в. Дума | Андрей МАКСИМОВ | 24.03.2011

Преди съществуваше една такава дума – "репутация". Днес може и да ни се струва невероятно, но хората са използвали тази дума в ежедневния си живот. Особено много за репутация е обичала да говори интелигенцията. В онези далечни времена не е съществувала думата "пиар" и репутацията, по същността си, е била пиарът на интелигента. Тя е вървяла пред човека, сякаш е била негов вестител, и е провъзгласявала кой идва и какво може да се очаква от него. Минаха години. Един строй бе замен от друг. Хората получиха интересно занимание – разрешиха им да печелят пари. И хората забравиха за репутацията, но пък научиха за пиара. Репутацията се гради на основата на действията. Пиарът изобщо не се занимава с действията, той се гради с викове и крясъци. Надали Едуард Успенский е подозирал, че думите на старицата Шапокляк "с добри дела не можеш да се прочуеш" ще се превърнат в пиар-девиза на цяла страна. Човек, вдигнал скандал в нощен клуб, без съмнение ще стане много по-известен от охранителя в същия клуб, който е укротил този хулиган. Широко разпространилият се из цялата страна пиар ни отучи да анализираме реални постъпки и да реагираме на тях, а не на красиви думи. Усещането, че всички думи, дори най-резките, трябва да се доказват поне с някакви дела, остана в миналото. Репутацията на човек зависи не от това, какво той прави, не от това, с кой той общува и работи, а от това, какво той казва. Кой е казал: казана дума – хвърлен камък? Какъв ти камък? И какво, лежи сега някъде, незнайно къде? Ами да си лежи там, нали нищо не иска от нас. Т.е. няма никаква нужда от това думите да се доказват с дела. Когато споделих тези мисли с един умен човек, той ми разказа една история за Владимир Набоков. Веднъж на писателя разказвали пресни съветски, по-точно – антисъветски, вицове. Набоков се посмял, а след това отбелязал: всичко това напомня за подигравките на крепостните селяни, докато чистели обора на господаря. Думата, като валута, трябва да бъде обезпечена със златото на делото – отбелязал този мъдър човек. Всичко това несъмнено е така, стига да съществуваше репутацията. А като я няма – то тогава си говори всичко, каквото искат да чуят от теб, особено ако не рискуваш нищо. Струва ми се, че не забелязваме, че е настъпила девалвация на словото при нас. Трудно е да си представим, че в нашата страна е имало такива времена, когато човек е можел да извика на дуел друг човек само защото го е обидил. Днес хората могат да платят пари, за да ги обидят, – това се нарича пиар. Хората четат с удоволствие, как критикуват другите. "Другите" четат с удоволствие, как са критикувани самите те. Началството на "другите" чете с удоволствие, как критикуват подчинените им. И нищо не се променя. Голяма работа, били казали… Голяма работа, били им развалили репутацията… Как можеш да се развали нещо, което го няма. Девалвацията на словото, според мен, не е просто в това, че не го чуват, но и в това, че не го произнасят, когато най-много го очакват. Пиарът обожава слуховете. "От компетентни източници успяхме да научим, че актрисата Х е напуснала мъжа си Y и е отишла при актьора Z". Какво е това? Информация? Не. Слово във високия смисъл на думата? Не. Слухът е чудесен пиар-ход. Преди са наричали писателите "майстори на словото". Писателят е човек, който може да сътвори нещо невероятно само с думи. Днес писателите трябва да бъдат наричани "майстори на сюжета": именно такава литература се издава днес в луди тиражи и се ползва с най-голяма любов сред читателите. Думата-камък си лежи някъде из просторите на пиара и нищо не иска. Тя не се обезпечава нито от истински дела, нито пък от истинска необходимост. Да признаем, че ни успокоява още един факт: руското слово оцеля. Изглежда то е по-силно от всякакви опити да бъде доведено до безсмисленост. Само на това ни остава да се уповаваме. Авторът е писател, телевизионен водещ, наблюдател на "Российская газета"

Стр. 15