в. Седмичен Труд | Антон СТЕФАНОВ | 2009-11-04 

Символът на демокрацията не е богата, гледа дъщеря си сама, язди коне, била е безработна, нищо не дължи на лидерите на СДС

20 години след 10 ноември символът на демокрацията Лияна Панделиева работи като журналист във всекидневник. Момичето, което бе лицето на промяната, днес е майка на 17-годишна дъщеря. Има зад гърба си два неуспешни брака, не е забогатяла и не се е облагодетелствала по никакъв начин от политиката. Какви спомени пази от онова време на еуфория? Кои са били най-тежките й мигове през тези две десетилетия? Поддържа ли връзка с бившите си съпрузи? Всичко това ще научите от откровеното интервю, което Лияна даде за нашия вестник.

- Лияна, как живее днес символът на демокрацията?

- Работя много, с хъс, с желание. Не ми омръзва постоянно да се сблъсквам с нови начинания и да преодолявам проблемите, които срещам.

- Такава демокрация ли си представяше през 1989 година?

- Не си представях нещо конкретно, но знаех, че няма да бъде нито лесно, нито красиво. Пък и какво не й е в ред на демокрацията? Ние сега изживяваме онова, което други народи са преминали преди десетки години.

- Кой миг от времето на еуфорията е паметен за теб?

- Най-първият митинг, на който участвах, и нощта на изборите, когато хората настъпваха да влязат в НДК, а аз се качих на парапета на една тераса и казах, че ако само още някой направи крачка, ще се хвърля сред тях. Тогава някой ме държеше за глезените, друг за роклята, а аз цялата висях напред… Знаеш ли, отдавна не мисля за това време. То отмина. Не гледам назад.

- Помня, че ти подпалиха косата…

- Хе, те после ми подпалиха главата! Да, правилно си спомняш. Случи се на първия митинг, на който някога участвах -във Велико Търново.
Там отидох с д-р Желев, Любомир Павлов. Когато стъпих на трибуната, хората толкова силно започнаха да скандират името ми, че се обърнах да избягам. Берон ме хвана за ръката, изведе ме напред и като на победител на боксов мач я вдигна високо. Пред себе си видях море от ръце, лица, знамена и оглушителни викове.
Когато застанах зад микрофона и целият площад замлъкна, разбрах, че се случва нещо голямо и неповторимо. Помълчах може би 15-ина секунди. Това беше най-силният момент. Разбрах повече, отколкото ако бях слушала приказки 15 часа.
След не повече от 3 минути говорене се дръпнах от микрофона. Наобиколиха ме хора, даваха ми подаръци, прегръщаха ме. Изведнъж някой страшно силно ме удари по тила
И продължи да ме удря. Не стига това, ами моят нападател ми се хвърли на гърба, повали ме на колене и ме зави цялата с някакво платнище. Секунда по-късно този човек ме изправи и се оказа, че е композиторът Стефан Димитров, който държеше якето си в ръка. Удивено го погледнах, а той доволно каза: "Е, угасихме те!"
Оказа се, че свещеник със запалена свещ в ръка също се засилил да ме поздрави, спънал се, свещта паднала и косата на темето ми лумнала. Още преди да усетя, Стефан нанесъл първия спасителен удар. Цяла нощ от мен миришеше на пърлено. А после стилист Капанов направи такава подстрижка, че отпред да съм с къдриците и да не личи, че на темето на практика нямам коса.

- Пазиш ли някой от плакатите с твоя лик, с които бе облепена цяла България?

- Не, нито един. Не поисках да си запазя. Ако щеш вярвай, но не познавам лицето върху плаката. То ми е чуждо, защото е само плакат. Аз съм нещо друго.

- Защо не влезе в политиката, не стана депутат

- Станах. Още през 90-а година. И предадох мястото на следващия след мен. Бях на 20. Вероятността да си повярвам, че действително представлявам нещо, бе прекалено голяма. И щях да съм какво? Най-младият депутат, някога избиран в Европа. Какво от това? Нуждаех се от образование, от опит, от реализъм. А да бъда парламентарна кукличка, не бе представата ми за успешна реализация.

- Кои политици останаха твои приятели през годините?

- Не съм била приятел с нито един политик. Лидерите бяха поне с 30 години по-възрастни от мен. Запазих топли отношения с повечето, които участваха в първата и най-силна кампания на СДС, но само толкова.

- Вярно ли е, че не си в добри отношения с Емил Кошлуков?

- Не е вярно. Никога не сме били дружки и близки приятели, но аз поне искрено се радвам, като го видя.

- Обидата, която не успя да преглътнеш?

- Слуховете, които именно от СДС подклаждаха, че с тяхна помощ съм отишла в САЩ. Просто това беше гнусно. Никога не съм получила една стотинка от СДС, нито подкрепа в кое да е мое лично начинание.

- Кой беше най-тежкият ти период през тези 20 години?

- Поради измамата на една дама останах без работа за година и два месеца. По-тежко нещо не
ми се е случвало.

- Защо никой от политиците в СДС не ти подаде ръка, когато беше без работа?

- Защото не съм се обърнала към никого от тях. Дори не би ми хрумнало.

- Днес на коя политическа сила симпатизираш?

- На националния отбор по художествена гимнастика! За Бога, стига с политическите симпатии. Моят баща продължава да симпатизира на СДС-то. Като го попитам "кое СДС" – пъшка.

- Веднага след промените ти сключи брак с режисьора Огнян Купенов. Това поръчка на СДС ли беше?

- Не, разбира се! Това беше моят изключително несполучлив опит да променя със замах себе си.
Ето този брак е нещо, за което съжалявам
Не заради себе си, а заради онези няколко хиляди души, които дойдоха на церемонията, за да ми пожелаят щастие.

- Защо бракът ви просъществува толкова кратко?

- Защото изобщо не трябваше да се случва.

- Чувате ли се с Огнян Купенов?

- Никога.

- След това замина за САЩ и се омъжи за американец, но и този брак не продължи дълго. Каква е причината?

- Не можеш да устоиш да не изровиш личните истории, нали! Мисля, че още при първия си брак исках само едно – да родя дете, което да отгледам с огромна любов и да възпитам. Идеята за детето бе по-силна от визията ми за работещ брак. Освен това със съпруга ми Гейлън Джон се разбрахме, че аз на всяка цена ще се върна в България и той ще се пренесе тук. Когато дойде, не му хареса. И така аз си останах в София, а той се върна в Калифорния.
Разводът ни беше много лек и при пълно съгласие по всички въпроси.

- От този брак е прекрасната ти дъщеря Ванина. Баща й интересува ли се как живее тя?

- Тъй като Ванина е вече на 17, мисля да й спестим публичен разказ за семейните взаимоотношения.

- Има ли мъж до теб сега?

- Кого би интересувало това, освен мен? Личният ми живот е само личен.

- Кои са твоите забавления? Знам, че си запалена по ездата, обичаш да снимаш….

- Яздя при всяка възможна минута на конната база в Ихтиман и из околностите. По време на отпуската си съм само с конете. Сбъднах най-голямата си мечта от детството. Дъщеря ми също язди доста добре и обожавам, когато заедно с нея препускаме. От години се занимавам и с фотография и тази година мой кадър влезе в албума на National Geographic 101 Best Photos. Приятно е.

- Най-екстремното нещо, което си правила, е…

- Ха, ха… Ти всъщност книга ли искаш да пишеш? Ще ти кажа кое е последното щуро нещо: бях на рафтинг в Австрийските Алпи и плувах при 7 градуса температура на водата. Ти остави това, ами щях да се удавя, защото поех грижа за моята приятелка Мариана, която не може да плува. Когато се обърнахме в бързей, лодката ни похлупи. Тя се държеше за жилетката ми, а аз вместо да се дръпна настрани, започнах да се въртя под лодката и да търся нея. Започнах да гълтам вода. Усетих, че ако не се концентрирам, ще се удавя. Отворих очи, видях Мариана, отблъснах се към светлината и вече бяхме на въздух. Цялото преживяване беше невероятно!

- Какво ти казват хората днес?

- Наскоро някакви мъже ме спряха на Орлов мост и казаха:
"Панделиева, време е да си боядисате косата"
Спират ме хора, които ме питат защо съм толкова слаба и къде са отишли бузките от 90-а година. Най-обичам, като някой ми грабне ръката и попита: "И какво се случи с демокрацията?" Всъщност, познават ме много повече, отколкото би ми се искало. Положих огромни усилия да не бъда "символът" и "детето", но този спомен просто няма да се промени.

- Какво си казваш 20 години след промените?

- Мале, вече съм почти на 40, а на акъл съм още на 20. Ами сега?

стр. 13