в. България днес | Бисерка БОРИСОВА | 15.10.2011
Сашо Диков настъпи много интереси
- Васко, взривяването на колата на Сашо Диков е поредното посегателство срещу журналист у нас. Как гледаш на това?
- Няма нищо странно, че за пореден път е заплашен разследващ журналист. Сашо Диков е човек, който търси истината и има куража да я каже. Рови навсякъде – в политиката, бизнеса, футбола. Настъпил е много интереси. И затова си пати. Така е в България – никой не взривява тези, които отразяват чалга концерти, бонбонени партита и подобни. Под ножа падат хора като Сашо Диков, хора като колежката Ани Заркова преди години, залята с киселина.
- Кой има полза от такива взривове?
- Групичка от хора, мутренска, която не иска България да бъде в Европа, не иска европейски закони и ред. Защото преди си е живяла много добре и е правела каквото си иска. Не е случайно, че повечето от тези взривове стават в дни, в които на посещение в България са видни европейски представители, в случая лидерът на ЕНП Барозу. Когато избухна бомбата в моя блок, пак имаше важна европейска делегация в София.
- Какво стана с разследването по твоя случай?
- Нищо не стана, разбира се! Прекратиха го на шестия месец.
- Защо? Споделял си, че имаш подозрения кой стои зад този взрив. Не каза ли това на разследващите?
- Естествено, че им казах. Но отговорът беше "няма доказателства". И когато изтече законовият срок от шест месеца, прекратиха разследването. Изпратиха ми писмо, че ако някога, някъде, нещо си се появи, ще го подновят.
- След като стана нормално журналистите, правещи смели разследвания, да бъдат постоянно сплашвани – ще останат ли студенти по журналистика, които да се захващат с такива неща?
- Знаеш ли, малко преди да ми взривят апартамента, в Нова телевизия бе пълно със стажанти. По това време бях направил репортажа за незаконното и необезпокоявано от никой прехвърляне на колите на главния прокурор Филчев и на президента Първанов. Всички стажанти се тълпяха около мен и искаха да ги обучавам, да правят същите скандални и смели репортажи. И какво стана, когато избухна бомбата във входа ми? До един тези "смелчаци" се изпариха. Но навярно не можем да им се сърдим. Инстинкт за оцеляване…
- Съседите ти как реагираха на взрива?
- Почувствах ситуацията в пълния й "блясък". Два дни по-рано всички съседи ме тупаха по рамото и нареждаха: "Браво! Гордеем се с теб!" След бомбата почнаха да ме гледат накриво. Да ме обвиняват, че им заплашвам сигурността. Изнесох се оттам вече, но майка ми остана. Някои от комшиите още не й говорят. Наслагали са катинари, заключалки, охранителни камери. Страшна работа. В интерес на истината и аз сега съм наслагал охранителни устройства в новия ми апартамент. Не смея да рискувам вече, това е тъжната истина. Смела журналистика под денонощна охрана.
- Задава ли се тотално обезглавяване на разследващата журналистика у нас?
- Навярно. Защото българинът само на думи е смел и цени свободата на словото. На практика си живурка тихо вкъщи и се спотайва. В една Чехия например при подобни случаи хората излизат на улицата. И не само там. А в България да си видяла обикновеният зрител да излезе на протест, за да защити смелия журналист?
Няма такова нещо!
- Може би обикновеният зрител не иска да гледа скандални репортажи, а сериали и риалити предавания?
- О, не! Нали има сводки. Когато направим скандален репортаж и извадим наяве далавери, рейтингът скача до небето! Почти двойно по-висок е. Значи българинът иска да гледа такива неща, но ако може друг да се зарови в мръсотията, друг да я изчисти. Ако оцелее – оцелее.
- Въпреки тези мисли ти продължаваш да работиш. Защо?
- Защото съм си такъв и това е работата, която искам да върша. Ако се откажа, все едно са ме взривили отново, този път са постигнали ефект 100%! Ясно е, че моята работа изисква много нерви, но продължавам да смятам, че си струва.
- Репортажите ти отнемат толкова усилия и нерви. Усещаш ли желание у политиците да подкрепят подобни разследвания?
- Ако говорим за настоящото правителство – да. Когато разкрия някоя далавера, веднага се обаждат, започват проверки, дела. Има вече и осъдени. Виждам реални резултати от работата си. Но при управлението на тройната коалиция не беше така. Ровя, вадя документи за нарушения, заплашват ни. Никой от управниците не си мърда пръстта, все едно ни чул, ни видял.
- Не ти ли е минавало през ума да си събереш нещата и да се махнеш от България?
- Няма да лъжа – и такива идеи ми се появиха в един момент. То не бяха заплахи с пистолет, не беше обстрел с камъни. Писна ми да ходя с охрана и си казаха: "Абе, защо не си стегнеш куфара и не отидеш да живееш някъде като нормален човек?!" Но после всичко отмина. Още съм тук и ще правя това, което смятам за редно.
- Споделял си, че като малък си искал да станеш полицай заради бялата лента на гърдите, която са носели навремето униформените. Сега, след като виждаш отблизо състоянието на МВР, съжаляваш ли, че не си полицай?
- Е, за какво да съжалявам – те вече не носят бели ленти на гърдите! Пък и с пробити обувки ходят. Шегата настрана, но има полицаи,
които работят от сутрин до вечер. Много свестни момчета. Но системата е такава и трудът ми рядко се цени. Впрочем аз с това, което правя, малко или много съм полицай. Горд съм, че съм единственият неполицай, получил приза "Полицай на годината".
- За какво ти го връчиха?
- Един полицай бе несправедливо обвинен, за да се прикрие истинския извършител на убийство. Присъдата бе стигнала трета инстанция. Започнах тежко разследване със скрита камера и човекът бе спасен.
- От около година си семеен. Как те хареса женати ти Деница при тези опасни репортажи, които правиш?
- Ако щеш вярвай, но тя изобщо не знаеше кой съм, защото не гледа телевизия. Бяхме в обща компания, запознаха ни, харесахме се. Тя после разбра, че съм журналист.
- И не избяга?
- Няма начин! Толкова си беше паднала по мен, как да избяга! Ха-ха. Жена ми е страхотна, щура. Да си семеен всъщност никак не е лошо.
- Ти самият гледаш ли телевизия?
- Гледам разследващите репортажи, дори на конкурентните медии. И "Дискавъри" – там според законите на джунглата оцелява по-силният. Жалкото е, че в България тези закони важат за много неща.
кой е тoй
Васил Иванов е сред най-популярните лица на Нова телевизия и на разследващата журналистика България, На 6 април 2006 г. пред апартамента му в София избухна бомба дни след като Васко бе направил поредица от разтърсващи репортажи.
СЛЕД БОМБАТА ВКЪЩИ СТАЖАНТИТЕ МИ ЗАРЯЗАХА РАЗСЛЕДВАНЕТО
МИСЛЕХ ДА СЕ МАХНА ОТ БЪЛГАРИЯ
НЕ ЦЕНИМ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО
Стр. 12