сп. Тема | Ясен ЛЮЦКАНОВ | 17.02.2013

Имената на политици, бизнесмени, клиенти на прокуратурата и офшорки изскачат зад създателите на сайта за разследваща журналистика

След серията разкрития на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" мнозина вероятно се питат кой стои зад сензационните му публикации. Част от отговора на този въпрос, оформен като компромат, от известно време усърдно се разпространява от някого по интернет форумите. По темата обаче има предостатъчно информация и в официалните източници.
Зад сайта "Биволъ" стои "Бивол" ООД – дружество, учредено през септември 2009 г. в Бургас, което е регистрирано с широк кръг от предмети на дейност. Сред тях освен характерните за медии са и "покупка, проектиране, строеж и обзавеждането на недвижими имоти с цел отдаване под наем или продажба, хотелиерски, ресторантьорски и туристически услуги", както и "търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, лицензионни сделки, стоков контрол".
Управители и съдружници с равни дялове във фирмата от по 2500 лв. са журналистът Асен Йорданов и пиар специалистът Алберта Алкалай. Според запознати двамата живеят на семейни начала от няколко години. "Бивол" ООД е регистрирано на домашния адрес на Алкалай.
В bivol.bg почти няма реклами а на централно място е поместен призив за събиране на дарения. Публикуван е отчет за всяка получена сума, според който през 2011 г. са събрани 153 евро, през 2012 г. – 4037 евро, а от началото на 2013 г. – 3311,50 евро. Сумите са разпределени в отделни дарителски кампании – за съдилища и адвокати, за финансиране на журналистически разследвания и за хостинг и поддръжка на сайта. Според годишните финансови отчети на "Бивол" ООД през 2009 г. фирмата няма финансова дейност, през 2010 г. има 4 хил. лв. приходи, а през 2011 г. отново във всички графи са записани нули. Отчетът за 2012 г. още не е публикуван. Според актуалните данни дружеството плаща осигуровки само на един служител.
"Бивол" ООД не е първото бизнес начинание на Асен Йорданов. Още през 1994 г. той влиза в съдружие със своя връстник Светлозар Лолов във фирмата за детективска и охранителна дейност "Сани" ООД. После Лолов ще се превърне герой на "Биволъ", вече известен като Оризовия барон. Преди две години и половина прокуратурата повдигна обвинение към бургаския бизнесмен за ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой. Лолов и съпругата му, също обвиняема, обаче вече бяха успели да напуснат страната в посока САЩ и са обявени за международно издирване.
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че пребивавал в "Сани" ООД само два месеца, а Светлозар Лолов е неговият най-добър приятел от детинство: "Баща му почина, когато беше на 10 години, и моето семейство му помагаше. После Зарко ми стана кум на сватбата през 1987 г. През 1994 година решихме да започнем да работим заедно." Според журналиста жената, за която се оженил неговият приятел, го е вкарала "в ъндърграунда и в сенчестия бизнес". "След като се запозна с нея, Зарко се промени много бързо. Започна голям бизнес – внос на ориз, захар. Скоро разбрах, че около него нещата не са наред", разказа Асен Йорданов. Той обясни, че е правил разследвания за бизнеса на Лолов, заради които му е била пратена наказателна бригада: "Заради случая се срещнах лично с главния прокурор Борис Велчев. Лолов прати хора да заплашват и главния редактор на списание "Правен свят" Гергина Банкова, и журналиста Иван Рачев, с когото сме правили съвместни разследвания."
В следващите години Асен Йорданов управлява други две фирми за търговия, а през 1998 г. се регистрира като едноличен търговец. В следващото десетилетие той вече се включва само в неправителствени организации, най-любопитно от които е сдружението .Движение за защита на дюните и плажната ивица". Интересното е това, че в него освен журналиста са все бизнесмени собственици на хотели в Слънчев бряг. Самото сдружение е регистрирано през септември 2007 г. в един от въпросните хотели, който в туристическите сайтове се рекламира така: "тихо, китно и приятно място, непосредствено след обширните пясъчни дюни на плажната ивица"… Лицето на "гражданското движение" е собственикът на хотела Михаил Инджов. Друга любопитна фигура в това сдружение е Румен Кулев, който междувременно кандидатства за кмет на Несебър с бюлетината на РЗС и е избран за общински съветник. На вота през 2011 г. Кулев пак се включва в надпреварата за градоначалник и отново влиза в местния парламент, този път от името на коалиция "Либерален съюз Несебър".
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че в сдружението е бил поканен от собственици на хотели, запознати с негово журналистическо разследване за подготвен план за бетониране на дюни: "Бяха прочели текста и ме поканиха да се включа. Целта на създаването на сдружението бе да се запазят последните 500-600 декара дюни в южната част на Слънчев бряг, които все още не бяха застроени." Според Асен Йорданов бившето ръководство на комплекса с шефове Младен Мутафчийски и Малина Бакалова са разработили проекта за строителство върху пясъка. ,Други собственици на хотели обаче си дадоха сметка, че ако това се случи, туристическият бизнес в Слънчев бряг приключва и районът става жилищен. Благодарение на нашата намеса планът на Мутафчийски се осуети. И сега дюните в района около "фрегата" и около хотел "Оазис" са сравнително запазени", смята Йорданов.
Вторият съдружник в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също има интересна бизнес биография. Тя участва в управата на две сдружения и няма друг бизнес на свое име. Управител е на пиар агенцията "Имидж едвъртайзинг" ЕООД, която се води собственост на "Айдиъс фор янг имидж" ООД, САЩ. Преди това Алкалай работи в "Промет стийл" първоначално като специалист по човешки ресурси, после като завеждащ връзките с обществеността. "Опитът й дава увереност да излезе на свободния пазар, а това съвпада с намеренията на американската "Айдиъс фор янг имидж" ООД, специализирана в консултации, PR и реклама, да стъпи на българския пазар. Не е трудно собствениците на дружеството да бъдат убедени, че точното място е Бургас", пише във визитка към нейно интервю във в. "Пари" от 2009 г. Въпросът е, че за американската компания няма никакви данни в интернет освен във фирмения регистър Bizapedia. com, където фигурира от май 2006 г. – няколко месеца преди да направи "българската си инвестиция". "Айдиъс фор янг имидж" е регистрирано в офшорната юрисдикция окръг Колумбия. При вписване на фирма там данни за собствениците, разбира се, не се изискват. Първоначалните разходи са около 2000 долара, а след това поддръжката на компанията излиза под 1000 долара годишно, в това число държавните данъци и такси в размер на 90 долара…
Пълномощник на компанията в България първоначално е бизнесменът Асен Янчев Кузмов. Същият е управлявал и друга американска офшорка, която впоследствие се трансформира в нормална българска фирма. Става въпрос за "Трансатлантик фрейтърс, инк", регистрирана в Делауеър. През 2005 г. компанията получава без конкурс концесия за добив на пясък от находище в местността Инджейско блато край Несебър за срок от 35 години. Решението на Министерския съвет е странно, тъй като в предоставените 745 декара влизат 180 парцела частна собственост. Държавата обаче се позовава на правото си на собственост върху всички подземни богатства, отношенията на концесионера с частните собственици са оставени в негови ръце – да постигнат споразумение или земите да бъдат отчуждени. Освен това инвеститорът е обявил намерение след изчерпване на пясъка да превръща терените в "зона за отдих и туризъм"…
В края на 2007 г. концесията се прехвърля на "Трансатлантик фрейтърс България" ЕООД, отново управлявана от Асен Кузмов, но вече собственост на "Арбо-Арнаудов и cue" СД на Тодор Георгиев Арнаудов – член на контролната комисия на БСП-Бургас, чиято дъщеря Гергана е бивш член на ръководството на общинската структура. На този фон не изглежда изненадващо, че същата година предприемачът Кузмов е на пето място
в листата за общински съветниии на БСП в Поморие. Избрани са обаче само първите трима. Затова пък година след това фирмата му получава още една дългосрочна концесия за добив на строителни материали именно в община Поморие. По-голямата част от находището (1017 дка) е общинска собственост и местният парламент гласува да я предостави за ползване срещу 500 евро на месец…
Асен Кузмов има и друг интересен бизнес партньор – бившия общински съветник от ОДС в Бургас и дългогодишен директор на пристанището Жорж Дерелиев. В общата фирма на Кузмов със синия кадър – "Геосенд комерс" ООД, основен акционер е дружеството на червения активист Тодор Арнаудов…
От думите на Асен Йорданов пред "ТЕМА" стана ясно, че вече не Кузмов е пълномощник на американската офшорка, която притежава пиар агенцията на неговата приятелка. Пълномощник е… самият Асен Йорданов. Тази ситуация е истинска новост за журналистическата професия в България. Съчетаването на ангажименти едновременно в пиара и в журналистика за жалост не е рядко срещано явление. Но разследващ журналист да е представител на офшорка, определено не е нещо, което се среща често вероятно не само у нас, а и по света.
Самата агенция на съдружничката в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също заслужава внимание. Сред клиентите на "Имидж едвъртайзинг", изброени в нейния сайт, изпъкват общините Несебър, Поморие, Приморско и кметство Обзор плюс РДНСК и природен парк "Странджа". Агенцията е обслужвала и предизборната кампания на несебърския кмет Николай Димитров, обвинен за длъжностно престъпление по скандала "Дюнигейт". Забележително е прессъобщението, с което "Имидж едвъртайзинг" съобщава победата му на вота през 2011 г., достатъчно е да се цитира заглавието – "Несебър се противопостави на частно-корпоративните интереси". На агенцията са се доверили още ЛИДЕР-Бургас u движение "Напред", БСП-Поморие, СДС-Царево и клуб Предприемачи-ГЕРБ. Сред корпоративните клиенти са "Слънчев бряг" АД и други собственици на хотели по Южното Черноморие, топлофикациите в Бургас и Сливен и мини "Черно море" на Христо Ковачки, купени преди две години от свързани офшорки. Сред постиженията на "Имидж едвъртайзинг" заслужава да се отбележи секцията в сайта на агенцията, озаглавена "новина на часа". Там са поместени прессъобщения, защитаващи интересите на даден клиент, но
оформени като "сензационни" новини
Например: "Приморско фалира заради договори на червената кметица", "Протестът на дистрибуторите на хляб в Приморско прилича на рекет" и т.н. Можем само да си представим какви съобщения щяха да напишат в "Имидж едвъртайзинг", ако клиент им беше не настоящият градоначалник, а бившата кметица. Много от бургарските медии обаче публикуват тези текстове, без да цитират източника и едно към едно, включително с правописните грешки, започващи понякога още от заглавието…

Стр. 32 – 33, 34 – 35