Известният журналист и политик Любомир Коларов дълги години е бил международен коментатор в Националната телевизия, където постъпва след завършване на Московския университет. Бил е шеф и на кореспондентското ни бюро в руската столица. Предавал е събития от най-горещите точки на планетата – Афганистан, Чили, Никарагуа, Еквадор, Панама… Главен редактор на "Светът в действие" от 1982 г. Влиза активно в политиката, след като е уволнен от Асен Агов в началото на деветдесетте. Член на Висшия партиен съвет на БСП, депутат в 37-ото народно събрание, министър на пощите и далекосъобщенията в кабинета на Жан Виденов. Наскоро се разчу, че е спечелил най-важната битка в живота си – тази с рака. Нещо, което Коларов тотално отрича.

- Любо. като те гледам, ти въобще не изглеждаш болен. И то от рак!?

- Какъв рак!? Как да изглеждам, като никога не съм бил болен! Ако го намеря този ваш автор, ще му дам да се разбере! Толкова хора ми звъняха, може ли такова нещо?!… Вярно е, че когато болни дават кураж на други болни, това има смисъл. Трябва да се прави. Но не и когато се спекулира и пише абсолютна измислица. Толкова ли го е закъсал този автор с хонорара?

- Бил си ходил да се лекуваш в Гьрция още преди десет години… ?

- Ходих, да, преди десет години ходих със синовете си Павел и Любомир на курорт в Халкидики. И постоянно ходим и там, и на нашето море.

- А гръцкият милиардер Кокалис. който влезе на пазара ни с "Булфон" по твое време, в какви отношения си с него?

- Гъркът Сократис Кокалис, който ми бил "финансирал лечението в чужбина" ли? Виждал съм го два пъти в живота си, когато бях министър -в кабинета ми, докато се подписваше договорът. Че щом вече не съм министър, какво ще ми помогне грък, какъвто и милионер да е – все едно от умрял писмо да чакаш…

- "Компроматът" с твоя рак на гърлото има ли цел?

- Дали не искат да замълча?! Ха, ха! Но, както е казал Марк Твен: слуховете за моя край са силно преувеличени. Моят баща живя 93 години в пълен разум, майка ми живя 90 години. Научиха ме да разбирам изкуство, да слушам класика, учех пиано, свирех на китара. Отраснал съм в семейство на двама души, които много се обичаха. Смятам, че това е една от тайните за дълъг живот.

- Но твоите семейства не траяха дълго. Само Тошо Тошев май те бие по брой на женитби?

- Важното е, че успявах да накарам моите жени да вървят напред, да се развиват, и те заеха високи постове.

- Вярно ли е. че с Ирина Бокова, от която са двете ти деца Павел и Ная. сте имали много мъчителен и труден развод? Говори се. че сте стигнали да делите дори вилиците и лъжиците…

- Глупости! Аз й оставих целия апартамент и се изнесох. Трудно или не, но днес сме в приятелски отношения и с нея, и с Лили Райчева – майката на другия ми син Любо, който е на 25 години. Важен е крайният резултат. Понякога е по-добре, когато хората живеят поотделно. Като не сте си пред погледа, отношенията са по-благородни.

- Иван Славков разказваше как сте се били навремето с Янчо Таков! Каква е тази история – заради жена ли?

- Никаква жена нямаше. Спорехме по съвсем друга тема. И какъв бой?! Изежили сме нещо. Аз, ако го ударя, нали ще го размажа

- Какво изниква в паметта ти от прехода?

- Няма да забравя Нери Терзиева, когато ме съветваше, че ще е по добре да отида при тях в СДС. Аз съм син на комунисти, въпреки че майка ми е от едно богато сливенско семейство. Не разбирам хората, които с такава лекота си сменят мирогледа, мненията, местят се от партия в партия в зависимост от удобствата си, от облагите и дали им е изгодно. Това е двуличие и безсрамие!

- Ти си известен журналист. Имаш ли отношение към днешните поли-тически коментатори?

- Днешните журналисти са на светлинни години от изискванията към нас, когато работехме в телевизията. Нямат богата обща култура, да не говорим за отделните браншове. Какво да ги коментирам – избягвам да гледам телевизия.
Днес жени правят репортажи от горещите точки по света и в страната ни, от пожарите, от наводненията… При нас мъжете ходеха там – как ще пуснеш жена да рискува?! Жените бяха в студиото.

- Обиколил си света като кореспондент. Къде беше най-тежко? Това са държави с тежък климат – Никарагуа. Афганистан. Южен Йемен. Чили. Еквадор. Панама…

- Един път преброих, че за 30 дни сме имали 44 излитания и кацания по време на една командировка. Бил съм в джунглата – казаха ни да не пием вода и ни дадоха едно шише да си капваме хлор за дезинфекция. Шишето се счупи и край на дезинфекцията. Но не се разболяхме. В Амазония реката влачи огромни дървета – там един стои отпред на лодката, за да отстранява дънерите, защото иначе потъваш. Спахме в едно селце в едни хамаци – там хората ходят голи, я имат един пищимал отпред, я не. А ние с високи до коляното обувки, дрехи, мокри от тропическия дъжд… Бил съм в Чили по време на Пиночет, беше си напрегнато. Най-странното преживяване имам в Египет в Долината на царете. Предложиха ни да влезем в гробницата на Тутанкамон. Така се случи, че влязох сам. И после в хотела гледам на двете си китки две кръгли сини петна като че ли някой ме е дърпал за ръцете – да изляза или да не изляза…?! Остава ми необяснимо до днес. В Мадагаскар влязох в Индийския океан да плувам. Някой неистово крещеше и чак после разбрах че е викал "акула", но на местния език…

- Говори се много за бохемския ти живот в Москва…

- В Москва в къщата ми беше върволица от гости. Приятели ми бяха директорът на МХАТ Олег Табаков, главният режисьор на театъра "Таганка" Юрий Любимов. На един рожден ден Владимир Висоцки ми подари китарата си. Идваха и рускини, естествено. Красиви! Какво може да правиш с едни красиви жени, нали.

- Ти си отявлен русофил. а децата ти са учили, живеят и работят в Щатите. Това не е ли противоречие?

- За жалост се прекъснаха образователните връзки с Русия. Големият ми син Павел първо учеше в Софийския университет, спечели стипендия, защити магистърска степен в Ню Йорк. Впрочем Павел след дипломирането си се върна в България и постъпи на работа. Но през 1997 го уволниха заради мен и майка му. Така се върна в Щатите и там го взеха на работа. В България се влюби в едно момиче, икономистка, роди им се детенце, вече е на 6 години.
Дъщеря ми Ная се ожени за свой състудент швед, родиха си две момченца и работят в Щатите. Малкият ми син Любо от Лили Райчева се изучи в град Констанц до езерото Бодензее и завърши с пълно отличие. Върна се и тук работи. Само мога да се гордея с моите три деца.

- С какво се занимаваш в момента?

- Пиша си автобиографичната книга. Не, няма да я печатам. Пиша я за моите деца, да знаят за дедите си, да знаят за България, за моите перипетии в живота.

В интервюто си пред вестник "ШОУ" Любомир Коларов категорично отрича твърдението на вестника от негов преден брой, че е бил "болен от рак и е ходил на лечение във връзка с този случай в Гърция и Америка". По този повод искам да припомня на Коларов нашата обща среща с него през октомври 2000 година в малко кафене на площад "Омония" в гръцката столица Атина. Тогава Коларов заяви пред мен следното: "Тук съм за поредните ми изследвания във връзка с проблемите, които имам от известно време с гърлото. Някои лекари дори подозират най-лошото -рак, поне такива са част от изследванията до момента." С това свое твърдение, ни най-малко не желая да нарека Коларов лъжец заради твърденията му в интервюто си пред "ШОУ", но бих искал да му припомня, че най-малкото не е удачно и той да обвинява авторите на вестника в подобни действия. Знам, че за здравословните проблемите на Коларов от този период е в течение и негов познат от времето на кабинета "Виденов". Не бих желал да посочвам неговото име, без предварително да получа съгласието му по въпроса. Също така бих желал да припомня на Коларов, че Атина е на около 600 км от Халкидики. където той обяснява, че е бил по това време на море със синовете си. Освен това е важно да се знае, че в онзи случай Любомир Коларов въобще не бе в компанията на синовете си, а бе сам в Атина, като посещенията да клиниката в този период, доколкото знам, далеч не се заключавали единствено и само с въпросната среща. Също така е добре да се припомни на Коларов, че в ролята му на публична фигура, участвала в управлението на страната в даден период, неговият живот, работа, творчество и здраве представляват обществен интерес, като в случая въобще и дума не може да става за някакви лични история или въпроси. С уважение, 
Васил ПЕТЕВ

Стр. 45