vsekiden.com I ария ФИЛЕВA I 2010-02-01
Предлагаме ви първата част от интервюто с Кеворк Кеворкян. По желание на известния журналист то беше направено по e-mail.
Г-н Кеворкян, къде минава границата между критичното говорене и произволно говорене в медиите?
През парите и останалите зависимости. „Произволно говорене” обаче не са точните думи, не ми харесват. По-добре е да казваме „мръсното говорене”. Това е не само поръчковото говорене. Поръчкови страхливци има и в сериозните медии. Това е изразяването поначало на дълбоко комплексирани, вътрешно угнетени хора. Външната им опаковка може да е съвсем прилична или дори натрапчиво претенциозна. Отвътре обаче те са гнили до горчиво. Въпросът е, че това горчиво е единствената им собствена храна, те не полагат никакви усилия, а може би това и да е невъзможно, да променят истинския си вкус. Сега вие се сещате за някои от тия страдалци, не искам да претоварвам сайта ви с имена. Представете си ги за момент: не си ли личи тяхната угнетеност, тяхната неудовлетворена жажда, в някои случаи и чисто физическите им кривини, които един слаб характер трудно понася.
Тия хора са прелетните птици между сериозното и несериозното, между смислената медия и онази, която печели пари тъкмо от несмислеността. И проблемът е, че те стават все повече, прелитанията не са сезонни, а перманентни, много често съвсем необясними. Но само на пръв поглед – ако се взреш по-внимателно, ти се ще да погалиш някоя несретница – независимо, че е тъкмо героинята на мръсното говорене. Виждаш напълно неуверен в себе си човек, който има нужда от някаква ласка. Само дето няма кой да й я даде. И поначало тия хора са и външно зависими, хванати са за топките, както биха се изразили някои.
Извън всичко останало, в медиите отдавна съществува един рекет, по-страшен от всички останали видими форми на притискане. Има хора, които през годините колекционираха подходящите за мръсното говорене персони, тъкмо защото ония са уязвими по някакъв начин – извършили са данъчни престъпления, например, или техен близък е загазил по някакъв друг начин. Ако си спомняте, в разработката „Галерия” един мастит издател беше заплашван чрез жена си. Тогава хвърлиха, пак заради вечните си игри на заблуди и лъжи, друго име – а ставаше въпрос за съвсем различен човек. И сетне не е никакъв проблем да направиш вестник с този вече наплашен като плъх мъж…
Къде, кога и как свободата на словото се обръща срещу нас?
За жалост, свободата винаги се обръща срещу нас. Когато свободното, тоест мръсното говорене е позволено и достъпно за всеки, тогава всеки лумпен може да отиде на пазара на словото и да се нареди при лъжците, както би се изразил Брехт. Отгоре на всичко, това се оказа хубав бизнес. А и публиката постепенно привикна към мръсното говорене – и доста хора смятат, че това е нормалното говорене. А някои от най-големите медийни словоблудци пък смятат, че това е истинското говорене. В малко медии е останало мъжеството да пазят човешкото достойнство, семейната чест или името дори на едно дете. И обикновено, забележете това, посегателствата се извършват от лумпени, придобили някаква известност, които без изключения имат объркана представа за семейните ценности, нямат деца и пр.
В статията си „Толстолоб. Много здраве от Мао” казвате страшни неща. Какво означава бившият главен прокурор Никола Филчев да е много близък с някого, който по онова време бил просто мутра под прикритие?
Какво означава? В неговата представа може би това е възможността да спечели нечие приятелство. Но Филчев вече спокойно може да каже на този „човек под прикритие” сакралните думи: „И ти ли, Бруте!” – понеже във вестничето, което скрито списва, онзи е взел един тип, който е написал възможно най-отвратителните неща срещу бившия главен прокурор. Ето така вървят нещата през последните години – на доста хора сякаш са отстранили чрез лоботомия центъра на паметта, за благодарност и други смешни за тях чувства не си струва да се говори…
Между другото, много любопитно е да се разбере, откога Алексей Петров е бил „агент под прикритие” – преди да го гърмят мутрите пред басейна „Спартак”, или след това, и какво точно е прикривал? С чия помощ е станал „агент”? Повечето от известните мутри също бяха свързани със службите за сигурност, имаха карти и пр. Само вестници не издаваха. Какво е свършил като „агент под прикритие” – този въпрос трябва детайлно да се проучи от МВР и ДАНС, стига са си играли някои на герои. Кой от известните бандити е пострадал от „агента”? Филчев тепърва ще бъде забъркван в скандали от Алексей Петров. Казвам го със съжаление, понеже бившият главен прокурор не заслужава това предателство.
Защо Алексей Петров “предаде” Петко Сертов и Станишев, за когото е писал доклади? По-точният въпрос е, успя ли да намери нов благодетел и закрилник в лицето на Бойко Борисов, занасяйки прословутия секретен доклад в качеството на „лоялен гражданин”?
За да си спаси кожата вероятно. Той се самопредставяше за силния човек в ДАНС, макар че Иван Костов изнесе скандалния факт, че се е мотал дълго време там, дори без да има официално назначение, това са негови думи. Един истински офицер никога не би постъпил по този начин с доклада. Но може би годините, когато се е правел на мутра, са променили и етичния му кодекс. Тъй или иначе това беше незапомнен случай на предателство, повече от резил дори по балканските норми – да отидеш и да накиснеш пред новия премиер бившия. И да спечелиш от това единствено презрението на Бойко, какво друго. Писал съм много за езика на Бойко – за начина, по който външно прекалено естествено и дори понякога простовато се изразява. Но доста негови фрази са като камшични удари – да наречеш някого в подобна ситуация „лоялен гражданин” е повече от спонтанна подигравка, така се отнася чорбаджията към бъдещия си ратай, нещо подобно. „Лоялният гражданин” може да свърши и други полезни неща, дори по-важни за самия него, освен да разнася доклади. Може, например, да влезе в интернет и да потърси едно интервю с Илия Божинов, бивш член на Изпълнителното бюро на БСП, сериозен опонент на Станишев, известен ви е. Божинов твърди, че Алексей е изнудвал доста хора, посочва конкретни случаи и изнася ужасяващи подробности. Някой да го е опровергал досега? Защо не го направи самият „лоялен гражданин”? Може пак да отиде до Бойко и да му разкаже за тия истории, пък и пътьом да накисне Божинов.
Защо бе нужен експериментът РЗС и Яне Янев? Защо не успя в крайна сметка? Здрави се оказаха съпротивителните сили на обществото ли?
Как да не е успял? Успя стопроцентово, Янето си е в парламента. Кречеталото не спира да врещи. Жалко само, че край него в РЗС има някои качествени хора, които сега се свиват от неудобство. Аз изпитвам истинско съжаление, когато си представям какво е длъжен да изтърпява, например, един достоен човек като Атанас Железчев. Но конструкцията напълно успя. Някакви агенти от ДАНС, някакви „експерти” от не знам къде си, някакви хора от БСП, някакви рекламни играчи си направиха цяла парламентарна група. Агентите се кълняха на горкия Станишев, а пък Янето го опикаваше от сутрин до вечер. Рекламните играчи изцедиха до краен предел и с подставени лица пиар фондовете на Станишев, измъкнаха всичко, което им трябваше за медийните им проекти от БСП и ДПС – а сетне кречеталото им гракна: „Не на тройната коалиция! Спрете доганизацията!” Тия хора успяха абсолютно – и понеже направиха на пълни глупаци медиите. Някоя от тях разбра ли откъде всъщност са парите за реклама на Янето, на какво се дължи телевизионният му комфорт при някои липсващи вече „водещи”? Защо никой не успя да изтръгне признание от Румен Овчаров – понеже той самият подметна, че е наясно кой е конструкторът на този проект? Има едно просто обяснение – всичко пак е подчинено на зависимостите. Когато имаш достатъчно информация за този или онзи, можеш да си направиш какъвто щеш проект. И да го опаковаш както си искаш – дори МОСАД можеш да набъркаш, тази велика организация, в която – казват – не били чували за „лоялния гражданин” Алексей. Пък някои дами, които са били временно влюбени в него, твърдят, че бил изкарал школа за снайперисти тъкмо в тази организация – представяте ли си, ужас, изстрелът може да дойде отвсякъде. Аз пък, наивникът, си мисля, че „лоялният” не е бил допуснат и на снайперистки изстрел разстояние до МОСАД. Сега пък върви внушението – чрез устата на една напълно объркана и паникьосана женичка – че във вестника му за поръчки щели да влязат еврейски капитали. Остава само да кажат, че ще са капитали на Чорни, боже.
Лична ли е войната ви с Алексей Петров?
Обиждате ме. Каква война мога да имам с подобен човек? Той е бил мутра с мутрите, пък сетне направи всичко възможно да разбие ДАНС, но никой не иска да го каже с цяло гърло. Върнете назад лентата на несмисленото поначало говорене около тази важна организация и ще се убедите каква е ролята му – и тази на групичката му – каратисти или нещо от този род. Волен Сидеров, който още не е оглавил парламентарната комисия за ДАНС, започна да се оплаква отсега, че се чувства застрашен за живота си. Как мислите, от Янето ли се страхува или от някой друг? А пък новият председател на Комисията по корупцията Димо Гяуров, бивш шеф на разузнаването, вече изнесе скандалния факт, че Янето е “потурчил” под една или друга форма 193 сигнала за корупция. Колко е предал на авторите на „проекта РЗС” пък изобщо не се знае. Аз самият притежавам абсолютни доказателства за игрите на Янето – но се въздържам за засега да ги изнеса, понеже това ще взриви и хора от Европейската комисия. Очаквам и Димо Гяуров скоро да каже, че не се чувства особено уютно. Каква война – с някакъв човек, когото някои скрити механизми, както и много физическа сила, както твърди Божинов, и не само той, са изтласкали на авансцената. Кажете ми едно нещо, с което той може да се гордее като човек на закона? Е, да, твърди се, че издава един вестник, и той не го отрича, с който пак се опитва да притиска и омърсява неудобните му хора. Ето ви един кратък списък. Атанас Атанасов бил убиецът на прокурора Николай Колев! Ген. Атанасов, който иначе е отличен полемист, премълча това. Може би защото някои твърдят, че по негово време „лоялният” е станал агент под прикритие. Отиват и по-далеч: твърдят, че това станало по настояване на Филчев. Ха! По-нататък. Президентът Първанов бил баща на детето на певицата Мариана Попова! А аз знам как се беше загрижил само преди година и нещо „лоялният”, че „Уикенд” писа на няколко пъти доста остро срещу Първанов. „Галерия” обруга кмета на Варна, още по-грозно измърсува със семейството на вътрешния министър – понеже „лоялният” знае, че Цветанов е по дирите му. Пак в този парцал нарекоха колежка „курва”, и то на два пъти – това е нещо безпрецедентно дори за булевардния печат, никога не се е случвало досега в годините на прехода. Написа го Кристина Патрашкова, „светската” критичка, фалшивата брошка към фестивалите от Кан. Не мога да имам нищо общо с подобни хора, гнус ме е от подобна „лоялност”, смятам, че дори някой бивш портиер в специална служба не би си позволил подобен език и отношение. Ами твърдението на Александър Томов за интересите на „лоялния” в “Кремиковци”? Защо премълчаха и това? Никой не му обърна внимание – дори и сериозните уж вестници, понеже някакъв страх е обсебил всички. Спомняте ли си кого щяха да отмъкват в багажника на кола в гората? Отрекоха и замръчкаха и тази история. Хората с основание се страхуват. „Лоялният” гледа лошо и не си поплюва. Но, какво, медиите трябва да приемат за нормални някакви отношения като в една улична банда ли? Манталитета на „агент под прикритие” в мутренска среда – това ли трябва да приемат? В онази среда всеки е срещу всеки, всеки може да те продаде, да те убие, да те излъже, самото действие като „агент под прикритие” включва измама, корист, а някои се хвалят с това. И медиите го търпят овчедушно.
Кое в отговора на Кристина Патрашкова, публикуван на страниците на нейния вестник, не е вярно или е вярно – предлагано ли ви е да станете главен редактор на в. „Галерия”, защо не сте се съгласили, ако е така. Бил ли сте близък на Алексей Петров в даден момент или поне да сте бил респектиран от неговия интелект?
Нищо, нищичко не е вярно, разбира се, в твърденията й. Освен констатацията й какъв некадърник съм – с това напълно съм съгласен. А пък само преди няколко години същата пепеляшка на уличната преса пишеше – неудобно ми е, но ще го цитирам: „Кеворкян е пример за висш пилотаж в професионализма…Предизвиква революции в телевизионната журналистика… Талантът на Кеворкян да прави телевизия не се влияе от смяна на сезони, управници, стари и нови времена…Всички трябва да целуват ръка на Кеворкян,и пр. (”24 часа”, 22 април 2002 година). Да, но тогава тя работеше в сериозен вестник и никой нямаше да я търпи да бъде посредник между скрити собственици и публиката, никой нямаше да търпи мерзостите, които сега пише за различни хора. Жал ми е това момиче. Е, разбира се, ще бере доста ядове в съдебните зали – един кмет вече се готви да я съди, други – също, ако вече не са го направили. И изобщо какво си въобразява тази пепеляшка – че може би ще оглави „24 часа” след „Галерия”? Тази стълба води към отходната яма. Засега се справя някак си – и една от причините е, че тъй наречените сериозни вестници и техните водещи фигури панически се плашат от парцала. Разбираемо е, страх ги е от тази комбинация – мръсотии в някой парцал, плюс „лоялният гражданин”, „агентът под прикритие”, човекът, който се е чувствал много добре с мутрите. Как да не ти треперят мартинките! Я по-добре да си го изкараме на Станишев, или Костов, или на Бойко най-добре – ясно е, че той никога няма да те удари мръснишки. Това също е комплексът на „лоялните” – но за това писах подробно в дописката си „Толстолоб”. Тях ги изпепелява дивата им завист към Бойко и вътрешната им лудост, че и те биха могли да бъдат на негово място. „Защо пък не – си казват те – яки сме, плашат ни се, а и вестник си имаме, и продажни журналисти са ни на разположение”, и пр. Между другото доста по-почтено работят от пепеляшката Патрашкова шефовете на останалите жълти медии – те поне никога са имали претенции за висок морал, никога не са били подлоги на този или онзи. Езикът им понякога е бил уличен, да, изданията им често са били извън достоверността, но поне не са се правели на светци, а и не са се криели. А има и напълно користни типове, които вече правят апология на уличната преса – тя бъркала там, където другите вестници не смеели. Да, де, детето на Мариана Попова е от Първанов, нали. А иначе никога не е ставало дума да оглавявам някакъв парцал. Написах го вече – имах резерви към възможностите му да стане сериозен вестник, като ми казаха кой ще го издава, макар още да не бях прозрял бъдещата му дълбоко рекетьорска природа. Но по-късно Алексей сам ми каза във виенската сладкарница на „Кемпински”, че макар да не се интересува от вестника, само викал от време на време един юнак оттам, „за да му възлага задачи”. Но пък иначе печелел по 20 хиляди лева на месец – понеже аз се усъмних, че вестникът очевидно поне в началото ще губи…На срещата, която описва пепеляшка, имаше още един тип, който сега се крие като бълха в гащи. Е, с него би трябвало да разговарям за пари, понеже ми издаде няколко книги. Но и това не направих. За пари не е ставало дума, аз от подобни проекти не се интересувам, нито пък от мутри, да речем, какво остава да вземам пари от тях. Г-н Н. сигурно си спомня: в предишния си вестник той рекламираше поне четири тиража на първата моя книга, която издаде. Да съм отварял някога дума за пари? Да има документ, че ми е платил нещо? И какво точно? За първи път в живота си, макар че съм издал няколко тиражни книги, не получих никакви обяснения, какво точно се е случило с двете книги, които той издаде, освен че вървели като „топъл хляб”. И още не съм се обърнал към данъчните и финансовите власти, макар отлично да знам какви са били тиражите и всичко останало.
Въпросът ви за близостта ми с Алексей е странен – близост с подобни хора? Имал съм някакви срещи, и всичките все нелепи. Веднъж наругах Коритаров, спомняте си неговите приключения с Валентин Златев, и кой дойде за посредник – „лоялният гражданин”, представяте ли си! А години преди това, когато прокуратурата за дълго бе отнела задграничния паспорт на Красимир Гергов, пак имах една-две срещи с „лоялния” – той много се интересуваше от бизнеса на Гергов, от медиите, които контролира, и пр. Накрая Гергов си получи паспорта, а пък веднъж се опита да ми каже как е станало това, но не пожелах да го слушам. Както сега не бих искал да знам как например г-н Н. е отишъл при „лоялния”. Но предполагам, че който трябва, знае.
Очаквайте втората част утре. Легендарният водещ отговаря откровено за “Досието на агент Димитър”. Както и дали има истински независими медии? Защо истинските думи са най-дефицитната стока, когато празнословието е господар? Изпитва ли ревност към Росен Петров, който “зае” времето на “Всяка неделя”? Защо и кое промени отношенията му с негови колеги и журналисти?
