КЗК – регулатор или цензор?

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 08.01.2011

Антимонополната комисия глоби "Икономедиа" за три публикации в "Капитал" и "Дневник"

Не обичаме да занимаваме читателите със себе си, но този път ни се налага.
Малко преди Нова година Комисията за защита на конкуренцията глоби "Икономедиа" – компанията, която издава "Капитал", заради журналистическо разследване за политическата корупция, засягащо отношенията власт, публични финанси и медии.
Става дума за серията текстове, в които разглеждаме връзката между парите на държавата, Корпоративна търговска банка и медийната група, която притежава вестниците "Монитор", "Телеграф" и още няколко издания. В материалите твърдяхме (и продължаваме да стоим зад това мнение, подкрепено с факти), че отношенията на зависимости и произтичащите от тях действия на тази група са в противоречие с принципите на демократична държава, която гарантира на хората прозрачно управление на публичните ресурси и свободни и честни медии.
Това според нас е вредно и опасно, защото, ако има сигурен белег за демократичността на едно общество, това е независимостта на медиите. Най-добрите демокрации по света гарантират и насърчават свободата на словото с всички възможни средства. От друга страна, стремежът да се ограничава тази свобода със законови или административни мерки винаги се е смятал за белег на авторитаризъм.
Най-пресният пример за това са последните събития в Унгария, където управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан прокара скандален закон, даващ инструмент на правителството да контролира медиите, като налага чудовищно високи глоби на медии за "небалансирана информация". Актът беше публично осъден от политици в Европейския съюз и САЩ заради потъпкването на фундаментални свободи, а авторитетни медии като "Вашингтон пост" наредиха Унгария до страни като Русия и Беларус по свобода на словото. Скандалът е още по-голям, защото съвпадна по време с началото на унгарското председателство на ЕС. В Европа се появиха гласове дори за отнемане на председателството на Будапеща, заради опита да се сложат юзди на независимата журналистика.
Макар и без толкова шум, България дава трвожни сигнали, че поема по стъпките на Унгария. В средите на управляващата ГЕРБ съвсем сериозно се обсъжда прокарването на закон за клеветата, който ще увеличи възможностите за натиск над независими (неудобни) медии. Автор на идеята е съпредседателят на ПГ на партията Красимир Велчев, който смята, че законът трябва да бъде приет преди предстоящите местни и президентски избори, когато щяло да има бум на медийните клевети.
Случайно или не, това съвпадна с друго грубо посегателство срещу свободното слово. В навечерието на Коледа държавата в лицето на Комисията за защита на конкуренцията реши да наложи глоба от 32 050 лева на "Икономедиа" АД (дружеството, което издава вестниците "Капитал" и "Дневник") за разследванията за връзките между власт, пари и медии. Това е опасен прецедент, тъй като за първи път в мандата на това правителство чрез държавен орган се налагат административни санкции на медии заради тяхната независима позиция. По-смущаващото е, че решението облагодетелства директно "Нова българска медийна група", известна с безрезервната си подкрепа към всеки, който е на власт.
Конкуренция на свободното слово
Делото срещу "Икономедиа" беше заведено през май м.г., след като стана публично известно, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са сложени на депозит в една-единствена частна банка – Корпоративна търговска банка. Тя пък от своя страна е свързана с "Нова българска медийна група" (НБМГ), управлявана от Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски (депутат от ДПС). (Да припомним: банката отпусна кредитите, с които навремето Кръстева изкупи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" заедно с мажоритарния дял от ИПК "Родина" и разпространителската фирма "Близнаци", а след това стана основен неин рекламодател.) Вестниците от своя страна пък се превърнаха в официози на управляващата ГЕРБ веднага след изборите, въпреки че подкрепяха безусловно предишното правителство на тройната коалиция.
В жалба до антимонополната комисия се твърди, че с публикациите си "Капитал" и "Дневник" са увредили и създали опасност от увреждане на доброто име и доверието към холдинга, управляван от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Става дума за статиите "Петата власт: рекет", "Корпоративна банда" и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка", публикувани в периода април-май 2010 г. НБМГ твърди също, че "Икономедиа" е оказала нелоялна конкуренция на нейните вестници, осветявайки и коментирайки факти, които са публично известни.

Нека ги повторим още веднъж:

1. Според официална справка на Министерството на финансите близо 50% от депозитите на държавните предприятия са в една банка – Корпоративна търговска банка.
2. Според официален мониторинг на TNS/TV Plan за периода януари – април 2010 близо 90% от рекламния бюджет на същата тази банка са били насочен към "Нова българска медийна група" (НБМГ).
3. Парите от Корпоративна търговска банка формират около 70% от рекламните приходи на НБМГ в същия период.
Тези три факта не се оспорват нито от Ирена Кръстева, нито от КЗК. Комисията обаче е приела, че тези факти не са достатъчни, за да се направи изводът, че пресгрупата на Ирена Кръстева се подкрепя от държавата, и че е налице гигантска уродлива сделка "медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт".
Антимонополната комисия е отхвърлила искането на "Икономедиа" да се направи експертиза, която да докаже твърдението на НБМГ, че статиите в "Капитал" и "Дневник" са повлияли на продажбите на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Това щеше да покаже дали има настъпили щети от "нелоялна конкуренция" за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева – тоест дали е имало пренасочване на аудитория и реклама от тях към "Капитал" и "Дневник". Според КЗК това искане за назначаване на експертиза е неоснователно и неотносимо към предмета на делото (?!).

Цензура, облечена в правни аргументи

Това не е първото решение на КЗК в полза на НБМГ. Предишния път антимонополната комисия отсъди в нейна полза по делото, заведено от "ВАЦ – Вестникарска група България" срещу изданията на Ирена Кръстева. Антимонополната комисия прецени, че ниската цена на "Телеграф" от 40 стотинки не е пример за дъмпинг, и наложи минимална санкция само заради вестник "Засада" (който преди се казваше "Експрес").
Сега КЗК отново решава медиен казус в полза на НМБГ и във вреда на неин конкурент. Наложената глоба на "Икономедиа" е за това, че вестниците й "Капитал" и "Дневник" са си позволили коментари и оценки на базата на съществуващи факти. Това по същество е вид цензура, тъй като основната работа на медиите във всяко демократично общество е да правят оценки и коментари на базата на факти. Нещо повече – дълг на медиите е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират факти и сведения, които говорят за подобна злоупотреба.
Точно това направиха "Капитал" и "Дневник" с поредицата от публикации, благодарение на които беше потвърдена една публична тайна – че парите на държавни предприятия (ръководени от техните принципали – ресорни министерства) са концентрирани в една-две банки, приближени до властта. Вместо да има разследване как стотици милиони от държавата са попаднали в точно тези банки и не е ли това недопустима държавна помощ за едни банки и медии спрямо интересите на останалите участници на пазара, държавата (чрез КЗК) избра по-лесната тактика – да накаже лошия вестоносец.
За пръв път държавата в лицето на своя институция наказва медия за това, че си върши работата, като осветява опасни връзки на властта с една банка и пресгрупа. Така, съзнателно или не, от регулатор КЗК се превръща в инструмент за цензура. Фундаменталният въпрос е може ли антимонополен орган да глобява медии за статии, които индиректно засягат интересите на политическия елит.
Членовете на КЗК имат явен конфликт на интереси в случая, тъй като с решението си в полза на НБМГ те косвено "освобождават от отговорност" последните две правителства за толерирането на определени икономически субекти и медийни групи, което е вече пример за истинска нелоялна конкуренция. Макар и да се води формално независим орган, КЗК е под контрола на изпълнителната власт (заради бюджета) и законодателната власт (заради назначаването и смяната на членовете й). Ето защо подобни решения хвърлят сянка на съмнение, че под предлог че е загрижена за лоялната конкуренция, КЗК обслужва конюнктурни интереси на силните на деня.

Да глобяваш медии не е европейско

В своята практика през 70-те и 80-те години на миналия век Европейския съд за правата на човека в Страсбург налага трайно защитата на свободния и критичния дебат по въпроси, които са от политически и обществен интерес. "Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглеждано производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая", смята адв. Бойко Боев, правозащитник в базираната в Лондон неправителствена организация Article 19, специализирана в защитата на свободата на словото (виж цялото му мнение тук).
С решението си КЗК на практика наказва един вестник – санкцията де факто е за публикуваната информация, не за поведението на фирмата "Икономедиа". При това положение излиза, че Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е лост за регулиране на свободата на печата. И че във всеки случай, когато някой има претенциите, че е засегната търговската репутация на някой стопански субект, може да го използва за запушване на устата на медиите. Оказва се, че досега не сме имали Закон за защита на конкуренцията, а Закон за държавен контрол върху печата.
Целта на ЗЗК е да осигури защита на търговците и да гарантира някакви условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива. Затова пази репутацията на търговците от посегателства на конкуренти. Такъв е и смисълът на разпоредбата, по която е наложена санкцията. Тя обаче по никакъв начин не може да се тълкува и прилага в противоречие с конституцията (чл. 40), която казва:
1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Няма никакво съмнение, че свободата на пресата е по-висок интерес от свободата на личната позиция. С две думи, текстът от ЗЗК, по който е наложена санкцията на "Икономедиа", не може да бъде приложен по отношение на съдържанието в публикацията и е ограничаване на свободата на словото, защото средството за масовата информация не може да се сравнява със средство за търговската дейност на издателя. Това е така, защото медията се ползва със специална защита от конституцията. Медиите имат важна функция, която гарантира интересите на обществото. Не можеш да приравняваш издателската дейност с останалите търговски дейности.
За да не се стига до цензура, в нормалните държави никога не се наказват медии, а отговорност се търси (и носи) само за конкретна информация, и то ако са нарушени защитените права от конституцията, засягащи доброто име и т.н. Ако търговец говори срещу друг търговец чрез медия, отговорността би следвало да се носи от търговеца, а не от медията. Ако е журналистически материал, отговорността се търси (в зависимост дали е издателят, редакторът или самият автор) по граждански (Закона за задълженията и договорите) или наказателен път (НК). Процесът, по който се установява това нарушение, гарантира минимални стандарти на равнопоставеност на страните, което при производството пред КЗК и после административния процес във ВАС (силно, силно, силно формализиран) го няма.
Тази логика на правоохрана се подкрепя и от практиката до този момент по чл. 30 от ЗЗК, който се използва, когато един търговец говори неверни неща за друг. В случая няма никакво съмнение, че има погрешно тълкуване на този текст от ЗЗК и така се заобикаля текстът от конституцията, който гарантира свободата на словото. Именно тук е проблемът, който КЗК отваря с формалното прилагане на закона.

Индулгенция пред Брюксел

Освен като предупреждение за неудобните медии осъждането на "Икономедиа" има още една цел – да служи като политическа индулгенция пред Брюксел за Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя е нужна на банката, защото в момента тече разследване на Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ на КТБ по повод депозитите на държавните предприятия. То е образувано в средата на миналата година по анонимен сигнал и във връзка с него Министерството на финансите и Българската народна банка трябва да дадат писмени становища в Брюксел. В тях трябва да обяснят странния факт, че близо 50% от парите на държавните фирми стоят на депозит в една определена банка, която има доста малък пазарен дял при корпоративните депозити. Тъй като цялата документация по тази процедура е засекретена, до момента публично не е станало известно на какъв етап е разследването. Независимо дали ще завърши със санкция за България, разследването би могло да даде на правителството на ГЕРБ нужния кураж да прекъсне порочните механизми на зависимост между публичните средства и част от медиите, наследени от тройната коалиция.
***
Позиция на съвета на директорите и редакционния съвет на "Икономедиа" АД

В края на миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие решение, според което налага глоба в размер 32 050 лева на "Икономедиа" АД, издател на вестниците "Капитал" и "Дневник", за нелоялна конкуренция към "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, сред чиито издания са вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Съветът на директорите и редакционният съвет на "Икономедиа" АД оценяват административната санкция като много опасен прецедент и грубо посегателство срещу свободата на словото в България. Основна роля на медиите в демократичните общества е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират важна и чувствителна информация по значими проблеми в обществото.
Изданията на "Икономедиа" в продължение на дълги години безспорно са доказали, че спазват най-високи професионални и етични стандарти. Информацията, оценките и коментарите, които журналистите на "Капитал" и "Дневник" са изнесли и направили по повод на "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, са базирани на публично известни и публично потвърдени факти, които предизвикаха широк отзвук у нас и в чужбина. Журналистическите разследвания на "Капитал" и "Дневник" доведоха да промяна на ключови регламенти за управление на обществените ресурси, насочени към по-голяма прозрачност и конкурентност. Налагането на глоба за разпространяване на фактически вярна информация представлява еднозначен опит да се заглуши гласът на независимите медии и да се прикрият опасни зависимости в държавата. Това решение на КЗК за съжаление нарежда България в списъка на държавите, в които се цензурира свободата на словото.
Смятаме, че решението на КЗК е неправилно и несправедливо, и ще го обжалваме пред Върховния административен съд (ВАС) в съответния законов срок, както и пред всички допустими европейски инстанции.
***
БОЙКО БОЕВ, ПРАВОЗАЩИТНИК В АRTICLE 19, ЛОНДОН: Комисията е подходила формално
Решението е проблематично от гледна точка на правото на свобода на изразяване и свободата на медиите в частност. В демократичните общества свободата на медиите заема централно място. За съжаление Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглежданото производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая.
Решението на комисията да наложи глоба представлява вмешателство в свобода на изразяване. Международното право и по-специално Европейската конвенция за правата на човека позволява подобно вмешателство, ако то отговаря едновременно на три условия: 1.) то трябва да е законоустановено, 2.) то трябва да преследва законоустановена цел и 3.) то трябва да е необходимо в демократичното общество. Тъй като комисията не е направила нужната оценка за вмешателството в свободата на изразяване, нека я направим сега тук: Първо, съществува спор дали вмешателството е законоустановено, т.е. дали комисията може да се произнесе по жалбата на "Нова българска медийна група холдинг“, доколкото е спорно
дали страните в настоящото производство се намират в отношения на конкуренция, тъй като молителят е собственик на капитал в търговски дружества, а не издател, и поради това не се намира в пряка конкуренция с издател на вестници. Ако приемем, че изискването за законност е налице и че в случая законната цел на вмешателството в свободата на изразяване е защита на репутацията на "Нова българска медийна група холдинг“, тогава трябва да разгледаме необходимо ли е да бъде налагано наказание. Моят отговор е отрицателен, тъй като въпросният спор е свързан с нормални отношения за едно демократичното общество. Първо, налице е разследване на журналистите от "Капитал“ и "Дневник“ за прозрачността в собствеността на медиите, за връзките на медиите с правителството и за търговията с медийно влияние. Това са въпроси от обществен интерес и е нужно да се дискутират. Дискусията е не само в интерес на обществото, но и основната дейност и смисъл на медиите.
Все въпроси, които комисията не е оценила.
Авторите на публикациите е трябвало да бъдат оценявани за това доколко са свършили работата си съгласно професионалните си правила. Комисията не е направила това. Вместо това тя се е заела с оценка дали изнесените факти отговорят на действителността. В случая това е трудна задача, тъй като собствеността на повечето български медии е непрозрачна. Липсва закон, които да разкрие физическите лица, собственици на медиите, за да се разбере кой ги контролира. В този смисъл комисията се е нагърбила да обсъжда въпрос, който няма засега отговор. Трудно може да бъде доказано нещо, което законът позволява да бъде скрито.
Най-голям проблем в случая е липсата на належаща обществена нужда за защита на "Нова българска медийна група холдинг“ от комисията. В случая става дума за особени стопански субекти – издатели, които имат възможност да осветят истината на страниците на своите вестници. Като не взема предвид липсата на належаща обществена нужда, комисията допуска вмешателство в свободата на изразяване, което не е необходимо в демократичното общество и води до нарушение на свободата на изразяване на "Икономедиа“ като издател на "Капитал“ и "Дневник“.ИК
***
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ, "ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“
В решението има съществени пропуски
Въпреки че решението е подробно и че са написани много неща в него, то има съществени пропуски. Един от тези пропуски е, че тук става дума за свободата на словото. Това различава казуса съществено от всички други казуси, които КЗК разглежда. Този факт не е отчетен по никакъв начин, изключая едно бланково изречение, че свободата на словото търпи ограничения. Според практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, която е неделима част от българското законодателство, за да се стигне до ограничение на свободата, трябва да са налице три предпоставки:
1) Ограничението да е предвидено в закона
2) Да се цели защитата на легитимен интерес
3) Трябва да е необходимо за демократичното общество. Бихме могли да приемем, въпреки че е спорно, че първите две хипотези са налице. Третата хипотеза обаче със сигурност не е налице. Тук не става дума за търговско слово, а за тема, която засяга демократичното общество. Това е информация, която е получена от ЗДОИ след подаване на заявление от 13 главни редактори. Това е много силно свидетелство за наличие на много висок обществен интерес. Въпрос, който не е изследван по никакъв начин от КЗК. Публикациите са разгледани поотделно, а не като
съвкупност. Те в цялата съвкупност казват едно: КТБ осъществява контрол, тъй като влияе върху съответните медии, а това става, като дава кредит и като е основен рекламодател. Отделно от това в КТБ се държат голям процент от парите на държавните компании… Получава се тема, която е от изключително висок интерес за обществото. С пари на данъкоплатеца се създава система за прокарване на корпоративни интереси. Тази взаимовръзка не е разгледана от КЗК, а са извадени отделни изречения. Това е странно и е в противоречие на начина, по който се третират такива казуси.
КЗК допуска и друго съществено нарушение – не прави разлика между оценки и факти. Не е отчетено едно решение на ВКС, според което не може внушенията и субективният прочит и представа да бъдат криминализирани. Внушението е субективен процес и не е обективен факт. Не може КЗК да прави изводи от факти от субективната реалност. Това е недопустимо и е съществено нарушение на КЗК и я е качило на едни други
релси, които са успоредни на закона и съдебната практика. Заменяме въпроса с това какво е казано с какво й харесва на тази комисия. Смисълът на словото в демократичното общество е точно това – да има различни мнения. Това, че е едно нещо не се харесва, не значи, че то е незаконно. Напротив, то вдъхновява обществения дебат и ползва демокрацията. На мен ми се струва изключително притеснително, че КЗК коментира оценките, а не истинността на изнесените факти, на които е базирана оценката. КЗК прави абсурдни констатации и през въображението си допълва публикациите, прави единственото число в множествено и т.н. Не е отчетено, че словото може да бъде в контекста на обществения интерес и етичните норми и законът казват, че когато той налага, е допустимо да се прекрачат някои норми и това не е нарушение.
Приема се, че има пряка вреда заради това, че се въздейства върху давлението на читателите, а никъде няма доказателства за това. Твърди се, че има настъпила вреда, и не става ясно как е установена тя. Тя съществува във въображението на членовете на комисията и в техните предположения. Казусът е изключително важен, защото ще създаде една нездравословна среда и опасност за всички медии в страната.
Стр. 16, 17, 18

 

Leave a Reply