M3 College I 2.09.2011
Ефективните взаимоотношения клиент – PR агенция са далеч по-значимият фактор за успеха на една кампания, отколкото тематиката й.

1. Вие имате натрупан богат опит на ръководни позиции в PR и рекламни агенции като репортер и редактор както в телевизията, така и в печатни издания. Сега сте управител на собствена PR агенция. Има ли нови предизвикателства в професионален план, които бихте искал да срещнете?
Предизвикателствата произтичат от темпото на промените и екипът на PR Point е постоянно с отворени очи за динамиката в медийната и социалната среда. Предизвикателство също е и навлизането в нови ниши на пазара на PR услуги
2. Вашата агенция PR Point получи специална награда от IPRA. Как приемате това високо признание за Вас, Вашия екип и като цяло за българския PR бизнес?
Това, че кампанията ни за разясняване на правата на потребителите беше отличена между 18 други кандидатури от региона, безспорно ни дава самочувствие. Говори и за това, че българският PR бизнес е на най-високо професионално ниво и успешно се интегрира в глобализиращия се пазар на PR услуги.
3. До каква степен заданието на клиента Ви вдъхнови в хода на разработването на тази кампания? Доколко е важен клиентът и самият проект за голям успех на PR стратегията?
Когато клиентът е извървял своята част от пътя и е дефинирал ясно целите си, ще получи най-доброто от PR агенцията. В случай на неясно задание при разработването на стратегията извървяваме заедно пътя по изчистването на детайлите, както и включването на допълнителни идеи и дейности.
4. По-трудно ли е да се прави PR на социално значими каузи, отколкото с търговски цели?
Не бих казал, че е по-трудно или по-лесно. Ефективните взаимоотношения клиент – PR агенция са далеч по-значимият фактор за успеха на една кампания, отколкото тематиката й.
5. Какво мислите за навлизането на социалните медии и мрежи в живота на хората и съответно в комуникационните кампании? Трябва ли те да бъдат център на PR стратегията или по-скоро допълнителна среда за комуникация с аудиторията?
Вече имаме множество кампании, които протичат изцяло в социалните мрежи. Комуникацията в дигитална среда обаче включва и множество други подходи, като работа с онлайн-лидерите на мнение, вътрешни комуникации чрез платформи, базирани във вътрешните мрежи на организациите, изготвяне на политики и стимулиране на служителите да промоцират адекватно организацията чрез присъствието си в интернет и други. Стратегическият подход изисква всеки път да си задаваме въпросите за целите на кампанията, целевите групи и тяхното медийно потребление, и т.н., и в съответствие с отговорите им да решаваме в каква степен социалните медии и мрежи ще бъдат използвани и дали ще бъдат в центъра на стратегията.
6. Какви са вашите очаквания за развитието на PR бизнеса в България в следващите години?
Тенденцията е за възходящо, макар и небурно развитие, следващо общата перспектива пред българската бизнес среда.
7. Водил сте различни обучения и семинари и преподавате в СУ „Св. Климент Охридски”. Какви са Вашите наблюдения за подготовката на младите специалисти по комуникации? Над какво трябва да се работи най-много?
Университетските програми трябва да увеличат курсовете и предметите, които са фокусирани върху практическите аспекти на бизнеса – работни процеси, функции и длъжности, за да може завършилият студент по-плавно да се впише във вътрешната организацията на работа в един PR отдел или PR агенция.
8. Какво бихте посъветвал човек, който Ви сподели, че иска да започне да се занимава с PR?
Да определи възможно по-рано за себе си с какъв тип PR би искал да се занимава. Професията е многообразна – от PR на звезди до управление на комплексни кампании, които включват социологически проучвания, множество комуникационни канали, медии и изисквания за мониторинг и отчитане на резултатите – необходимо е всеки да прецени накъде да насочи инвестицията за собственото си професионално развитие.