Какво се случва в медиите, след като пресата осъмна в началото на годината с един нов вестник и два закрити?

БТВ, Отпечатъци | 08.01.2012

Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. Двамата управляващи редактори на двете, струва ми се, най-авторитетни и независими електронни издания в момента – www.mediapool.bg и e- vestnik.bg са вече при мен. Стояна Георгиева и Иван Бакалов. Здравейте! Да си говорим…
Иван Бакалов:Този комплимент…
Водещ:Ами да, това е моето мнение. Ще си говорим за новата медийна обстановка, защото медийният пейзаж миналата година беше доста печален. Има ли някаква надежда сега да бъде по-различен или пък ще стане по-лошо като картина? Какво мислите Вие, защото в началото на 2012 година пресата осъмна с един чисто нов вестник, с два закрити вестника, та даже и три, ако смятаме и „Пари”. Другият беше партийният орган на Атака, който спира поради намаляване на партийната субсидия за Волен сидеровата партия. И „Дневник”, който престана да съществува в предишния си вид като хартиено тяло. Т.е. какво ще бъде като медийна година 2012, каква ще бъде?
Стояна Георгиева:Каква ще бъде като медийна година? Извън тези количествени промени, разбира се преструктуриране на пространството особено в полето на печатните медии, сега докато обявявахте темата се сетих за една статия на бившия американски посланик в България Джеймс Пардю. Тя се казваше „За състоянието на демокрацията в България”. Една такава много лаконична, много ясна, в една страница като един манифест просто всяка дума беше куршум. Повод беше приключилите президентски и местни избори през октомври и посланик Пардю, който между другото това е един човек, който много добре познава Балканите – и България, и региона. Не трябва да си правим илюзии. Неговата оценка беше за драстично влошаване на демокрацията и свободата на медиите, защото тези две неща са разбира се взаимно свързани. В тази държава членка на ЕС и на НАТО. Разбира се там беше и диагнозата, че не само за изборна кампания, но и извън изборна кампания, че моделът, който следват българските медии „pay for play”, този израз на английски означава общо взето „който плаща, той поръчва музиката.”
Водещ: Да, основно се появи покрай изборите, но не само посланик Пардю забеляза тези неща. Всъщност това фигурираше и в класацията на „Репортери без граница”.
Стояна Георгиева:Да. Едни външни оценки. Ние някак си, потопени в този казан, не винаги можем да разграничим добре нещата, паралелно отстрани. Знаем някои детайли, вредни работи, които могат да размият картината и в края на краищата това, което се случи през 2011 година беше, че чуждите инвеститори се оттеглиха от вестникарския пазар, защото и вестник „Пари” беше издаван от една шведска компания „Буниер”.
Водещ:И ВАЦ.
Стояна Георгиева: Изтеглиха се ВАЦ. Вече собствеността е само българска, което не означава, че е много по-ясна. Като се имат в предвид ожесточените спорове и бруталните взаимни обвинения, които се отправят между съдружници например в медийна група „България” Холдинг. Така че това е всъщност разликата.
Водещ:Иване, ти какво можеш да добавиш в този доста изчерпателен преглед.
Иван Бакалов:Най-важното е, което хората виждат или не виждат – колко са свободни нашите медии да казват всичко, което се случва. Примерно, давам примерче. НЕК иска увеличение на цената на тока с 4,5% само защото някакъв ТЕЦ, който трябваше да бъде закрит, не е закрит. Освен това му плащат тока по много по-висока цена от преди – това е ТЕЦ „Брикел”, но хората научават ли за това нещо? Вестник „Сега” написа с някакъв незначителен тираж една хартия и така доста добре посещаван в интернет. Има хора, които не четат вестници, а гледат само телевизия. Има други, които не поглеждат в интернет.
Водещ: Които само в интернет.
Иван Бакалов:Да. Значи някаква по-млада аудитория следи интернет. Да речем и е много по-информирана. Там в интернет няма как да има ограничение. Много по-лесно се прави медия.
Водещ: Именно заради това съм Ви поканила, защото някак си се задава усещането напоследък, че onlineизданията, сайтовете, изобщо интернет е най-свободното място в момента за обмен на мнения.
Иван Бакалов:То не може всичко да се запуши и затвори. Имаше такъв израз. Централните медии са затворени. Така каза Надежда Михайлова преди години по друг случай, като я записаха тайно на една среща. Та централните медии са затворени. Аз го повтарям. Вече в класацията на „Репортери без граница” на Freedom House сме надолу като свобода на печата. Тук, ако сегашното мнозинство имаше в парламента достатъчно, сигурно и това щеше да приеме някакви законодателни решения за ограничение на медиите. Но те сега са ограничени по друг начин. И сега има нещо, което опира до самите журналисти. Каквито и да са, работили сме и при комунизма в някакви вестници или поне аз.
Стояна Георгиева:Аз не съм.
Водещ:И аз.
Иван Бакалов: Да не Ви намесвам. Значи ти работиш в една система и знаеш – не можеш да напишеш за Тодор Живков това, не можеш някакви неща да пишеш за БКП или… Но хората намираха начин да кажат нещо. Търсеха теми, работи, да подскажат. Хората четяха между редовете. Сега е нещо подобно – смисъл ти не можеш да пишеш. Вземете една камара неща, свързани с Бойко Борисов, са тема табу. Мълчат вестниците. Дали неудобни неща като това за „Брикел”, дето го споменах преди малко като пример. И сега – как може да съществува един журналист? Дребният журналист, който, ако иска нещо да прави, трябва да напусне, да си смени професията или да остане без работа, за да може… Но въпросът е да не се престараваш, както при Тодор Живков. Имаше хора, които пишеха неща, които се четяха между редовете. Имаше хора, които пишеха оди за Тодор Живков. Слагаха се на властта, натягаха се. В момента е същото. Има хора, които се натягат, слагат се на властта, хвърлят се на килимчето. Има хора, които се мъчат по някакъв начин да прокарат нещо, макар че вестникът им е… В крайна сметка ние сме страхливи.
Водещ: Ние не.
Иван Бакалов:Ние, журналистите. Имам в предвид. Масата от нас са страхливи. Гледат да не си усложняват живота. Гледат там, каквото каже началникът. Има страшни примери.
Водещ: Да разбирам ли, че казваш, че ние сме страхливи, защото така ни е по-удобно или ние сме страхливи, защото някой ни заплашва от съсловието?
Иван Бакалов:Ами и двете. Който дрънка е за вънка. Имаше такава /…/ за една такава елементарна епиграма и някои други. В една книжка на времето я взеха от книжарницата и я изгориха.
Водещ: Ти си номиниран за една такава подобна книга.
Стояна Георгиева:Да, няма да спомена. Да, извинете. Няма да споменавам въобще издание, но в колегията стана известен такъв случай. В едно от изданията на Делян Пеевски, след като той поема контрола, че е уволнен репортер за това, че преди няколко месеца е писал срещу Ахмед Доган. Не, че да речем вече някакви там вътрешни правила, забрани, които по нормален начин се наричат цензура или автоцензура. А тук колегите бяха силно изненадани, че вече се въвежда такава практика, че махат и някой, който…
Водещ:Добре, но ето например, такъв вестник като „Дневник” беше един от критичните вестници към правителството, към управляващите. Той в момента вече не съществува във варианта, в който бяхме свикнали да го виждаме.
Иван Бакалов:Според мен не е много голяма загуба. В смисъл, че той се четеше предимно в интернет. Той е най-четеният. Сега го настигат някои други вестници като посещаемост в интернет. Но на хартия беше незначителен тираж в сравнение с големите вестници.
Водещ: А Вие очаквате ли например появата на вестник „Преса”, който всъщност още на 3 януари с появата си обяви, че ще бъде коректният вестник. Направи такава заявка?
Иван Бакалов:Не, имаше в предвид декларация, че ще бъде опозиционен вестник.
Водещ:Че ще се промени малко картината, защото от това, което казвате в момента е, че има дефицит на критично говорене, на критично писане.
Иван Бакалов:Продължава да има и след появата на новия вестник.
Водещ:Той е все пак съвсем от скоро, така че не можем да кажем какво ще направи.
Иван Бакалов:Ами той щом започна в първия брой с интервю, така обширно, с Бойко Борисов, който поздравява и прочее.
Стояна Георгиева: Новият – нов в какъв смисъл? Тошо Тошев, който е бил колко години несменяем главен редактор на „Труд”, Валерия Велева, както той я нарича примата. Една журналистка, която отдавна е на терена, излизат от първия си брой с така, поне снимките на първа страница бяха на Кеворк Кеворкян, на Любомир Левчев, Тошо Тошев, Бойко Борисов – кое е новото?
Водещ: Т.е. искате да кажете, че…
Стояна Георгиева:Един вид – де мек старият екип на „Труд” прави нещо, което графично е по-различно.
Иван Бакалов:Повтарят „Труд”.
Водещ:А фактът, че „Атака” няма да съществува, например? Променя ли това?
Иван Бакалов:Партийните вестници много отдавна го закъсаха. Вече години. Това са атавизми някакви да има партиен вестник.
Водещ:Ще Ви кажа защо. Защото прочетох едно нещо на Иво Беров във facebook.com, което казва и аз се замислих от неговото изявление, че тъжно е, когато закриват вестници, защото дори и „Атака”, който е един с много ясна позиция вестник, все пак там може човек да научи някаква различна гледна точка или информация, или, както дума за някой можеш да прочетеш нещо за някого, което е различно и критично към сега управляващите. И както каза Иво Беров, защото например, ако не беше „Галерия”, никога нямаше да разберем за разни неща, които там бяха направени като разкрития с флашки и т.н. Т.е. дори и в някакви вестници, в които може да има компромисни неща или неща, с които ние като професионалисти не сме много съгласни, въпреки това има и полезна информация, или разследвания. Това е в полза на плурализма.
Стояна Георгиева: Да това е като цяло една по-друга тема за таблоидите, жълтите медии, скандалните, които от време на време изпълняват и една такава друга функция, която пък другите медии, които уж се пишат за сериозни и меродавни нито искат, нито могат, нито са в състояние да изпълнят. Този скандал, който иузбухна преди година с флашките, с тези записи – на практика това беше едно голямо изпитание за останалите медии, които не са таблоиди. Как да реагират на този случай, защото – да, вярно, изкарва го вестник „Галерия.” Да, вярно – този вестник се свързва много ясно с Алексей Петров, който вече е заловен, който е обявен като октопод и т.н. Но въпреки това, когато има факти – тогава това бяха тези записи, когато има факти, те не могат да бъдат пренебрегнати. Действително медийната среда в България е невероятна патология.
Водещ: По този повод ми прави впечатление, че напоследък пак като в началото на 90-те години разни фондации като „Отворено общество” или като например фондацията „Америка за България” подпомагат свободата на словото в България. Някак си наистина все едно сме се върнали като с машина на времето 20 години назад, а Иване? „Отворено общество” е един от твоите имуществователи.
Иван Бакалов:Да и това в България се приема като… Има много увлечени по теория на конспирацията и като… Като чета във вестник „Атака”, дето го закриха, има обаче в интернет форуми, мен ме финансират, понеже съм писал нещо в защита на цигани или на турци, нещо там и мен ме финансират онези 120 милиона, дето ги дават Турция за не знам си какво. Фантасмагории всякакви. Каквото и да напишеш, ще се намери някой да каже, че на теб ти плащат. Имало е пък в миналото време като кажат „кой Ви плати, колко Ви платиха.” Някой път ми е идвало да кажа – „колко”, защото хонорарите в един вестник са смешни. Колко е хонорарът. Та искам да кажа – значи това е част от тази оценка на Запад, която вижда, че свободата на печата в България го е закъсала много и за това е тази награда за журналистическа смелост, която се учредява сега. За това някакви фондации дават пари на някакви независими медии, които… То се вижда, че са зависими медиите в крайна сметка и те виждат, че някой, който по някакъв начин се стреми. Направили са едни програми. Кандидатстваш там и ако те одобрят ти дават някакви финансиране и то разбира се не стига. То не е нещо кой знае какво.
Водещ: Понеже си говорехме преди малко…
Иван Бакалов:И това нищо не обвързва. Аз за себе си го казвам категорично. Не мога да говоря от името на други. Никой с нищо не ме е обвързвал. Написал съм си програма, спечелил съм си там по някаква програма някакво финансово подпомагане, което не може изцяло да ми помогне, но нищо повече от това. Дори има там клауза в договора, че с нищо не се ангажират, който пише.
Стояна Георгиева: Аз не мисля, че… Няма смисъл какво толкова да се обясняваш. Аз между другото като човек, който… Работила съм дълго време в радио „Свободна Европа”. Смея да твърдя, че това беше действително територия някаква на свободно слово, защото съвършено никаква цензура, неща, този, онзи, тука сега това дайте, не дайте. Всички тези неща, които по един или друг начин ги е имало винаги през цялото време във всички останали медии. Сега в момента, като че ли положението се и влоши.
Водещ:Какво означава да си смел журналист, защото има вече такава награда вече учредена от центъра за изследване на медиите и от агенция „Sofia press”.
Стояна Георгиева:Според мен смели журналисти биха се намерили, но много е важно коя ще е тази медия, която ще даде трибуна, за да може тази смелост да бъде представена. Много добре и ти знаеш как стоят нещата. Един журналист може да открие нещо, може да си разработи тема, може да има голяма находка и в края на краищата решават редакторите.
Водещ:Знам как става. На запад става така точно, както Ива Бакалов е направил. Разследващата журналистика вече се прави на книги на запад и може би това е един от изходите.
Иван Бакалов: Това е тенденция. И всъщност аз тази книга за Бойко Борисов, дето я правих, каза всички онези неща, които… Това са всички онези неща, които по един или друг начин за заметени от медиите под килима. Нали, споменати са, няма заглавия, нещо там – от грами в Уикилийкс, от грами и други съобщения от Белград… И разбира се и някакви други проучвания. Но това всичко, ако имаше свободни медии, нямаше да има нужда от такава книга.
Водещ: Добре, това е наистина точката. Много Ви благодаря, че ми гостувахте. Това беше всичко за днес. Вие гледахте „Отпечатъци”. Ще се видим отново следващата неделя.          

One Response to “Какво се случва в медиите, след като пресата осъмна в началото на годината с един нов вестник и два закрити?”

  1. Силвана Says:

    За свободата на словото и независимостта на медиите у нас може да се говори много, но да се учредява награда за журналистическа смелост е косвено признание, че има голяма цензура и автоцензура.

Leave a Reply