Какво пропуснаха медиите през годината?

в. Капитал | 24.12.2010 

Капитал попита блогъри за събитията, които останаха без отзвук
***
Интересните теми са просто преразказани
Мартин Заимов, общински съветник, блогър
Българските медии изпускат смисъла на живота. Те са изключително изостанали и не задават въпроси въобще, т.е. почти нищо не ги интересува. И обслужват собствениците си, които, общо взето, са неизвестни. Ввместо това би трябвало да са малко по-любопитни. По-голяма част от интересните въпроси на годината са пропуснати или просто преразказани. Уникални неща се случиха тази година. Нещо сериозно да имаше за "Уикилийкс"? Страдам от липсата на медии в общинския съвет – журналистите преразказват какво се говори и не правят никакво усилие да разберат какво в действителност се случва там. А пък да не кажем да си зададат въпроса какво би трябвало да се случи, за да могат да формират реалните желания и нужди на хората.
***
Медиите изпуснаха Канкун и Африка
Юлиян Попов, председател на УС на Българско училище за политика, блогър
Българските медии изпуснаха Канкун. Защо трябваше да пишат за климатичната конференция в Канкун, Мексико? Миналата година климатичната конференция в Копенхаген предизвика огромна медийна вълна, първо положителна, после отрицателна. Копенхаген не постигна много. Канкун не се радваше на голяма публична кампания, но постигна доста повече. Държавите по света се разбраха за повече мерки за намаляване на въглеродните емисии. Това означава, че Европейският съюз ще предприеме по-амбициозни действия за енергийна ефективност и развитие на възобновяемата енергия. Това пък означава, че България, страната с най-ниска енергийна ефективност в ЕС, има шансове да повиши конкурентоспособността си, но и рискува да остане още по-назад, ако не е в крак с онова, което стана в Канкун. Българските медии пропускат да пишат и за Африка – голям и неоправдан пропуск и пренебрегване на една от най-важните и най-динамично развиващите се територии.
***
Животът на бизнеса не е интересен за медиите
доц.д-р Десислава Бошнакова, зам.-ректор по международни отношения и ПР на НБУ, издател, блогър
В тази трудна година за мен медиите по-скоро отразяваха – следваха – събитията, и много малко търсеха отговори на въпросите защо се случват тези неща. Много от "големите" истории не получиха отговор в публичното пространство и след като светлините на прожекторите се насочиха към други теми и събитията, повечето от медиите сякаш забравиха, че нещо се е случило и отговор не е намерен. Разбира се, не можем да подминем казуса с телефоните за подарък, който отново вдигна шум и привлече вниманието около проблем, за който много от гражданите се досещат, но как да се реши този проблем не бе тема от публичното пространство. Много ми се иска медиите да станат наистина четвърта власт и да са коректив на управлението, независимо кой е на власт, а не да следват събитията.
И още нещо – животът на бизнеса, неговите проблеми, животът на българина – тези неща сякаш не са теми, интересни за медиите. Освен ако няма кризи, престъпления или други лоши новини.
Много ми се иска през 2011 г. медиите да генерират съдържание, което човек да го е яд, ако пропусне.
***
Липсва силен медиен натиск за промяна
Христо Иванов, специалист "Проучвания и анализи" в "Нетинфо", блогър, най-активният последовател на "Капитал" в "Туитър"
Според мен БГ медиите не пропускат много неща, по-скоро ги споменават мимолетно или само с една гледна точка. Нашите медии обикновено показват или бяло, или черно, много рядко и двете, и почти никога и сивото.
Медиите пропуснаха две големи теми тази година: съвременните технологии – имаше огромни открития (не е само колайдера) и те не се отразяват достатъчно добре. Другата тема е екологичната – петролният разлив беше отразен съвсем отгоре-отгоре (неща, които са далеч от нас, не ни засягат), земетресението в Китай, това в Хаити (по-добре отразено, но нямаше "какво се случи 6 месеца по-късно"), в Чили (само заради миньорите разбрахме за проблемите там), наводненията в Пакистан . Единствено вулкана Какмубешеимето намери място, и то защото беше в Исландия и парализира летищата в Европа.
В България се мълчи за две неща – здравеопазване и образование. Всички знаем, че е зле, но никой не смее да си го признае. И медиите лекичко го заобикалят – сякаш ни е срам от тях. Направи ми впечатление и потулването и неотразяването достатъчно силно от нашите медии на злоупотребите в домовете за възрастни хора и деца с проблеми (двете разследвания на БХК). Всяко чудо за три дни, нямаше достатъчно силен натиск от страна на медиите за наказания и промяна в тях…
***
Медийното пространство генерира шум без да казва нищо
Боян Юруков, информатик, блогър
Като пропуснати теми от последно време мога да включа скандалните промени около изборния кодекс, търговския регистър, подслушването в нета и практическото обезсмисляне на парламента като институция. Всички тези неща постоянно биват засягани в блогове и мрежи от активни граждани, но някак си не достигаха до масовата публика.
Ако трябва обаче да посочим пропуск на медиите в последната година, то това би било не толкова в неотразяването на дадени теми, а по-скоро в начина, по който се представят. Медийното ни пространство е стигнало фаза, в която се генерира ужасно много шум без реално да се каже нищо. Пример за това е пенсионната реформа и промените около осигуровките – чуха се хиляди мнения, хиляди варианти и спекулации, но в крайна сметка не беше предадена никаква информация. Дори излезе статистика, че доста хора са разбрали, че ставките и стажа вече са вдигнати.
В този смисъл почти всички теми от медийното пространство бяха пропуснати в една или друга степен. Журналистиката не е изливане на всички мнения наведнъж или преписване на официални съобщения – това и аз го мога. Журналистът играе роля на модератор и редактор в целия този поток от информация, за да може обикновеният зрител да разбере нещо. Това не видяхме тази година и това чувствам аз като пропуск.

Стр. 41

Leave a Reply