в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 20.08.2010

Дайте да стъпчем духа, за какво ни е? Нека има само чалга и риалити!

Зной и пек те измъчват, клети ми зрителю, но жарко пустинен е и телевизионният пейзаж. Накъдето и да забродиш с дистанционно в ръка – навсякъде глупости и повторения, филми и сериали от вече отдалечаващия се някогашен двайсети век. Жегата кара главата да бръмчи, мозъкът да ври и нелицелриятни мисли да препускат из съзнанието, размисли разни да изплуват и покорната ти тв наблюдателна реши да ги сподели.
Навремето дядо Славейков бе писал, че на село били изумени как така даскалът взел, та плахо поискал няколко гроша повече плата от селския пъдар?! Каква наглост, решили те, че кой пък чак толкова е този даскал, дето учи на четмо и писмо дечицата и дето казват, че поназнайвал повече, щото години наред бил изучавал не-знам-що-си?
Този на пръв поглед наивен, но опасен нихилизъм днес у нас мощно струи отвсякъде и подигравателно пренебрежение клеймосва личностите които всяко цивилизовано общество къта и цени, уважава и въздига за пример. Превратностите на прехода подхраниха цинизма, простотията и неграмотността, с невиждано нахалство алчните за аморална сензационност медии изтикаха на преден план псевдоелит без образ и подобие.
И, не дай Боже, някому случайно да хрумне, че в България има корифеи на ума, установени личности, с десетилетия принасяли капка по капка за съхраняването на националната идентичност, на възхода на родната интелигенция с опит и мъдрост, мигновено възниква неминуем отпор.
Клишето е: кои па са тия, минало им е времето, някакви там старци ще ни дават акъл! Ни ги чете, ни ги гледа, ни ги слуша никой.
Опитът, натрупванията в наука и творчество, в огромния труд, вложен в градеж, съзидание, мисъл и практика днес са изопачени като "старост" и "нефелност". Просташкото безхаберие, завистта и омразата си служат с познати механизми – паяжинните сенки на близкото минало – я някой пост, я ДС, я род и семейство, я приятелски кръг, я някогашна служба. Измерването на етичните стойности е напълно окарикатурено, няма и помен от схватливост за професионалните, творчески и личностни постижения на културните ни лидери.Дайте да стъпчем Духа, за какво ни е?
И тъй "деликатното" отмъщение на лишените от възвишеност, от сондиране в националния интелект, от неспособността за придобиване на знания и особено от полагане на усилия за разбираемост и чуваемост на големите съвременни българи е… създаването на пъпен вакуум за техни изяви и достъп на народа до тяхното мислене и мнение най-вече по телевизиите у нас. Така учените ни публично бяха обявени за "феодални" (?) старци, най-изявените ни интелектуалци днес са лишени от глас и визия, както често се казва – натикани в ъгъла. Но кой е този "ъгъл"?
Някакво кьоше на обществото приличащо на концлагер за интелигенцията, белязана от немотия, където рафинираното изтезание се изразява във все по-стесняващо се пространство за извисен глас, за мъдро слово, за повик към плодородие на мисълта, за рисунка на тежките житейски национални и обществени реалии?
Но дори и този "ъгъл" е размит, той е ничия собственост и от него най-вече в електронните медии не се чува ни вопъл, ни стон не се отправят онези така нужни ни размисли, не се разгарят така нужните ни страсти, няма дискусии, няма дори присъствие на особите, на които отдавна волята на времето с почит и респект е отделила полагаемата им се ниша.
Поразително е как телевизионният екран пустее и немее откъм визията, гласовете и разсъжденията на умните и мъдрите! Нима наистина нямаме нужда от тях? Нима наистина, ала спомените на дядо Славейков, простаците ще се цупят как така професори и доценти ще са с няколко гроша повече плата и като ги пенсионират на безумна за европейските и световните стандарти ранна възраст, ще ревнем "хак им е"? Накърняването на професионалното равновесие, скрито зад понятието възраст, във всички области от корен ще изсече градивните елементи на научното, творческото и духовното, а после?
И как така личности като Боян Биолчев, Рангел Вълчанов, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Стефан Данаилов, Хачо Бояджиев и много други, най-страхотните звезди на нашия театър, музика, естрада и изкуство, грубо биват определяни като "стари" и "мухлясали"? А кои са пък тези "млади", от чиито ширнали се по медиите незрели и скандално вулгарни и бездарни "възгледи" ни се повдига?
Достойнството на талантливите, умните и мъдрите е в тяхната зрелост и ненатрапчивост. Което, разбира се, не означава, че не бива да бъдат упорито търсени. Защо по телевизиите, наричащи себе си "национални", гаднярски и тъпоумно се гаврят например с Вежди Рашидов, Божидар Димитров? Кое е онова "равнис", по което мерят скандалните си умозаключения?
И защо, драги ми зрителю, тъкмо тези "национални" телевизии предпочитат попфолк певици, отвратителните хлебарки Иван и Андрей, родния Шрек – Слави Тр., разгащени хомосексуалисти, натрапващи резбата си по най-вулгарен и парвенюшки начин, безпросветни манекенки и кретенизирани "водещи", които тотално нарушават умственото и психическото ти равновесие? Кога сценарият за духовната гибел на българската нация ще бъде унищожен, кога задълбочаващата се елементарност на политици и журналисти ще си намери майстора?
Така българските телевизии остават на страната на злото и деструктивното, така расте поколение, което втренчено в екрана гледа нещо и не научава нищо, така от умишлено внушавана някаква си поколенческа пропаст вее единствено вятърът на опустошението и бездуховността. Крещяща е необходимостта от контакта, диалога, мъдростта и опита на "старите", както гнусливо ги определят некадърниците и явно странящите от умното и полезното. "Няма място за старите кучета" се казваше един страхотен филм, отличен с "Оскар"
неотдавна. Има, има място, особено в бездуховна държава – репликирам аз! Уви, мили мой зрителю, родната тв картинка е безрадостна защото и ти, и аз, и мнозина вече имат и кабелна, и цифрова телевизия и могат с лекота да установят, че си има програмни пояси, има си рубрики и предавания в телевизионното семейство на Европейския съюз, които охотно предоставят време и пространство на най-изявените духовни и мъдри личности на своето време. Добре че Умберто Еко, Уди Алън, Маркес, Сароян не са родени в България, иначе сигурно и тях щяхме да оскърбим и унижим – един бил такъв, друг онакъв, по наш си патент…
Понятието "шоу" включва и специална изява, в специална обстановка, на тези специални личности, живели, знаещи, можещи и даващи на народа си.
И тъй, скъпи мой зрителю, колкото и да очакваш новия телевизионен сезон, имай наум собствените си необходимости. А те неизменно включват вглеждане и вслушване в онези, чиято мъдрост, възраст и опит не само не са порок, а са ярък семафор на знания и съвети. Тяхното слово, език и изказ напояват сетивата и ума и поддържат жива националната ни идентичност, разборът им на минало, настояще и бъдеще е нужен и поучителен.
Нахвърлях размисли, а ти, любезни ми зрителю, пиши и сподели, моят, а и адресът на любимия ти вестник "Уикенд" е известен.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 27