сп. Мениджър | 2010-02-07 

Нормалният живот не е новина. Важно условие, за да присъства дадено събитие в емисиите, е то да се отнася за значителен брой хора, казва главният редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV

ЛЮБА РИЗОВА е създател и главен редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV от 2000 г. Преди това работеше в БНР и Нова телевизия. Завършила е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", има специализации по телевизионна журналистика в САЩ.

- Госпожо Ризова, защо в новините на bTV много рядко споменавате имена на фирми? Дори когато сте поканили експерти да коментират икономически проблеми и да правят прогнози, не посочвате откъде са. Не смятате ли, че по този начин лишавате зрителя от важна информация? Освен това се създава впечатление, че в българските телевизии за бизнеса се говори или лошо, или нищо, защото при негативните новини имената не се спестяват.

- Не съм напълно съгласна, че за българския бизнес в новините се говори единствено когато нещо лошо се е случило. Имената на фирми и марки присъстват в новините, когато има сериозен информационен повод. Например голяма инвестиция в даден район или в даден отрасъл и откриване на много работни места, или значим дарителски жест. Изобщо, когато става въпрос за нещо, което ще повлияе за добро на много хора. Т.е. отговорено е на едно от най-важните условия, за да присъства дадено събитие в новините, а то е да се отнася за значителен брой хора. Иначе другите добри събития, като отваряне на нов офис, цех, производство – за каквито обикновено са молбите да бъдат отразявани, имаме така наречените платени репортажи. Те са извън "шапката" на новинарската емисия или актуално-публицистичното предаване, но са в същото часово време и така аудиторията, която трябва да се информира, е същата, само че на екрана се изписва "платено". За мен това е чистият вариант, при който зрителят е информиран за даден факт или събитие, но не е заблуден, че информацията е безкритична. По повод изписването на фирмата, в която работи даден експерт, смятам, че ако няма отношение към същността на темата на репортажа, то това би била излишна информация за зрителя. Изобщо в телевизията правилото: максимум същностна информация за минимум време и пространство, е изключително важно.

- Къде според вас минава границата между "скритата реклама", за която се говори в Закона за радио и телевизия, и необходилшта информация, която по най-простите правила на журналистиката трябва да отговаря на въпроси като "кой" и "къде"?

- Скритата реклама е строго забранена навсякъде в Европа по силата на директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Да правиш скрита реклама означава да популяризираш марка, стока или услуга срещу заплащане, без да информираш зрителите, че ти е платено за това. Аз смятам, че това е справедливо и зрителят има право да знае кое събитие е минало през критичния поглед на журналиста и кое не. Това правило ни предпазва от натиска на представители на бизнеса и предоставя преценката за значимостта на едно събитие изцяло на журналистите и техния професионализъм.

- Трябва ли законът да забранява "скрита реклама"? Частните медии нямат интерес да я правят, защото се издържат от реклама, а освен това има и Етичен кодекс на българската журналистика, според който рекламните съобщения трябва да са ясно обозначени. Тази саморегулация не е ли достатъчна, не е ли това въпрос на редакционна политика?

- Забраната за извършване на "скрита реклама" не е изолирана и самоцелна, тя е част от цялостната регулация на телевизионната дейност и от правилата за рекламиране. Ние винаги сме били за това да има ясни правила и те да важат за всички. Още един път подчертавам, че тази забрана цели да предпази най-вече зрителя от това да бъде облъчван със скрити рекламни послания. И, моля, не бъркайте това с продуктовото представяне (product placement), което според новата директива е вече легална рекламна техника. Етичният кодекс е нещо много добро, но той няма силата на закон. Това са препоръки и предписания за професионализма и морала в журналистиката, но както и по-горе отговорих, те нямат достатъчната сила, за да предпазят в полето на журналистиката да влезе "скрита реклама". Именно защото частните медии се издържат от рекламни постъпления, без категоричната забрана за "скрита реклама" цената на едно по същество рекламно съобщение под шапката на новини би могла да стане много "стимулираща" за медията. Така и опасността новините да изневерят на своята природа би била сериозна. От друга страна, няма как да се избегне споменаването на марка или фирма, когато те са неделима част от иманентната цялост на новината. Най-близкият пример, който ми идва наум, са информациите по темата "свински грип". Световни медии, особено в началото на пандемията, включваха в своите информации обяснението, че препаратът "Тамифлу" е едно от решенията за лекуването на това заболяване. Затова и много радетели на теориите за световна конспирация съзряха успешно проведена акция на фармацевтичен концерн.

- Има ли случаи, при които Съветът за електронни медии е налагал глоби на bTV за скрита реклама?

- Да, дори случаят не беше свързан с новините, а с "Шоуто на Слави". Преди години по повод изложението "Лукс онли" гост на предаването беше един от братята Висман – създателите на луксозните бутикови едноименни автомобили. Само заради въпросното участие, без да е правена реклама и въпреки че нито СЕМ, нито съдът доказа да има плащане към телевизията или към продуцента "7/8", получихме наказателно постановление, което съдът потвърди.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на списание "Мениджър", бихте ли се опитали да обясните каква трябва да е информацията от бизнеса, за да влезе в "Би Ти Ви Новините"?

- Мисля, че отговора вече го дадох по един или друг начин дотук.

- Вие сте шеф на най-гледаните предавания в най-гледаната българска телевизия – новините и публицистиката. Съгласна ли сте, че има хиляди фирми и предприемачи в България, които правят почтен бизнес, произвеждат, създават работни места, и българското общество има нужда от информация за тях, включително и за да повярва в собствените си сили? Какво можете да направите, за да я получава?

- Благодаря за изтъкването на фактите в първото ви изречение! Да, разбира се, съгласна съм, че има много почтен бизнес в България. И също така съм убедена, че такова трябва да е и нормалното състояние на нещата. Нормалният живот не е новина. Дървото расте. Слънцето изгрява от изток. От летището излитат самолети. Когато първа новина ни стане: "От летището днес излетяха успешно всички самолети", това значи, че досега е имало проблем и е била нарушена нормалността. Новина е, ако днес няма нито една катастрофа, тъй като в българската нормалност всеки ден има. Затова бизнесът изобщо, не само този в България, за да влезе с положителен знак в новините, би трябвало да е направил нещо извънредно добро. И нека това да оставим на въображението и професионализма на специалистите по маркетинг и пиар.

Стр. 56, 58