сп. Всичко за жената | Драгомира ИВАНОВА | 09.06.2011

- Г-жо Кулезич, толкова ли сте смела, колкото изглеждате?

- Не съм чак толкова безстрашна, разбира се. Но най-тъпото нещо на света е човек да се страхува. Защото тогава всичките му страхове се сбъдват. Не случайно в една арабска поговорка се казва "страхът изяжда душата". Има и такъв филм на великия немски режисьор Фасбиндер "Страхът изяжда душата". Така че по-добре
да не се страхуваме. От какво да се страхувам всъщност?

- Да говорите истината например?

- Човек трябва да се стреми да говори вярно точните неща и да е справедлив. Нашата професия се обезсмисля, ако не се стремим да следваме фактите и да ги коментираме справедливо. Трудно е, защото медиите у нас са прекалено обвързани с куп интереси, не винаги свързани с идеологии, а с пазар, с лични контакти, с бизнес интереси. И се оказва, че опасностите те дебнат много сериозно. По-хигиенично е да се знае има ли цензура или няма. А да се твърди, че медиите са свободни, а вътре в тях, отвъд фасадите да действат механизми, които са чисто субективни, понякога правят журналиста абсолютна мишена на лични интереси. Това е много опасно.

- Труден избор ли е да си журналист?

- Да, ама да си лекар не е ли трудно? Когато не си почтен в професията си като журналист, това коства души. В света има прекалено много красиво формулирани каузи. В живота понякога е трудно да се отстояват тези неща. Понякога е уморително, струва ти се, че няма смисъл или че публиката е прекалено безразлична и вторачена в някакви битови сензации, глупави атракции и си казваш "какъв е смисълът?" Но това е като избора, който си направил. Всеки избор ти коства много, ако е истински и го защитаваш. Така защитаваш себе си, иначе трябва да кажеш аз съм боклук, не ставам за нищо, предавам се.

- Какво мислите за младите ви колеги журналисти?

- Аз не деля хората на млади и стари. Отучих се от това отдавна. Не вярвам в линейните поколения, тези, които следват едно след друго. Вярвам в така наречените вертикални поколения. Хора от различни възрастови групи могат да си допаднат по усет, по дух, по възпитание, по интереси. И това ме сродява с 20-годишни и с 80-годишни. Как да вярвам в биологията? A3 вярвам в интересите на душата. Това ме прави близка с всякакви хора. Не вярвам, че винаги младостта е извор на страхотни идеи и че старостта винаги е старомодна

- Защо обръщате все повече внимание на духовни теми и на различни теории 3а човешкото съществуване, имате и такава рубрика, която се води от тайнствената София Тзавелла?

- Абсолютно съм убедена, че и на вас ви се струва, че нещо в света не е както трябва. Че нещо се люлеем вътрешно. Че има предчувствие за криза, която не е просто материална или финансова. Има криза в идеята ни как да съществуваме смислено. Когато поканих София да прави рубриката, се разбрахме, че и двете имаме интерес към новия тип "тайни" на неразгаданите неща. Нещата, които стоят отвъд битовото любопитство и стават все по-важни.

-Но нали не само защото са модерни?

- Не, но те стават модерни, защото има такава обща потребност. Човешка, колективна потребност да променим посоката, да потърсим други измерения на собствената си същност. Защото ни е дадено очевидно страшно много като потенциал, а той не се използва. Да черпим това, което ни е дадено от твореца и да го развиваме. Да се простираме отвъд битовия хоризонт.
Много хора се питат какво става, защо се случват такива мощни финансови трусове, които обръщат идеята за правилно и неправилно, по която живее човечеството. Хубаво е, че някои хора започват да си задават въпроси – а оттук нататък накъде, какво правим? Само да трупаме пари и материални блага, това ли е целта на човешкия живот? Или да пътуваме вътре в себе си и да откриваме нови неща. Това са важни въпроси.

- В едно от предаванията ви София Тзавелла говори с д-р Дарин Детера, който прокарва теорията, че структурата на клетките на сърцето наподобява тази на мозъка. Тогава вие се обърнахте към зрителите – да внимават какво мислят със сърцето си, а вие какво мислите със сърцето си?

- Все повече се убеждавам, че ако не се доверявам на това, което ми подсказва сърцето, винаги греша. Става дума 3а инстинкт и 3а усещания 3а света, за хората и нещата, които идват отвъд рационалните правила. Доверявам се на усета и интуицията си. Да мисля със сърцето си, означава да съм честна към интуицията си. Понякога тя подсказва опасни неща. Да се разбунтувам например, когато всички се смиряват с нещо. Да кажа "не", когато всички казват "да". Да не харесам нещо, което всички харесват, ама то да не е чак толкова много за харесване. Да се усъмнявам във видимите неща и в това, което е на фасадата. Това наричам да мислиш със сърцето си.

- За вас се говори, че сте хаплива?

- Това са готови клишета 3а хората и 3а света. Те ме разсмиват. Ако съм несправедливо хаплива, да ме захапят и мен. Впрочем хапали са ме достатъчно много. Но това е обслужване на клишета. Има едни прости правила, които е добре да не Забравяме: не прави на другите това, което не искаш те да ти причинят, недей да отмъщаваш, не бъди зъл. Трябва да се оглеждаме 3а глупостта, подлостта и посредствеността. Никога не съм употребила груб етикет и не съм казала на някого "ти си глупак", никога! Не съм клишето, което се очаква. Да наложиш на един човек клише, това означава изключително примитивно общо мислене. Не мисля, че публиката е такава. Освен това щях ли аз да стоя на екран, ако бях това клише, за което някой ме мисли. Клишето омръзва, то е досадно. Все си мисля, че не съм от най-големите досадници на тоя свят.

- Как се поддържа интересът на Зрителите и къде е границата с това водещият да заприлича на палячо?

- С достойнство и уважение към публиката. Да си интересен означава да уважаваш публиката си. Да се правиш на шут, 3а да мислиш, че я забавляваш, това означава, че нямаш достойнство и се самоунижаваш. Означава, че падаш и се навеждаш пред рейтинга. Това ми е чуждо. На публиката се натрапват неща, които я представят като клюкарска, елементарна, продажна. Цялата ни публичност започва много ясно да се дели на горница и долница. На общности, които имат все по-високи изисквания към информацията и такива, които представят света елементарно, долнопробно, вулгарно. Не можем да сме диктатори. Предлагаме темите, които ни интересуват, ако намерим съмишленици – чудесно. Внушава се на хората, че са тъпи и примитивни и се интересуват само от сексуалните задявки между футболисти и фолкпевици. Струва ми се не съвсем вярно и не е справедливо. В България не се мерят честно рейтинги и интереси. Затова в мрака се ориентираш по душата си и по клетките на сърцето си. Духът на едно общество не се измерва с интензивността на сексуалните контакти между фолкпевици и футболисти. Не че те нямат право да съществуват, но не е това, което ни изчерпва като общност. Човек не трябва да досажда с постоянното си присъствие. Трябва да има хигиена. A3 следвам собственото си усещане 3а мярка.

- А защо се карате сама на себе си?

- Ами по-добре първо на себе си да се скарам, отколкото винаги да търся вината в другиго. Ако първо към себе си се обръщам със самокритичен анализ и смело си казвам "тук сбърках, тук не сбърках" и назовавам нещата с истинските им имена, е много по-лесно след това да имам претенции към другите. Грешим непрекъснато. Важно е да можеш да кажеш – сбърках. Не е задължително да правиш публични самопризнания, да се тръшкаш. Казвам си: "бъди така добра, следващият път да не грешиш" и това е един почтен разговор според мен. Така се карам със себе си.

- Казвате, че е много опасно, ако затлъстее душата на човек, успявате ли да опазите своята?

- Опасно е, защото за това няма диета, няма хранителни режими. Всеки сам избира този режим за себе си. Аз пазя душата си. Дебна да не Затлъстея душевно. Поддържам любопитство в себе си и желание да правя нещата по-добре, да не се предавам след временните неуспехи. Да не слушам ругатните и обидите по свой адрес, които често са продиктувани от желанието да уязвиш някого само защото той се стреми да бъде различен или да пази хигиена в душата си

- У нас като че ли се смята, че една жена над 40 не може да търси щастието си?

- Примитивна работа. Това е гледната точка на мутрата. Скоро се смях лошо на един виц, в който някаква видна мутра била убедена, че жената живее до 18, защото той, представи си, може да я консумира само до тази възраст. Ако не се засмееш на такова нещо, трябва да се разгневиш много, защото това е човекоподобно създание, типаж, който диктува усещането за царуваща простотия, консумира жената като парче месо. Той определя продължителността на женския живот само защото неговото маймуноподобно съзнание я възприема като обект 3а собственото му телесно удоволствие. Това е триумфът на явлението, наречено чалга. Ако такова е отношението към жените в нашето общество, жалко 3а това общество. Откъде накъде някой със своя долнопробен ум ще ми каже аз до каква възраст съм годна да функционирам. Приемам моята мисия на журналист именно в този смисъл. Без да дразня другите и да ги обиждам, напротив, ще ги вдъхновявам, че животът продължава, че може да си готина, да си женствена и активна толкова, колкото пожелаеш, а не колкото ти нареди някакъв чобанин с гега.

- Какво се случи в нашата страна?

- Случи се това, че законността отстъпи. Оттам нататък очаквай всякакви безобразия, включително и това хора да бъдат дисквалифицирани по възрастов признак и оскърбявани. Господстват всякакви публични взаимоотношения, антикултурни, продиктувани от идеологията на мутрите.

- Как се справяте с лошите мисли?

- Негативните нагласи са като досадни мухи. Пъдя ги от себе си. То е като душевна гимнастика. Трябва да ги премахваме, защото те ни пречат да сме пъргави, активни и ведри. На мястото на лошите мисли какво идва? Чувството на радост. Стремя се непрекъснато да съм радостна. Ето в тази минута се радвам, че съм жива, че небето е прекрасно, че има облаци, че има слънце, че има пролет, че листата са зелени и ухае на акации. Да се радваш на малкото, ей сега в живота си, това е невероятно умение.

- Казвате на дъщеря си "дишай леко, детето ми", на какво искате да я научите с това?

- Има един разказ на един прослувут руски писател, носител на Нобелова награда – Иван Бунин. Разказът се казва "Леко дихание". Това леко дишане е свързано с едно невероятно елегантно и хубаво момиче, в което всички са влюбени, Защото то диша леко. Върши нещата леко, не е обременено със страхове, с комплекси, от правила, които пречат. Това имам предвид под леко дишане. Да си лек, да успяваш да се издигаш над елементарните трудности, над спънките, които така или иначе съществуват. Да си ефирен. Дъщеря ми вече е голяма, пожелавам си аз да се уча от нея.

***
След години работа в различни телевизии, писане по вестници и правене на документални филми, кинокритичката Люба Кулезич като че ли намери мястото си в TV7, където води свое предаване "Насреща Люба Кулезич". В него тя е променена, някак по-мека и занимаваща се с интересите на душата. Изглежда още по-неуморна да търси истината.

Стр. 46-47