сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 06.02.2011 

Той е убеден, че освен бизнес във вестникарството има и мисия – в разделеното на две българско мислене европейската част да стане повече от азиатската

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ е на 53 години и е известен с няколко професии (политик, банкер, даже диджей), но не и с основната си – че е дипломиран лекар. Завършил е медицина в София и е специализирал психиатрия и психоанализа, има и висше икономическо образование. Не му остава време да практикува, защото веднага след 10 ноември се заема с политика – в СДС и в ССД. Всъщност основната професия му помага – прави едни от най-успешните предизборни кампании на синята партия, три на Стефан Софиянски за столичен кмет, първата президентска кампания на Петър Стоянов. От 1998 г. той е един от акционерите и председател на надзорния съвет на Общинска банка. От края на 2008 г. живееше повече във Франция. Върна се през декември, след като стана един от собствениците на "Вестникарска група България". Сега е президент на издателския борд. Женен е за журналистката Диляна Грозданова, имат син, който учи икономика във Великобритания.
Четвърти път. Любомир Павлов за четвърти път се заема с медиен бизнес. В началото на 90-те години беше директор на в. "Демокрация". В средата на 90-те години направи в. "Експрес" и едноименното радио. През 2007 г. пробва заедно с брат си, социолога Юлий Павлов, същата марка за истински жълт всекидневник по модела на британския "Сън", но сам признава, че "се получи малко катър" – кръстоска между булеварден вестник в западния смисъл и "общовойскови" в българския смисъл. Продаде го заедно с ТВ7, създадена от съпругата му – известната телевизионна журналистка Диляна Грозданова. През декември 2010 г. Павлов купи заедно с Огнян Донев, Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург бизнеса на ВАЦ в България – най-големите всекидневници "Труд" и "24 часа", седмичниците "168 часа", "Седмичен Труд", "Всичко за жената", много списания, печатница, разпространителска фирма, Полиграфическия комбинат на "Цариградско шосе" в София, недалеч от "Орлов мост". Така влезе във висшата лига на вестникарството. Какво кара един бизнесмен отново и отново да инвестира в медии? Особено когато мнозина предричат смърт на пресата, която щяла да падне жертва на безплатното съдържание от телевизиите и интернет. По този въпрос Павлов е категоричен: "Пресата няма да умре, защото елитът винаги ще чете и хартия, няма да чете само стъкло. Елитът – това са хората, които имат най-висок интелект, най-добро образование, най-голямо влияние в обществото. Част от тях имат и най-много пари, но това не е водещият фактор. Това са бизнесмени, учени, политици, хората на културата, журналисти… Всички те няма да се откажат да четат вестници, списания, книги, макар че търсят информация и в интернет. Едно европейско изследване показва, че най-трайното и силно въздействие върху формирането на мненията оказва печатът. Показателят за влиянието му не се измерва просто с тиража, защото вестниците и списанията се четат от повече от един човек. Проучването в България е категорично, че "Труд" и "24 часа" са най-четените и влиятелни вестници. Разбира се, групата ще развива брандовете и в интернет", казва Павлов. Той отлично разбира, че мениджмънтът на медиите е по-различен, отколкото във всяка друга компания. Продуктът е резултат от особена сплав на правила, свобода на словото, креативност и знания. Продажбата е по-сложна, отколкото на всяка друга бързооборотна стока, а на рекламния пазар нравите са все още малко диви. Павлов ще се занимава с оперативния мениджмънт на "Вестникарска група България" като президент на издателския борд. Признава, че това е промяна за него – в последните години се занимаваше главно с управление на инвестиции и живееше повече във франция. Връща се, защото смята, че в България вече действат правила, които няма да бъдат променяни според моментните интереси на управляващите (посочва за пример раздаването на лицензите за ефирните телевизии при предишните правителства). Правилата са основата, върху която ще бъдат изградени отношенията между издателите и журналистите в групата. Добре казано, но как ще работи на практика? За Любомир Павлов няма съмнение например, че е десен човек – той е един от основателите на СДС, беше син депутат.
Не е нормално издателят всяка сутрин да чете с отвращение вестниците си. На въпроса как ще съчетава плурализма на мнения с десните си възгледи той отговаря: "По принцип по-сериозните издания в Европа и в света споделят по-скоро десни ценности. Но възгледите на издателя са от решаващо значение, ако прави партийни вестници. Ние не издаваме такива. Така или иначе политиката е приоритет на редакциите, а едното от правилата е плурализъм на мнения. Аз дори мисля, че не е лошо двата всекидневника да заемат различни позиции по някои обществени проблеми. Те сега са много близки", обяснява Павлов. Няма съмнение обаче, че той ще прочете с яд текст, който пледира да се спре отварянето на досиетата на ДС. "За досиетата съм безкомпромисен, че трябва да бъдат отворени, и като депутат внесох решение още през 1993 г. Всеки издател по света, ако каже, че по никакъв въпрос не се бърка, ще излъже. Но това не означава да спусна правила по кой въпрос каква позиция трябва да се заема. А ако главните редактори имат нужда да разберат какво мисля по даден въпрос, винаги можем да разговаряме. Те са свободни да защитават мненията си. Ако позициите ни се разминават много често, естествено, ще се разделим. Но, подчертавам, на нас не ни трябват главни редактори, които всеки ден питат какво да пишат. Това не е професионално. Нямам намерение като президент на компанията да решавам как ще изглежда първа страница", подчертава Павлов. Той смята, че при журналистите съществува автоцензура, и се надява да им внуши, че имат свобода да правят обективни и професионални медии. "Когато дават обективна информация, ще имат тотална защита." Президентът на пресгрупата признава, че с жена журналистка вкъщи от близо 25 години е напълно наясно колко чувствителни са журналистите за намеса в работата им, а и е научил много за принципите и етичния кодекс в професията от Диляна.
При издателите, които имат и друг бизнес, винаги съществуват подозрения, че могат да използват медиите си, за да получат конкурентно предимство за останалите си компании. Това беше една от причините журналистическата гилдия да настоява за закон, който да изкара на светло действителните собственици в пресата. Той влезе в сила от декември миналата година и действителните собственици се вписват в специален регистър, качен и в сайта на Министерството на културата. Любомир Павлов допуска, че има медии, чиито собственици ги използват за прокарване на бизнес или политически интереси, но гарантира, че това няма да се случи във "Вестникарска група България". "Ще развиваме нашите медии по европейските правила. Ще следваме отговорността си пред обществото и ще утвърждаваме свободата на словото", казва Павлов. Колкото до това, че може да се появят подозрения дали защитаваната принципна позиция в медиите не обслужва и интересите на собствениците, то всичко опира до доверие – далн читателят вярва на вестника, че винаги поставя на първо място обществения интерес. "Ако вестникът е обективен, има точни анализи, дава различни мнения – място за подозрения няма", изтъква издателят.
Той е убеден, че като собственик и мениджър ще има успех във вестникарството, защото моментът за покупката на компанията е точно избран – когато икономиката започва да излиза от кризата. При преструктуриране и добър мениджмънт групата ще върви нагоре като тиражи, приходи и влияние.
Всъщност Любомир Павлов не го казва съвсем директно, но е убеден, че има и мисия, заради която все се захваща с медии. Смята, че може да промени ето това: "България в мисленето си се дели на европейска и азиатска. За съжаление все още азиатската е по-голяма. А чалгата трябва да си отиде".

Стр. 82, 83