в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 22.01.2011
"… В наше време, ако ще има диктатура, тя трябва да бъде медийна, а не политическа. От 40 години се пише, че в съвременния свят, с изключение на някои изостанали страни от третия свят, не е необходимо да изкарвате танковете, за да падне едно правителство. Достатъчно е да завземете радиотелевизионните станции. Последният, който не го беше разбрал, бе Буш, лидер от третия свят, дошъл погрешка да управлява високоразвита страна. Така теоремата се доказва." Цитатът е на Умберто Еко от последната му книга "Връща ли се часовникът назад". На автора на "Името на розата" принадлежи и следното твърдение: "Всяко време си има митове. По времето, когато аз съм роден, мит е бил държавният човек. Днес мит е телевизионният човек".
Ако приемем, че Еко е прав, а в случая той е, то в България от няколко години има един титаничен медиен човек. И неговата митологичност все повече се увеличава. Справка: през 2009-а името на въпросния митологичен образ е споменато във всекидневната преса в 3255 публикации. Познайте колко пъти Бойко Борисов е бил обект на журналистически упражнения през 2010-а? Отговорът е 6625, тоест за една година присъствието му се е удвоило. Това показва проучване на "Маркет Линкс", представено на конференцията "Медиите и политиката". Данните обхващат периода между 1 март и 30 ноември 2010-а. Обект на наблюдението са 17 759 материала в седем всекидневника. За успокоение на управляващите, интернет сайтовете, където "уважението" към властта не е на такава висота, както в мейнстрийм пресата, не са обект на изследването. Тогава със сигурност честотата на употребяемост щеше да се вдигне още повече, но щеше да рефлектира директно върху одобрението на субектите. А то, при медийния човек, естествено е огромно.
В Топ 5 на най-споменаваните политици (след Бойко Борисов) са двамата вицепремиери Цветан Цветанов – 2996 пъти, и Симеон Дянков – 2562, следвани от президента Георги Първанов – 2108, и Сергей Станишев с 1411 употреби на името му. Година по-рано същата извадка сочи следното подреждане на първите пет : Бойко Борисов – 3255, Сергей Станишев – 2514, Иван Костов – 1298, Волен Сидеров – 986, Мартин Димитров – 978. През 2010-а лидерът на "Атака" и този на СДС изобщо не са сред първите 15 най-споменавани политици в медиите. Последните имат нови любимци – министрите от кабинета "Борисов". Затова е обяснимо как от 10-о място вътрешният министър Цветанов се нарежда веднага след премиера, при все че ги дели огромна разлика.
Почти без промяна е и оценката на материалите – текстове за правителството и за ГЕРБ са негативни, но тези, които се отнасят лично до Борисов, са положителни. По подразбиране отрицателни са и оценките към президента Първанов, както и към лидерите на БСП Сергей Станишев и ДПС Ахмед Доган. В резултат на анализа експертите правят извода, че политиката е станала по-зависима от медиите, но и медиите са станали по-зависими от политиката.
Кое обаче инспирира тази небезопасна зависимост? И дали някога тънката линия на взаимна неприкосновеност ще бъде реабилитирана? Ако се съди по поведението на медиите, вместо да се държат като коректив на властта, те доброволно ще продължат да си отдават сладострастно ефирното време и вестникарските страници с личния си мотив за полезност. (Няма значение, че в повечето случаи се придържат към принципите за комфорта на властта.) Ще продължат да тъпчат с медийни анаболи живота на митологичния медиен човек. И ще се опитват да му гарантират вечен живот с неспирното си папагалстване. Така ще гарантират още дълго време изместване на общественото внимание от реалните проблеми не само в политиката, но и в медиите. От друга страна, защо трябваше да се вменява със закон на издателите на вестници и списания в първия брой на изданието си всяка година да обявяват кои всъщност са те? Нима това ще помогне на читателите да се ориентират в политиката, която ще защитават? Докато във Великобритания преди избори изданията обявяват за коя партия ще лобират, у нас това няма как да стане дори и ако бъде записано в някой нормативен документ. В България както политиците, така и медиите боледуват от непостоянство. Освен ако не са партийни издания, но там зависимостите са още по-силно зависими.
Какъв пейзаж обаче предлагат медиите на политиката? Европейската комисия отряза България от новите помощи за широколентов интернет. За подобни инвестиции тази година тя е предвидила 1.8 млрд. евро, което се очаква да подпомогне икономическото възраждане и конкурентоспособността на европейската икономика. Но България и Румъния не са сред държавите, които ще получат нещо от тези пари. За разлика от Кипър, Германия, Австрия, Чехия, Испания, Франция и Великобритания.
Всъщност, според последните проучвания на някои социологически агенции, 51% от населението на страната ни вече ползва интернет. За три години ползващите глобалната мрежа са нараснали с 15 на сто. С 10% за три години са се увеличили и българите, които гледат цифрова телевизия, и вече са 23 на сто. Същевременно кабелните тв канали губят позицията си и са редуцирали абонатите си с 5 процента. Почти 18 на сто от българите получават ефирен тв сигнал, а около 22 на сто предпочитат сателитния сигнал.
Любимата телевизия на народа си остава Би Ти Ви, която е фаворит сред 91% от аудиторията. Между 18 и 22 часа тя остава безспорен лидер, независимо че е изместила малко възрастовата си граница. Ако преди три години Би Ти Ви е била предпочитана предимно от младите, то вече, може би и заради турските сериали, профилът й е насочен към по-възрастната публика. След първата частна национална телевизия е Нова тв, която се радва на 70% от зрителската любов, и БНТ1 – съответно с 47% одобрение. Четвърти основен играч, въпреки опитите на ТВ7 за това, няма. Поне засега.
Силно развитие имат профилираните канали. Голяма скорост набират Би Ти Ви Синема и Диема, съответно с резултати от 16 и 20 процента. Сред най-предпочитаните не от медийния човек, а от обикновените зрители, са и каналите Дискавъри. Към всичко това може да се добави, че 52% от хората у нас не четат вестници. На този фон идва и новината, че скандалите с подслушването са имали стабилизиращ ефект за ГЕРБ. Според проучване на МБМД 5% от анкетираните споделят, че преди скандалните със СРС-а не са имали доверие към правителството, но вече – имат. За 35% аферите с подслушването не са им повлияли по никакъв начин. Петнайсет на сто са променили отношението си към управляващата партия от положително към негативно. При тази категорична бетонираност на властта в "сърцата" на избирателите шансовете за политическа революция са заровени в пясъка. Въпросът е дали има нужда от революция в медиите, при положение че те и политиката вече толкова се припокриват, че необходимостта и съществуването и на двете може да се обясни като във вица кое е изначалното – кокошката или яйцето? Особено във времена, в които мит е телевизионният човек.
Стр. 36
