Когато фестивалите говорят

сп. Мениджър | Иван ХАДЖИВЕЛИКОВ | 05.09.2010

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПО-СЛОЖЕН МОМЕНТ от организирането на произволно избран фестивал е неговото комуникиране. Представете си колко усилия "похарч-ват" организаторите по привличането на звездни имена, стиковането на всяка една програма, та дори и внимателното селектиране на кетъринга за уж скромните кафепаузи. Много, много усилия. Дотук добре, но как да съобщят на най-съществената фестивална част – тълпата – да дойде до мястото на събитието, заделяйки минимум два-три дни от ценното си парипечелещо време? Афиш – къде? Радио -кога? Послание – какво? Въпроси, които не обезкуражават ентусиастите. А фестивалните хора са хора ентусиасти, обединени от идеи. Е, няма как в такъв случай да липсват идейни кампании, нали? По света, та дори и у нас добрата новина е, че ентусиазмът някак си там успява да се рекламира. Нека сега бръкнем в торбата с хрумките и да видим кой фестивал как се показва на хората.
***
Не плачи за мен, Аржентина! Ама някой друг път. "Плач" е заглавието на рекламата, пожънала овации в Кан по-рано това лято. Conill Saatchi & Saatchi, Torrance, California, захапа именно този израз на емоции. Мъж оставя телефонната слушалка и избухва в сълзи – естествено, на фона на декор, докато режисьорът го вдъхновява, че годината е лоша за аржентинския футбол. "Лоша година за футбола ни. Добра година за киното ни. Фестивал на новото аржентинско кино 2009." Нали не сте забравили, че именно аржентинската драма "Тайните на нейните очи" взе последния чуждоезичен "Оскар".
***
Labase, Mexico, търпи не една и две критики за преекспонираната тема с "очовечените" животни за фестивала за храна с морски произход на веригата ресторанти "Ла Вела". Факт е обаче, че този похват работи. Най-малкото е леко изненадващ. Текстът, съвсем в реда на нещата, е също не много оригинален: "Знаеш, че я обичаш". Морската храна, не женския пеликан.
***
Закъде сме без бирен фестивал, а? И за да избягаме далеч от европейската познатост, попадаме в Нова Зеландия. Тамошният бирен фестивал е в деня преди Св. Валентин. Местният офис на DDB съвсем невинно обединява двете неща с перфектно изпълнение и заглавие "Влюби се отново".
***
Международен кулинарен фестивал в Сидни – звучи много добре, нали? Е, тамошните рекламисти от Whybin/TBWA са се постарали нещата не само да звучат, а и да изглеждат добре – страните са представени от флаговете си, "овкусени" от традиционните им храни. Текстът е излишен.
***
Една от основните цели на всеки фестивал е поощряването на туризма. През ноември сред неземните красоти в Рамтек, Индия, се провежда музикално-танцовотеатралното джамбуре, кръстено на мистичния санскритски поет Калидас. От Mudra съвсем буквално са хванали спатиите на клиента си и са решили нещата, събирайки всичко, казано дотук, в едно цяло.
***
На рок фестивалите първо е шумно, после са всички други хубости. Немците ги знаят тези работи, а от BBDO решават визията на "Рок в гората" в град Нордхайм по смешен начин, показвайки ни раздразнените от шума (и боклуците) горски обитатели. Погледите им са достатъчно красноречиви и без умна фраза.
***
Барселонското метро трупа имидж сред ъндърграунд публиката е организирането на фестивал за късометражно кино. Там, на място, под земята. Годзила, акулата от "Челюсти" и Кинг Конг (като едни истински чудовища) се пробват да се вмъкнат, но от Ogilvy & Mather ги срязват с хедлайна: "Големите филми не стават за тук".

Стр. 107, 108, 109

Leave a Reply