в. Show | Мария ДРУМЕВА | 13.10.2010

- Г-н Кеворкян. поетът Недялко Йорданов щял да ви дава под съд? Изненадан ли сте от постъпката на бащата на издателя Недялко Недялков?

- Той би трябвало да даде под съд синчето си – Недялко Клеветника. Поне ще свърши нещо полезно – ще отърве свестните хора в страната от вечните посегателства на любимото му отроче. И ако го направи, това ще означава да се дистанцира от продавача на сквернословия. Никога няма да го направи.

- Защо?

- Ето защо. Малкият Недялко, Главния Доносник и Клеветник на Републиката, от години печата мръсотии срещу всичко свястно в страната, често и срещу интелектуалци, колеги на баща му. Обаче досега другият Недялко, Недялко Опекуна – една дума не е обелил за това. В замяна охотно позволява да печатат стиховете му в същите тези вестници, а книгите му в полулегалиото издателство на Клеветника. Надявам се, че поне на него синчето му изплаща хонорари и спазва всички изисквания на закона.

- Защо полулегално издателство?

- А какво е издателство, което е разследвано за измами, което печата книги без договори, което след това рекетира авторите, за да си мълчат. Което, отгоре на всичко, се появява, както се твърди, в правния мир доста след публикуването на някои книги.
Ето един пример, за да разберете какво представлява Недялко Доносника, когото Недялко Поета толкова упорито брани.
Журналистът Антон Стефанов си потърси правата за пиратски издадената негова книга "Легендата и нейните герои" – и Клеветника Недялко веднага го нагласи в един вестник, в който има влияние. Пуснаха мръснишка статийка: "Гей се крие при Иван и Андрей" – понеже Антон бил редактор на шоуто на Иван и Андрей!
Представяте ли са какви хора са това, представяте ли си кого защитава Недялко Поета! Добре, син ти е, но сляп ли си да видиш какво прави от години -когато печели милиони от мръсотии? Защо не се разграничиш публично поне от кумова срама – тъй както си се разграничавал, примерно, от други неща.

- От какви неща?

- Например, от партията си – това се случи през 1990 година, той направо избяга от нея. Защо не го направи по-рано, когато си въобразяваше, че е по-различен комунист, понеже подхвърляше по някоя и друга реплика, позволена, разбира се, от властите? Защо не го направи тогава, а след промяната през 1989 година?
Никога нищо не е казал за синчето си, по никакъв начин не го е укорявал за скверната му дейност. И по този начин го е поощрявал. Ако го е правил, защо не каже кога и по какъв начин.
Трудно е да се изброят хората, обругани от Недялко Клеветника. Но Недялко Поета си мълчеше и мълчеше. Но сега не мълчи, понеже трябва да помага на Клеветника. И плаши със съд – а той може да плаши само гаргите със съд.

- Да се върнем към делото. Недялко Йорданов ви обвинява, че от страниците на вестник "ШОУ" по безпрецедентен начин осквернявате отново паметта на неговия баща Асен Йорданов?

- Чудя се дали Недялко Клеветника не е написал този текст на Недялко Oпекуна. Хората не са слепи и глупави. В интервюто си в "ШОУ" казах нещо доста важно, но недялковци нямат сетива за тия неща.
Казах, че винаги през годините съм бил внимателен към всякакви нечисти подхвърляния или намеци, недоказуеми твърдения и пр. Точно обратното на това, което прави Недялко Клеветника от години, от брой в брой на клеветническите си издания. Сега се оказва, че баща му не е схванал казаното от мен.

- Каква е истината за бащата на Недялко Йорданов?

- Де да знам. Аз по начало винаги трудно съм се ориентирал в историите на комунистическата партия, те така омърлят истината, че никога не можеш да разбереш кое е ляво, кое е дясно, кое е чест, кое е позор. И сега се държат по същия канибалски начин, всички вече са наясно с това. С тях сериозен разговор за миналото не може да се води. И е така, защото това не им е изгодно.
Бащата на Недялко Поета е виден деятел на комунистическата партия. Кръстили са улица в Бургас на неговото име. Сетне пък същите комунисти са решили, че е не знам какъв си и самите те го обругали. Сетне го реабилитирали, но преди това махнали от улицата името му. После пак върнали името на клетата бургаска улица, сетне – след промяната през 1990 година – пак го махнали и т.н.
Това са фактите. Тези комунистически салтоморталета изобщо не ме интересуват, тяхната истина -също. Певец на тази истина е бил Недялко Опекуна на Недялко Клеветника, не аз. Аз му направих неоценима услуга още през 88-а година, но той и това извъртя по онзи неподражаем начин, по който извърта истината Недялко Клеветника.

- За какво намеквате?

- Намеквам за това, че истината винаги може да бъде изнасилена. През 1988 година отидох да направя интервю за поета партизанин Атанас Манчев, понеже беше негова годишнина. Тогава Недялко Поета беше попитал защо съм решил да отразявам тази годишнина. Изглежда си е мислел, че той трябва да дава разрешение кога да се отразява нечия годишнина.
И е бил прав да мисли така, понеже по онова време, както се шегуваха някои хора, не беше шеф само на Пожарната команда в Бургас. Беше шеф на театъра – едноличен господар, драматург и дори режисьор, главен редактор на списание "Море", дали не беше и секретар на Съюза на писателите за провинцията – колкото и да ненавижда Левчев, на него дължеше тази милостиня, член на Окръжният съвет за култура, нещо, което си е номенклатура на Окръжния комитет на комунистическата партия и не можеше да стане без покровителство от най-високо. Близък приятел беше на тогавашния партиен гаулайтер на Бургаски окръг Николай Жишев, сигурно нещо пропускам. С една дума – истински дисидент, може да претендира, че партията му е калташка, може да я напуска, когато плъховете я напускаха през 90-година, може да говори срещу нея, и всички останали екстри, които се полагат на един дисидент.
Когато започнах да правя репортажа си за Манчев, постепенно започна да изплува историята на едно предателство, една мрачна история – как е бил предаден от свои и убит. Имаше хора по онова време, които бяха напълно убедени кой е предателят. Както споменах вече, това не беше и някаква особена сензация за комунистическите кръгове. Но аз се смаях, когато родствениците на предадения от свои и убит поет Манчев настояваха да посочат – те да го посочат! – едно конкретно име. И какво направих аз – за да я докараме сега недялковци да изнасилват пак истината. Попитах: " Знае ли се, кой е предателят?" Отговорът беше: "Да". Тръгнаха да го изричат, но аз теглих шалтера на интервюто, прекъснах го, понеже за разлика от недялковци никога не съм се доверявал сляпо – на партия, на клевета, на досиета или каквото си решите друго. А пък Недялко Йорданов се обидил – без никой дори да споменава някакво име.
Някой казал, че е известен предателят на Атанас Манчев, само толкова, а Недялко е смазан от това.
Сега просто припомних тази история, за да им подскажа на недялковци, че човек трябва да е по-внимателен, когато стъпва из неясни територии, когато клевети някого – с каквато благородна дейност се занимава синчето му. Което си е чиста глупост – да предупреждаваш Недялко Доносника и Клеветника да не го прави.
Ей, Доносник, Георги Първанов прелюбодеец ли е? Кой министър е рогоносец? Какво мълчиш като насран? Какво мълчи и Недялко Поета – защо не отговори той на тези въпроси.
Разбирам болката на бащата. Но и той трябва да е наясно какво причинява на толкова много хора синчето му, когато ги обругава, клевети и мърсува с името им. Трябва да е наясно какво преживява например известна певица, когато е изкарана някаква смешна блудница – и тази партенка се върти, и върти, и върти. Ето, и онази вечер пак бе подхваната от "Шоуто на Иван и Андрей", понеже Иво Инджев бил казал не знам какво си. Ей, Поете, не ти ли е жал за това момиче, което има съпруг и дете. Нали и ти си патил от подобни неща? Защо тогава не кажеш на синчето си, Главният Доносник, че не бива да бърка така брутално в душите на хората. Защо не се сети да му го кажеш никога досега, докато той правеше мръснишките си екзекуции. Защо си мълчеше – защото е хубаво да е добре охранен, нали, да си печели мръсните милиони, да ти дава трибуна за нежните стихове, да ти ги издава и да ти плаща. Даваш ли си сметка с какви пари плаща този човек – това са пари, спечелени от клеветите срещу стотици хора – от певицата Мариана Попова през покойния Пасков до държавния глава. Впрочем – извини ли се на държавния глава за клеветите срещу него и съпругата му, когато получаваше орден от ръцете му. Извини ли се на съпругата му – която бе унизена и злепоставена с някаква болест. Прошепна ли му. "Извинявай, другарю Първанов, той, малкият, си ги прави тия неща самсамичък, говорил съм му, обаче не ме слушка. Злоядо дете си беше от малък, злоядо за истината, давай ми сега орденчето, да си се накича с него…"

- Доста се разгневихте!

- Аз не съм бакалин като някои хора, да калкулирам едно или друго. Но в момента, когато Недялко Поета се отказваше от партията си, която го беше дундуркала толкова години, Председателството на същата тази негова партия направи декларация срещу мен, а пък партийният им гуру Луканов направи специално заявление на правителството си – пак срещу мен.
Ако на Опекуна на главния Клеветник му се бетае случило същото, щете да ореве орталъка,
щеше да претендира, че е главният дисидент на Космоса, щеше да напише 5 книги за драматичните си преживявания из Галактиката и пр.

- Нека да видими другите мотиви на поета.

- Охо, да го сторим, макар и с омерзение. Давал ме под съд, понеже в интервюто си в "ШОУ" – цитирам – с мое съгласие името му било изписано с грамадни букви на първа страница на вестника, заедно с негова снимка, без това да има връзка с темата на интервюто.
Само в това изречение има няколко лъжи. Поета, който дума не е обелил досега за Клеветника, изглежда е прихванал нещо от неговите похвати. Всеки знае, че не интервюираният, при това външен автор, решава с какви букви да се изпише някакво заглавие или нечие име. От факултета по журналистика трябва да поканят Поета да изнесе лекция на студентите – как се манипулира истината, ще има успех може би. Само той не знае, че единствено редакцията подбира една или друга снимка за дадена публикация. Само той не знае, че единствено редакцията решава, дали една или друга снимка има отношение към даден текст. Само Опекуна на Клеветника не знае това. Всички други са наясно.
Между впрочем в това заглавие няма нищо обидно. То би било обидно само в случай, че Недялко Поета се е отказал от Недялко Клеветника. Няма обаче такива знаци. Син му е и толкова.

- Недялко Йорданов щял да ви даде под съд, понеже в интервюто и в следващата ви статия в "ШОУ" от 6 октомври имало голямо количество обидни квалификации и намеци по негов адрес, които щял да цитира в исковата си молба.

- Но благоразумно не ги споменава, нали. Ще бъде забавно, ако откриете поне една обидна квалификация. Този галеник на БКП – това обидна квалификация ли е при всичките постове, които е заемал?, – когато нещо му се каже не по вкуса му, вдига врява до небето. Няма намеци и квалификации. Споменавам за един храбрец, който имал достатъчно добри връзки с Държавна сигурност, че да му съобщават, че квартирата му е била подслушвана. Споменавам за друг херой, който си записвал телефонните разговори, представяте ли си, с оправданието, че могат да му припишат по-късно други думи пак от ДС. Ако Недялко Поета се е разпознал, това си е за негова сметка. Мен не ме интересуват истериите на праведни комунистически ангели. Представяте ли си храброст – говориш с близки приятели и си записваш разговорите с тях, понеже келявата ДС можело да ти припише някакви думи. Е, голяма храброст, голямо инакомислие. Сякаш говорим за Лех Валенса, а не за бургаския поет. А много други хора си говореха каквото мислеха, и пет пари не даваха за това. Това записване на телефонни разговори си е направо престъпление, не знам дали си дава сметка онзи херой.

- Как ще коментирате твърдението му. че сте го нарекли "подлога на лъжата"?

- Определението "подлога на лъжата" не се отнася за друг освен за синчето му, Клеветника Недялко. И редакцията направи своевременно това уточнение, нещо, което Доносника Недялко не би направил по никакъв повод и никога. Аз наистина, и това лесно ще бъде доказано, своевременно уведомих редактора на интервюто да прецизира фразата, но това не е станало. Подлога на лъжата е наистина онзи, който нарича държавния глава блудник, а не онзи, който отива да вземе орден че от ръката на същия този държавен глава. Тия хора – единият подлога на ликата, а другият пък не е подлога на лъжата, ни смятат за идиоти. Защо интервюто било излязло после без уточнението в сайта "Афера" /то излезе и в други сайтове/. О, скъпи, кавалери на истината, ами сайтовете са отпечатали интервюто ми така, както е публикувано в "ШОУ". А уточнението е към статията ми от следващия брой – схващате ли? Когато статията излезе в тия сайтове, ако изобщо излезе, там уточнението ще се мъдри черно на бяло.
Ще дам само още един пример, свързан с мен, защо Недялко Клеветника е подлога на лъжата. Той непрекъснато нарича дописките ми за телевизията "доноси". А ето какъв есемес ми е пратил на 30 юни 2009 година: "Супер статия в "Труд"! Коварно човече.

- Има и още един мотив в писмото на Недялко старши, заслужава си да го цитираме изцяло. Ето: "Давам под съд лицето Кеворк Кеворкян. защото насъсква срещу член от моята фамилия министър-председателя, министъра на вътрешните работи, главния прокурор и ГДБОП. така както е насъсквал навремето Държавна сигурност срещу достойни мои приятели, повечето от които не са между живите -край на цитата,

- Изглежда Недялко Поета все пак е започнал да се срамува поне в някаква степен от Недялко Клеветника, понеже не споменава името му. Защо тази скромност – "членът на неговата фамилия" е Клеветника Недялко, едно човече, което осра и опика всичко свястно в държавата. Поета иска да го изкара сега потърпевш. Премиерът щял да се занимава с него! Точно пък на този премиер кожата му е толкова дебела, че може да понесе всякакви тъпотии и хули. Въпросът е обаче до каква степен публиката може вече да понася манипулациите и сквернословията. Ако нещо е насъскало някого – това е истината. Ако синчето ти не беше измамил авторите на книгите, които издава, никой нямаше да се занимава с него.
Поета трябва да се успокои. Понеже вече нагазва сериозно в калта. Ще трябва да докаже, че аз насъсквам главния прокурор, вътрешния министър или който и да е друг. Да не би да е прихванал нещо от калните фантазии, с които ни залива синчето му?
Толкова е просто. Синчето ти не спазва законите – и няколко души си търсят правата. И тогава онзи упреква в корупция компетентните органи. Сега пък ти го повтаряш. Е?
Изобщо Недялко Поета сякаш играе поддържаща роля в клеветническата кампания, която синчето му организира срещу мен, понеже е нагазило в лука.
Точно синчето му се занимава с насъскване – като настървява с абсурдните си лъжи и клевети обикновените хора срещу най-известните личности у нас.
И още един факт, за да разберете каква е психологията на недялковци. Аз споменавам в интервюто си за една лъжа на Недялко Поета, която той изрече пред милиони хора. Но той не иска да ме съди, че съм го нарекъл Лъжец. Забравил е, че е излъгал – или помни само неща, които са изгодни единствено за него. Разбира се, аз бях пределно деликатен в интервюто и се опитах да оправдая по някакъв начин лъжата му, макар тя да беше напълно съзнателна. Недялко Опекуна съзнателно излъга огромната публика на "Всяка неделя".

- Кажете ни нещо повече за тази история?

- Случи се на 14 март 2004 година. Недялко Поета имаше концерт в НДК и аз реших да го представя в програмата си. Така както винаги на тия хора съм им помагал – и когато изобщо не са го заслужавали и когато са имали някаква нужда, винаги и всякак.
Но вече е забравил всичко, понеже трябва да защитава един Клеветник.
Е, да, син му е, но е Клеветник. А отгоре на всичко и измамник.
Между другото, Недялко Поета присъстваше, когато направих предсмъртното интервю с неговия приятел Иван Радоев. И със собствените си уши чу, когато Радоев каза:…..Светли мигове в онази епоха /преди 1989 година/ имаше. Светли мигове бяха на Кеворк "Събеседниците по желание". Не беше малко по онова време! Кеворк поемаше закрилата на доста хора. Мен ме е викал поне два-три пъти в трудни положения напук на тях" /12 юни 1994 година/.
Недялко присъства на тази изповед на умиращия голям поет и драматург и въпреки това говори нелепости за мен.
Да се върнем към онази история от 2004 година. Представих концерта му, сетне и самият Недялко Старши, зададох му няколко въпроса. Всичко беше точно и коректно, направо прелестно. Не както в изданията на Недялко Клеветника.
Мартин Карбовски седеше до мен, тогава си партнирахме в предаването, и мълчеше.
Накрая го попитах дали и той няма някакъв въпрос към Недялко. И се започна една разправия – Недялко го нарече Търговски, Мартин пък го нарече Недодялко, а сетне по някое време спомена, че синчето на Недялко издава жълт вестник!!!
"Няма такова нещо" – рече Недялко. И погледна тъжно-сериозно, както си гледа винаги. Как да не му повярва човек. Синът ми не издава жълт вестник, няма такова нещо, вие нещо бъркате – рече поетът, който е призван да говори Истината, който е жених на Истината.
Как може, синът ми не издава жълт вестник – обиди се той. И се натъжи. И всички се натъжихме – как може така да се наранява чувствителната душа на Жениха на Истината, как може такова безобразие! И е прав да се обижда Поета, как така ще клеветят сина му, как така ще оскверняват истината!
А в онзи момент Недялко Клеветника, синчето на Поета на Истината, наистина издавал един жълт вестник!!!
Тогава, през 2004 година, направих нечуван скандал на Мартин, нарекох го "посткомунистически запъртъци пр. Не беше справедливо, така си казвах по-късно, когато научих истината.
Но нали един Поет не може да лъже, не бива да лъже, не бива да защитава лъжата?
Той не издава жълти вестници! – рече Поета.
И ни погледна така, както винаги гледа – честно.

Стр. 70-71