в. Про & Анти | Ангел ГРЪНЧАРОВ, блогър | 2010-01-29 

Случайно попаднах на коментар на Кеворк Кеворкян. Наречен е с претенциозното заглавие "Бездомни попове". Алея на брътвежа – и в нея доайен-патриархът на манипулативната "журналистика Кеворкян се изживява като недооценен жив класик на перото: стилът му е лек, пърхащ, съдържа нещо едва ли не хемингуеевско.
В анализа му откривам ред верни думи и констатации, които обаче в неговите уста звучат като краен цинизъм. А пък напъните му да се представя като морален блюстител и поборник за чистотата на журналистическите нрави ми прилича на това престаряла труженичка на сек-суално-проститутския фронт да се захване с произнасянето на патетични речи, проповядващи възвишеността на сексуалното въздържание, аноргазмията и на аскетизма. Та ето какво казва нашият поборник за чисти журналистически нрави: "Това беше една от най-мизерните за телевизионната политическа журналистика години, поне откакто се помня." Истина е това, което казва. Вече го няма дискретния чар на умелата ченгесарска манипулация, останала е някаква просташко-дебелашка милиционерщина, подлизурство за пари от типа на Барековото, мутренска свинщина, подобна на Яневата.
Но има нещо още no-впечатляващо: Кеворкян се обявява за защитник на свободата на словото, представете си; ето, четете, дивете се докъде я докарахме: "От алеята на журналистиката лъхаше често на нещо безсмислено вместо на нещо разумно, трезвите гласове бяха заглушавани."
От алеята на журналистиката "често лъхало", представете си, на "нещо безсмислено"! А пък "трезвите гласове" били заглушавани!!! Интересно ми е: а какво ли разбират под "трезви гласове" тъкмо ченгетата от ДС, чиято медийна хегемония е безусловна и така мощна, че нищо не може да я разклати. И кой ли в такъв случай заглушава тия така драгоценни за ченгетата "трезви гласове’?! Господа и дами, Оруел ряпа да яде 6 тоя свят на криви огледала, който сътворява с няколко мацвания на четката нашият журналистически Рафаело, нашият Кеворкян Димитров!
А ето сега и репликата срещу блогърите, която всъщност ме накара да напиша нещичко по повод на "хемингуеевската" статия на агента: "Екскрибиционистите (блогърите) с техните неконтролируеми страсти са опасно и заразно зло, това вече е очевидно. Тази тъмна страст обаче отдавна е овладяла и телевизиите."
"Екскрибиционистите" са блогърите, значи. Страшно нещо е поетичната ченгесарска душа, когато е уязвена от нещо.
Нали беше "свободолюбец", що тогава така злобно се нахвърля срещу блогърите? Ченгесарското високомерие на истинските господари на България тук достига непостижимо гръмки акорди.
Пръстите ме сърбят да напиша логически анализ на изпусната от Кеворк злобна фраза. Но сега бързам, имам друга, по-важна работа. Затуй ще се задоволя само с това, което направо боде очите.
Свободата на словото, пък и на мисълта, не е друго, господин Кеворкян, а тъкмо това, което ти наричаш "неконтролируеми страсти". Не знам даваш ли си сметка що е туй "контролируеми страсти" и как подобен идеал се връзва с крокодилските ти сълзи по "заглушаваните трезви гласове". Всичко в мозъка на ченгето е преобърнато, нормалната човешка логика тук не действа. "Тъмната страст", идеща от интернет и символизирана от блогърите, била тръгнала да овладява и… телевизиите! Какъв кошмар: телевизиите да станат свободни и неконтролируеми!!! Ченгето няма как да не поставя на най-висок пиедестал оруеловското "Свободата е робство". Ето защо, ако тъмната блогърска страст бъде изпусната от контрол, прекрасният оруеловско-ченгесарски свят, на който се радваме, като едното нищо ще се сгромоляса без остатък.
Благодаря ти, господин Кеворкян, за тази твърде висока оценка на блогърстването! По-голям комплимент ний, "тъмните сили", ний, рушителите на светлата вселена, не сме получавали и едва ли някога ще получим! Сполай ти! Нищо че сам силно ще се изненадаш, ако някога изобщо разбереш какво си благоволил всъщност да кажеш…

Стр. 6