Dnevnik.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2009-12-29
Уенди, последната съпруга на австралийския медиен магнат Рупърт Мърдок, възпитаник на университета в Йейл, се сприятелила с основателите на интернет гиганта Google Лари Пейдж и Сергей Брин. "Момчетата", както тя ги нарича мило, често гостували на семейство Мърдок в ранчото им в Калифорния, където по думите й си прекравали страхотно заедно. Един ден Мърдок не се стърпял и попитал гостите си с лек укор в гласа: "Защо не четете вестници?"
Тази случка, на пръв поглед по-скоро клюкарска, всъщност събира историята на медиите през последните десет години. Декада, в която възходът на интернет разтърси успалите се медийни империи, постави под съмнение съществуването на традиционния им бизнес модел и ги остави да се чудят как не успяха да предвидят това, което им се случи.
"Време е старите медийни компании да спрат да мрънкат и да осъзнаят, че разчетоха грешно появата на интернет. Бяха се фокусирали върху консолидацията, намаляването на разходите и натягането пред финансовата върхушка на Уолстрийт, а не върху модернизацията и задоволяването на потребностите на читателите. Бяха заспали на колелото и изпуснаха влака, позволиха на кораба да отплава, оставяйки ги на погрешната страна на иновациите. А сега искат тайм-аут и лобират правителството да ги избави от затрудненията. И атакуват новите медии заради това, че са… хм, нови. И различни. Бъдете реалисти, хора. Светът се промени!"
Думите принадлежат на Ариана Хъфингтън, гордо носеща титлата най-известният блогър в света. Някога обикновен имигрант с гръцки корени, днес – основател и собственик на Huffington Post, електронно издание с минимален бюджет и екип, но с огромно влияние. Един от най-големите критици на поведението на Мърдок и консервативно мислещите медийни мениджъри, тя се оказа в центъра на горещия дебат за бъдещето на журналистиката. При това в главна роля.
Кариерите/успехите на Рупърт Мърдок и Ариана Хъфингтън са нещо повече от корпоративни приказки за успеха – те разказват за еволюцията на медийния бизнес и за последната най-тежка битка за трансформацията му.
Рупърт Мърдок
Години: 78
Бизнес: News Corporation (филмовата компания 20th Century Fox, телевизионната компания FOX Broadcasting Company, кабелна мрежа, платената телевизия SKY Italia и британската BSkyB, агенция за интегрирани маркетингови услуги News America Marketing, над 110 вестника, сред които The Wall Street Journal, Dow Jones, Ney York Post, The Times, The Sun и т.н., издателство за книги HarperCollins, социалната мрежа MySpace и много други)
Ключова фраза: "Качествената журналистика не е евтина, а една индустрия, която раздава своето съдържание, просто самоизяжда способността си да прави добра журналистика"
Ариана Хъфингтън
Години: 59
Бизнес: Основател на либералния новинарски сайт Huffington Post; номер 12 в класацията на списание Forbes за най-влиятелните жени в света
Ключова фраза: "Толкова много медийни компании се опитват да се адаптират към новите реалности, просто е смешно да ни вкарат в позиция ние – те, старите медии срещу новите. Или/или е погрешният поглед към нещата."
Едната компания се ражда през 1953 г. и преминава през всички етапи на развитие – от печата, през радиото и телевизията до киното и интернет. Другата стартира през 2005 г., но средата, в която се развива, й позволи да придобие огромно влияние и познаваемост за отрицателно време. Делят ги не само около 50 години, но и непреодолими различия в подхода към бизнеса и създаването на съдържание. Войната е между различни нагласи, умения, бизнес модели и корпоративна култура.
Мърдок въплъщава стария медиен маркетинг чрез структурна доминация на пазара. Неговият стремеж е да завземе пазарен дял от конкурентите си, а не да дава на потребителите си онова, което искат. Хъфингтън е символ на другото голямо събитие на десетилетието – появата на гражданската журналистика и активното участие на обикновените хора в правенето на новини. Една от (наричат ги дори) магиите на новите технологии и интернет е, че дадоха възможност за изразяване на милиони потребители, които произвеждат алтернативни истории, встрани от дневния ред на медиите.
Ариана Хъфингтън е от твърдо убедените, че бъдещето на новините е все повече в съвместните усилия на редакторите и обикновените хора и че читателското мнение и реакции задължително трябва да се интегрират в съдържанието.
Списание TIME определи тази тенденция като новата дигитална демокрация, която движи глобалната интелектуална икономика и смело обяви милионите обикновени потребители, създаващи съдържание онлайн, за човек на годината през 2006 г. "Това е история за общностите и взаимодействието, в която многото измъкват силата от малкото и не само променят света, но и променят начина, по който света се променя. А инструментът, който направи всичко това възможно, е интернет", пише колумнистът на TIME Лев Гросман.
Така и моделът на Huffington Post, чийто обичаен дневен трафик е около 3.7 млн. уникални влизания, е повече блогове, коментари и форуми, отколкото чиста информация. "Екипът" на сайта е около 2000 блогъра, сред които има и популярни имена. Изданието често произвежда новини, пропуснати от водещите медии, чийто източник са обикновените хора. Дори вместо опитен редактор HuffPo изпратиха един от най-известните си т.нар. граждани журналисти, 62-годишната домакиня Мейхил Фaулърс, да отрази глобалната среща за климатичните промени в Копенхаген. Въпреки това обаче Post често заема новини от други издания, давайки повод за един от най-големите конфликти на десетилетието между стари и нови медии – защитата на съдържанието.
Това е една от причините Рупърт Мърдок да добави към трайната си любов към вестниците лична антипатия към интернет. Той нарича сайтовете, които агрегират новини "клептомани на съдържание", "паразити" и "технологични тении, които се развиват във вътрешностите на интернет". И дори заплаши, че ще спре да индексира сайтовете си в Google, макар че подобна стъпка би намалила значително трафика на потребители към тях. Друга стара медийна институция като информационната агенция Associated Press също съобщи в началото на 2009 г., че започва поход за защита на съдържанието си в интернет, обявявайки война на линкoикономиката.
Ариана Хъфингтън посреща роптаенето на старите медийни магнати лаконично: "Агрегацията на новини, когато се използва правилно и в съгласие със закона за авторското право, е част от ДНК на интернет. Точка."
А само преди няколко години Рупърт Мърдок беше смятан за един от визионерите на интернет пазара заради естествения си опортюнизъм и нюх в сделките. През 2005 г. той купи социалната мрежа MySpace за 580 млн. долара, измъквайки я под носа на своя архивраг Viacom. Скоро след това сайтът увеличи потребителите си от 20 на 200 милиона, а Google платиха 900 млн. долара за правото да позиционират реклами в него. Тогава Мърдок обичаше да го наричат интернет визионер, но скромно обясняваше: "Просто съм находчив и имам късмет."
Това обаче беше преди австралиецът и останалите медийни играчи да се сблъскат с другия сериозен проблем на изминаващото десетилетие – драматичния спад на инвестициите в реклама. Въпреки че от 2002 г. интернет рекламата расте всяка година, това все още не е достатъчно, за да осигури финансовата стабилност на медиите онлайн. В същото време трендът в печатната и тв реклама върви надолу. И в стремежа си да намерят други източници на финансиране и по-устойчив бизнес модел медийните мениджъри се изправиха срещу културата на безплатното в интернет.
Някои като британския бизнес всекидневник Financial Times направиха достъпа до интернет изданието си платен още през 2003 г. и за тях тази тактика работи заради добре таргетираната аудитория и качеството на информацията. Придобитият през 2007 г. от Мърдок The Wall Street Journal също таксува читателите си онлайн. През десетилетието медийният магнат на няколко пъти сменя стратегията на компанията си в това отношение, докато в края на 2009 г. не обяви, че възнамерява окончателно да заключи съдържанието на своите новинарски сайтове от пролетта на 2010 г.
Негови конкуренти и поклонниците на новите медии го обявиха за луд, той пък се надява, че както винаги ще поведе останалите издатели и ще оформи пазара така, както му харесва. Ако всеки направи съдържанието си онлайн платено, потребителите няма да имат друг избор, освен да плащат. Качествената журналистика в крайна сметка струва пари е логиката на Мърдок.
Всъщност не интернет обезцени журналистиката, а самите медийни компании, които водеха битки за по-евтини вестници и телевизии и превърнаха новините в обикновен артикул, стока за масово потребление.
"Това, за което говори Мърдок, има логика единствено ако не включиш потребностите на аудиторията си в сметките", категорична е Емили Бел, дигиталният редактор на британската медийна група Guardian News & Media. С 350 000 тираж и онлайн аудитория, 10 пъти по-голяма от тази на печатното си издание, вестник Guardian, успя да се превърне в значителен международен бранд, но все още не е измислил начин как да монетизира огромния си уебтрафик.
Въпреки това от групата са твърдо против платения достъп онлайн, тъй като според тях той противоречи на природата на интернет. През последните десет години те се опитаха да се адаптират адекватно към новите реалности, възприемайки хибридния модел на развитие. Запазвайки най-добрите практики на старите медии – точност, безпристрастност и качествена разследваща журналистика, и добавяйки инструментите на новите медии за общуване с потребителите – прозрачност, интерактивност и непосредственост.
В индустрията саркастично подмятат, че с малко късмет медийните играчи с остаряло мислене като Мърдок ще се оттеглят от бизнеса, преди той съвсем да се сгромоляса. По всичко личи, че следващите десет години ще бъдат не просто още по-вълнуващи, но и решаващи за медийната индустрия.
3 ключови тенденции за медиите през следващите години
1. Какви платени услуги/екстри ще предложат медийните компании онлайн – не става дума само за заключено съдържание
2. Еволюцията на гражданската журналистика и взаимодействието между традиционните медии и техните потребители в създаването на качествено съдържание
3. Най-добрите и бързо адаптиращи се медийни компании ще вземат все повече опит от Google, Facebook, You Tube, Twitter.
