pressadaily.bg I 15.01.2013
Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“.
Зададохме въпроса на няколко бивши шефове на президентската и правителствената пресслужба. Повод бе гафът от новогодишната реч на президента, където със Скалистите планини в Колорадо бе илюстриран курортът Пампорово. От ситуацията можеше да се излезе елегантно, с чувство за хумор, с извинение и по друг начин. Важно бе да се реагира бързо и адекватно. Нищо от това не се случи. Първо, президентът влезе в обяснителен режим. Второ, прехвърли вината на БНТ и екипа си. И се превърна в част от проблема. Реакцията закъсня с 10 дни.
Решихме да проверим дали са попадали в подобни ситуации и други наши президенти и министър-председатели и как пиарите им са ги отигравали. Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“. Ето какво разказаха те.
Нери Терзиева – прессекретар на Петър Стоянов: Направих гаф с Ангел Марин
Няма нищо по-лесно от това да признаеш грешката си и да се извиниш. Има само едно важно условие – да го направиш навреме.
Моят най-голям гаф е с Ангел Марин. След изявлението му (през март 1998 г.), че призивът „Бегом към НАТО“ е нездравословен за Българската армия, бе извикан от президента Петър Стоянов. В името на публичността поканих журналистите да чуят обясненията на ген. Марин (б.р. – по това време той бе командващ ракетните войски и малко след изказването си бе дисциплинарно уволнен). Срещата с президента пред медиите създаде такъв рейтинг на Марин, че му донесе вицепрезидентски пост.
Таня Джаджева, PR на Станишев: Сергей заседна на незаконен лифт
Имаше ситуации, в които ни се налагаше да влизаме в обяснителен режим, но винаги сме се опитвали да бъдем адекватни. Убедена съм, че има много недоволни от реакциите ни колеги, защото застанеш ли на тази позиция, винаги си от другата страна на бариерата и малко трудно те възприемат като партньор.
Опитвала съм се да бъда именно партньор. Не мога да си спомня случай, в който пресслужбата да е била нападана за простотия, сътворена от нея.
Случаят, в който ми идваше да се отвори земята и да потъна в нея, беше засядането ми заедно със Сергей Станишев на лифта в Благоевград. Беше покъртителна кретения (б.р. – това се случи на 17 септември 2008 г., оказа се, че съоръжението е и незаконно).
Преди да заминем, се проучваше поканата Сергей Станишев да се качи на лифта. Против бяхме и аз, и цялата пресслужба, и всички съветници, и НСО. От службата за охрана бяха направили проучвания и предупредиха, че може да се появят технически проблеми. Целта на посещението не беше качване на лифта, а да се вземат спешни мерки за ограничаване на горските пожари и да се прецени какви са щетите. Пламъците бяха стигнали почти до Благоевград. Тогавашният кмет Костадин Паскалев измисли лифта – да качат Станишев горе, да видел по-добре терените, обхванати от пожара. С премиера в кабинката на съоръжението бяха Паскалев и шефът на пожарната Николай Николов. Всички бяхме на съоръжението, включително и журналисти. Станишев добре знаеше, че целият му екип е против, но умението на Костадин Паскалев да убеждава победи. Единственото, което след това успях да кажа на журналистите след повече от половин час висене на 30 м над земята, беше, че оттук нататък трябва да питат: „Питайте Коце Паскалев защо стана така.“ Той обясняваше, че всъщност лифтът не бил незаконен, бил в период на изпитване.
Цветелина Узунова, PR на Сакскобургготски: Изправяхме се срещу кампании, чиито автори бяха в сянка
Проблемни ситуации като тази с президента Плевнелиев не е имало в нашия мандат. Кризисният PR беше от друг тип. Всички казват, че свободата на словото в медиите е била най-голяма именно в премиерския мандат на Симеон II, но за съжаление тя бе използвана за серия крайно негативни, даже клеветнически кампании срещу него, които не секнаха и след края на мандата му в МС. Той понасяше всичко, само и само медиите да бъдат независими и свободата им – съхранена.
Налагаше ни се да се изправяме срещу добре смазани с времето пропагандни схеми, които разполагаха не само с медийна, но и с финансова мощ и чиито автори бяха в сянка. Заради международния авторитет на царя и огромния интерес към него, особено когато стана министър-председател, всичко бързо придобиваше международен отзвук и се отразяваше и на имиджа на България. Задачата ни никак не беше лесна.
Тиражираната и подклаждана от две национални медии кампания за несъществуващо испанско гражданство на царя, което е пречка да заема такъв пост, започна малко след началото на мандата. Още с появата на първата информация разпространихме опровержение, в което подробно обяснихме, че Симеон Сакскобургготски ни- кога не е бил чужд гражданин и никога не се е отказвал от българското си гражданство. Разказахме с какви паспорти
и как е пътувал по света в годините на изгнание, припомнихме и как му бе върнат българският паспорт… но това не даде резултат. Трябваше чужденци да го кажат, за да има ефект. Наложи се да търсим съдействието на испанското министерство на правосъдието, което официално да съобщи, че българският премиер не е чужд гражданин.
Няма да обяснявам в какво неудобно положение изпаднахме, обяснявайки на служителите в Мадрид какво се пише и твърди в България и защо настояваме те да го опровергават. Хората недоумяваха.
Несравнимо по-трудна беше ситуацията с темата за възстановяването на национализираното частно царско имущество през 1946 г. и върнато през
1998 г. с решение на Конституционния съд. В тези кампании бяха ангажирани вече и партийни централи, институции… Дори и министри от сегашното управление говореха в началото на мандата си, че ще отнемат частното царско имущество. Трябваше да минат години, за да оценят хората, че всичко това се оказа една голяма популистка кампания. Действаха на принципа: многократно тиражираната лъжа става истина. За съжаление и до днес има някои, които все още мислят, че в XXI век повторна национализация е възможна.
Михаил Михайлов, PR на Иван Костов: Качих премиера на Черни връх
Докато в България пиарът се бърка с румсървис, където в ролята на поръчващия е обектът на пиар, винаги ще има не пиари, а слуги. Не можех да направя Иван Костов рус със сини очи, но можех да го представя такъв, какъвто е, в най-добрата му светлина. Пиар пожарите винаги се дължат на престараване от едната или другата страна.
Един от първите проблеми, с които се сблъсках в работата си с премиер Иван Костов, беше слухът, че Костов е много сериозно болен. Тогава качих журналистите на Черни връх, където премиерът всяка седмица се качваше, и то за време, с което всеки спортист би се гордял. Намерих начин как
без думи да реша проблема с плъзналия слух.
Това, което се случи с новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев, не е негов гаф. Единствената грешка на държавния глава е, че влезе в скандала. Бих го посъветвал никога да не участва с коментар, защото това го прави част от историята и участник в нея. Плевнелиев на моменти изглежда идиотски наивен, защо- то още не е разбрал простите истини на хората в политиката и занимаващите се с политика.
Единственият начин да излезе от тази черупка е да се опита да създаде и да наложи нови условия – нещо, за което той няма нито компетентността, нито опита, нито свободата. Всичкологията, в която той навлиза, ще го направи президент всичколог, но не и президент, който ще се запомни с това, което е направил. Горещо му препоръчвам да помисли върху създаването на проект, който не само би обединил българите, но би осмислил и неговото президентстване. Българската политика страда от това, че всеки, който дойде на висока позиция, започва летоброенето от себе си.
Бойка Башлиева, прессекретар на Първанов: Шок беше тортата с шоколадови опълченци
Винаги сме били на позицията, че е добре една институция да има проактивна реакция, т.е да изпреварва събитията. Налагало се е да действаме по две основни линии – на реални събития да се отговори с държавническа позиция и да се реагира на външни за институцията събития – новини, коментари, предложения, включително на черен пиар.
Принципът, който сме спазвали, е, че трябва да има бърза реакция. Тя обаче винаги бе предшествана от проверка и анализ и това създаваше усещането за забавяне. При остри ситуации винаги сме реагирали в рамките на деня, никога не сме оставяли нещата да се влачат, да се натрупват и да влизат в модела на снежната топка. Имало е и много случаи, в които още обаждането на една медия ни даваше ясен знак, че трябва да реагираме. Предупреждавали сме журналистите, че ще получат позиция, но ни е необходимо време. В последните години се налагаше да се обръщаме към една или друга медия, разпространила неверни факти и твърдения, за да ги коригираме.
За да не се получават гафове, за да няма излишни поводи за напрежение
президентът Георги Първанов винаги е спазвал принципа, когато е в чужбина, никога да не коментира събития, които са се случили в страната. Спомням си един много ярък пример – още през 2002 г., когато той бе на среща с Романо Проди и Гюнтер Ферхойген и научи, че има промяна в българската позиция по преговорите с ЕС относно „Козлодуй“. Тогава всички медии чакаха коментар по тази тема, но президентът отказа независимо от неловката ситуация. Коментира темата, когато се прибра в страната.
През 2003 г. президентът реши за първи път да запише предварително новогодишното си обръщение и го направи на 26 декември. На следващия ден имаше планирана лека операция на лицето. След като слиза от операционната маса, му се обажда генерал Студенков, който му съобщава за случилото се в Кербала и че има загинали наши момчета. По това време нито военният, нито външният министър, нито премиерът бяха в България и президентът пое посрещането на телата, траурната церемония. На 31 декември държавният глава презаписа новогодишното си обръщение, тъй като след трагедията, при която загинаха петима от контингента ни, беше задължително да се отдаде почит и да се покаже съпричастност.
Заради съветите на Бойка Башлиева Първанов често си е спестявал неловки ситуации.
Медиен шум, свързан с недоглеждане, предизвика приемът за 3 март през 2007 г. Тогава фирмата, която осигуряваше кетъринга, вероятно от добри чувства и старание да изненада гостите, поднесе торта, изобразяваща боевете на Шипка. Медиите гръмнаха, „гостите са изяли опълченците“ а резултатът бе прекратен договор с фирмата за кетъринг и нова процедура за избор.
Широк отзвук в пресата имаше и президентският лов по време на трагедията с влака София – Кардам. Обясних на колегите, които се обаждаха по телефона да питат каква е истината. Може това да е станало след часове, но реакция имаше и за влака, и за архара.
За архара си водех лични кореспонденции с няколко вестника
Публикуването на стенограмата от разговора със Симеон Дянков бе предизвикано от финансовия министър. Той нарече четвъртия икономически доклад на специалисти от БАН и експерти от екипа на президента „малоумен“. След това дойдоха неговите двусмислени изказвания в телевизионно предаване с репликата за милиардера. Президентът покани Симеон Дянков на разговор. На излизане финансовият министър сподели, че диалогът бил конструктивен. Взехме решение и публикувахме стенограмата, която отприщи поредица от политически изказвания, която завърши в искане за импийчмънт. Факт е, че стенограмата сложи края на атаките на Дянков срещу президентството.
