сп. Cosmopolitan | 26.03.2011
Тя е единствена по рода си и откровена до степен, при която останалите остават безмълвни. Сега тя не ни спестява какво прави рано сутрин, ако дзъркането на алармата я разджурка и Защо понякога я боли гърлото.
Рано пиле, рано грачи
Дзрррррр… 6.30 часа, проклятие! Алармата. Как мразя, ама наистина мразя ранното ставане! Боли. И да ми чуете гласа само. Няма и помен от ранното пиле, дето рано пее. Обикновено първото нещо, което се чува, възпроизведено от собствените ми гласни струни, са някакви нечленоразделни звуци, приличащи на скрибуцане, ръмжене – примесено със скърцане на стар чамов паркет. Жестоко, нали!? Случвало ли ти се е да не искаш да излезеш от топлото легло и точка? В ей такива моменти най-обичам да се възползвам напълно от таланта си и да се освободя от всякакви ангажименти. Затова бързо набирам телефона на някоя колежка, впрягам със сетни сили онзи глас, който описах, още преди да е изчезнал, и започвам жално, жално да бия В слушалката. Обикновено ми се получава и се измъквам 3а ден-два, с оправданието, че съм болна. Хубавото е, че все още ми вярват. Какво пък толкова? Работа винаги ще има, както се казва – край няма. Един ден не е фатален. Препоръчвам ти, 3а да запазиш авторитет и доверие в околните, да не преекспонираш този метод. От друга страна, тренирай онзи утринен гласец, защото не се знае в кой момент може да ти потрябва!
Помощ, шефката ми е тарантула…
Няма как да не я забележиш, паркира винаги някак забележимо, шумно, тежко… Излизането от колата й е като на Миранда Прийстли, като чели кадърът започва със стъпването на тока върху земята и завършва със Затръшването на вратата. Влиза в офиса и не поздравява. Всички треперят, мълчат, навеждат глава – все едно насреща им е Сигърни Уийвър, носеща ембриона на пришълеца в себе си. Ако се вгледате във физиономията й, честно ви казвам, прилича на току-що опитала люта чушка или кисело мляко с изтекъл срок на годност. Винаги е сърдита, Винаги недоволна или по-скоро незадоволена. Смешното в случая е поведението на всички квачки от офиса, които си дават кураж една на друга, надъхвайки се да влязат в кабинета й с взлом, копнеещи да й повишат тон или направо да й изкрещят в лицето. В момента, в който смелостта им достигне кулминация, ТЯ – Тарантулата -излиза и пронизва с погледа си като на Горгона Медуза, вкаменявайки орките и стимулирайки ги да й се мазнят. Отврат! Някой ден може би ще й кажа всичко, което мисля, някой ден просто няма да издържа,… някой ден… Освен, да пази Господ, ако не се превърна в нея.
Що е то лицемер?
По-страшно е и от тарантулата, имай ми доверие! Знаеш, че те плюят зад гърба ти, сигурна си, че не те харесват изобщо, давят се В злоба към теб, ти също едвам ги понасяш, но като се срещнете започват преструвките: "Здрасти сладурано! (цун-цун) "О, колко си готина!" "Колко ти е як този шал…" "Днес изглеждаш невероятно…".
Знам, че всички сте в това число, няма как да нямате поне един подобен пример сред хората около вас, та и аз в това число. Чудя се на себе си понякога. Що 3а код на поведение и що 3а предразсъдъци? Толкова ли сме обидчиви, че не можем да приемем истината? Не бяхме се виждали с моя "близка" приятелка от месеци и го направихме скоро В един бар на "Раковска"… По дяволите, тя беше Мамут и аз вместо да й го кажа, вместо да я насоча към проблема и да й помогна, да намерим заедно решение, си замълчах. Казах й "Косата ти е пораснала. Много е хубава…". Когато се прибрах, си легнах с кофти чувство. На сутринта се събудих с болно гърло и веднага си помислих, че е заради премълчаното, заради това, че задържах истината зад зъбите си.
Стр. 106
