината си дял, който е намалял и чрез снижение на дяловото участие.) 500 хил. долара са много пари, но съветите на Тийл са като дар от Бога. "Той продължава да поддържа теорията, че увеличаването и разширяването на потребителите е най-важното нещо, което компанията може да направи – казва Закърбърг. – И това стана определящо за Facebook." По-късно същата година Тийл създава нова фирма за рискови инвсстиции, наречена Founders Fund, с бившите служители в PayPal, Кен Хауъри и Лука Нозек. (През 2006 г. приемат и Шон Паркър като управяващ съдружник.) фондът е насочен към социални медии В начален етап на развитие и нововъзникващи уебфирми и предлага инвестиции между 500 хил. и 5 млн. долара. Те подкрепят компании като Slide на Левчин (приложения за социални медии), IronPort (устройства за сигурност на електронната поща), Powerset (търсачка) и Mint (сайт за лични финанси). Всичките са хитове: IronPort е продадена на Cisco през 2007 г. за 830 млн. долара, a Powerset – на Microsoft за 100 млн. долара през 2008 г., Slide е купена от Google през миналата година, според някои твърдения за 228 млн. долара. Ръководните принципи на Founders Fund – инвестирай рано, агресивно и в хора, които уважаваш – днес са стандартни практики между бизнес ангелите и стартиращите рискови фирми в Силициевата долина. Тийл казва, че хедж фондът залага на късо срещу долара, инструментите с фиксиран доход, но държи дълга позиция спрямо петрола. "Намираме се в режим на изчакване – казва Тийл. – Основните показатели трябва да бъдат коригирани, но този силно нарушен пазар може да продължи още известно време." Което му оставя много време за решаВане на бъдещето – голямата част от него, ако се съди по това къде Влага парите си извън социалните медии. Защо? Ключът към загадката се крие В едно есе, написано от Тийл за либертарианския институт "Катон" през април 2009 г. "Тъй като в нашия свят не са останали истински свободни места, аз подозирам, че начинът за бягство трябва да включва някакъв нов и досега неизпитан процес, който ни води към неоткрита страна, и поради тази причина съм насочил усилията си върху новите технологии, които могат да създадат ново свободно пространство." Тези нови граници, казва той, са киберпространството, Космосът и създаването на населени места В океаните. Интернет, където Тийл е инвестирал голяма част от въображението си и прави голяма част от парите си, е ограничен, защото "тези нови светове са виртуални и… всяко бягство е повече Въображаемо, отколкото реално". Далеч по-добре е да създаваме нови общности от съмишленици, като се опитВаме да избягаме от законите на гравитацията, национализма, дори биологията. Чрез своя Founders Fund Тийл е инвестирал повече от 30 млн. долара в SpaceX на Елън Mack (Space Exploration Technologies Corp.), деветгодишна транспортна фирма. "Визията на SpaceX е да постави началото, като се опита да изгради основна и функционално евтина ракета – казва Тийл. – След като усъвършенстваме икономическата страна на проекта, като свалим разходите от 20 хил. на хиляда долара за половин килограм полезен товар, има всякакви неща, които можем да направим" – може би стимулиране на космическия туризъм, изследване на Марс, а дори и колонизация на Луната. През декември SpaceX стана първата частна институция, която изпрати и върна космически кораб. Не толкова скъпи са мечтите, демонстрирани наскоро на кампанията с домакин благотворителната организация на Тийл за набиране на средства за така наречената Филантропия за научни открития в Двореца за изящни изкуства, на няколко преки от офисите на Clarium. Присъстват мнозина от влиятелния кръг на Тийл – съоснователят на Facebook Дъстин Московиц, някогашните сътрудници на PayPal и Stanford Review Кен Хауъри, Кийт Рабоа и Дейвид Cake – с големите си чекови книжки. Сервират им топли хапки, студено суши, много вино и анекдоти от лидерите на осем благотворителни организации. Сред тях е Патри Фридман бивш инженер от Google и внук на икономиста Милтън Фридман, носител на Нобелова награда, който събираше средства за морски колонии от името на своя институт за създаване на населени места в океаните. (Участието на Тийл в него засега е 900 хил. долара.) Друг подкрепян проект е на кандидата за благотворителна помощ Майкъл Коуп, адвокат от областта на интелектуалната собственост, който е и изпълнителен директор на Фондация SENS (Strategies for Engineered Senescence) за регенеративни процедури срещу стареенето. Неуловимата й цел е като тази на Поне де Леон преди повече от 500 години: разкриване на тайните на регенерацията. "Един човек на име Франк Фенър почина преди две седмици – казва Коуп в своята подгряваща реч на кампанията. И добавя тъжно: – Той беше само на 95 години." Безсмъртието, може да се каже, е крайната и най-дългосрочна цел на Тийл. "Удължаването на времевия хоризонт на хората е нещо добро -казва той. – Ако може да се излекува стареенето, ще се променят най-различни неща, които сега създават ограничения." Участието му в това движение се ражда в резултат на познанството му с Обри де Грей, съосновател на фондация "Метусалем" (Methusellah Foundation), който поддържа теорията, че животът може да се удължи чрез намаляВане на увреждането на митохондриалната ДНК (енергийните централи на клетките) наред с други Възможности. Заинтригуван, Тийл по-късно превежда 500 хил. долара и обещава да даде сума, равностойна на половината от Всички други дарения, максимум 3 млн. долара. Междувременно фондация "Метусалем" се отдели от SENS, който се фокусира Върху разработването на технологии за продължаване на живота и има скромна лаборатория в Маунтин Вю, където изследователите се опитват да обърнат посоката на щетите, причиняващи дегенерация на макулата и атеросклероза. През април Тийл е подписал договор да поеме 1.2 млн. от 2-милионния годишен бюджет на SENS. Но голямо откритие все още няма. Тийл обаче не изглежда обезкуражен. "Опитваме ли се да следваме идеи, които са странни и имат оптимизъм за бъдещето? – пита той публиката в Двореца за изящни изкуства. – Или се отказваме от всички нови неща и правим един вид компромис и живеем в много по-песимистичната зона, в която се намираме?" Тълпата очевидно е на негова страна. Кампанията събира почти 700 хил. долара за всички каузи. "Добре е да има някой, който да заеме крайна позиция по тези неща, защото това насърчава различен Вид обществен дебат", казва Московиц. За да увеличи интелектуалния потенциал, който ще ни води към обетованата земя на неограничените възможности, Thiel Foundation активно набира младежи. Неговата програма "20 под 20", създадена през септември, насърчава потенциалните предприемачи да кандидатстват за една от 20 стипендии от по 100 хил. долара. Две изисквания: освен че трябва да бъдете на 19 години или по-млади, трябва да напуснете училище. За човек, получил най-добро образование, Тийл проявява иронично отношение към американските колежи и университети. Според него те са станали твърде политически коректни (той и Дейвид Сакс твърдят това в своята книга "Митът на разнообразието" (The Diversity Myth), написана през 1997 г.), защото спъват както природните, така и хуманитарните науки. Училищата са създали класически балон, казва Тийл: коригираните според инфлацията разходи за администрация на един ученик са нараснали с 61% между 1993 и 2007 г., докато броят на администраторите на 100 студенти е нараснал с 39%, съобщава институтът Голдуотър (Goldwater Institute). Студентската задлъжнялост изпълва Тийл с отвращение. "Това е почти единствената форма на робство по силата на договор в САЩ", казва той.

Стр. 18,20,21,22,23

Leave a Reply