в. Политика | Борис СПИРИДОНОВ | 2009-11-13

100 американски вестника фалираха заради кризата

Визитка
Mаргърит Съливан е директор на Центъра за международна медийна помощ към Националната фондация за демокрация във Вашингтон. Член е на Националния съвет за обществени науки. Има богат опит като журналист и специалист по връзки с медиите както в САЩ, така и в чужбина. Работила е в Белия дом и правителствени агенции и е била председател на Националния пресклуб във Вашингтон. Съливан е била и изпълнителен директор на Американската национална комисия за ЮНЕСКО. Завършила е история и журналистика в Станфордския университети и е специализирала в Харвард.

- Глобалната финансова криза удари световните медии много силно. Госпожо Съливан, Вие като медиен експерт какво бихте казали за ситуацията в Съединените щати?

- Според изследване на Националната фондация за демокрация рецесията е удвоила загубите във всички медийни сектори през 2008 г. Най- малки са загубите при кабелните телевизии, които в тази тежка ситуация се справят най- добре. Миналата година приходите на печатните издания са паднали със 17%, а последните данни от тази година сочат спад досега от почти 30%. Например вестник "Вашингтон пост" е изгубил през първите шест месеца на тази година 123 млн. долара.
А компанията издател на вестник "Ню Йорк таймс" е отбелязала спад в рекламните приходи от 27% през последното тримесечие.
Рекламните приходи на трите най- големи национални телевизии ABC, CBS и NBC обаче са отбелязали ръст от почти една трета през 2008 г., но това се дължи на факта че тя беше година на предизборни кампании и избори. Но пък местните телевизионни канали са отчели загуба от 7% в приходите от реклами, което е нещо нечувано досега в година на президентски избори.
Приходите на радиостанциите също бележат спад от 7% през 2008 г., което е тройно по- голям спад в сравнение с предходната година.
Само през тази година в Съединените щати бяха закрити 100 вестника. От април до септември 2009 г. тиражите на вестниците отбелязват срив от над 10%, а при неделните им издания, които традиционно имат най- високи тиражи регистрират спад от 7.5%. Това е доста рязък спад в сравнение с 2% през 2005 г. например. Дневния тираж на всички вестници е 44 млн. копия, което е най- ниското ниво от 40- те години на миналия век. Тогава 31% от американците са си купували редовно вестници, докато днес този процент е едва 13.

- Тези лоши новини за вестниците подсилиха отново спекулациите, че те ще изчезнат и бъдещето е на интернет изданията?

- Статистиката показва, че броят на американците, които търсят и ползват редовно новини в интернет са скочили с 20% само през миналата година. Всъщност докато коричните тиражи на вестниците намаляват, се забелязва увеличаване на читателите на електронните им издания. Тази година електронните сайтове на вестниците са имали дневно по 72 млн. уникални посетители в сравнение с около 60 млн. през 2007 г. Всъщност това показва, че живеем в една нова информационна епоха, в която хората търсят и получават информация по различен начин. И според мен бъдещето е на новините, които ще могат да бъдат получавани на мобилните телефони, които все повече се превръщат в малки компютри. Добрата новина е, че хората винаги са търсили и ще продължават да търсят качествената информация. Но това ще става по различни начини. Вестниците винаги ще съществува. Когато се появи радиото се вещаеше, че вестниците няма да оцелеят, когато се появи телевизията се говореше, че това вече наистина е краят на вестниците. Няма съмнение, че вестниците ще оцелеят, но те ще имат различна форма и ще се четат по различни начини.

- Медиите повече от всякога и особено в сегашната тежка криза зависят от приходите от реклама. Няма ли опасност големите компании, които са най- големите рекламодатели, да повлияят на редакционната политика на медиите?

- Силно се надявам подобно нещо да не се случи. Преди дни излязоха резултатите от едно много интересно проучвано, провеждано в продължение на повече от година и инициирано от Колумбийския университет. Заключението на изследването е, че журналистиката е в опасност. Но там се прогнозира, че вестниците в бъдеще няма да разчитат само на приходите от реклама, за да се издържат, а ще се превърнат в някакъв хибрид по отношение на тяхната бизнес страна. Вероятно те ще започнат да получават финансова подкрепа от университети, благотворителни фондации, богати филантропи и дори от правителството, без обаче то да се намесва в журналистическата работа. Но не трябва да се допуска правителството и охигарси, както е в някои страни, да влияят на работата на журналистите и на редакционната политика. Освен това трябва да посоча, че в наши дни наблюдаваме истински бум на т. нар. гражданска журналистика в Съединените щати. Хората изпращат непрекъснато техни истории до вестниците и телевизиите, както и текстови съобщения от техните мобилни устройства. Освен това пращат мейли с техни коментари на журналистически материали. Така хората не са само потребители на новините, но и участват в тяхното създаване и стават репортери. Нещата се променят коренно. При демокрацията хората търсят добрата информация и усещат ако има някакви странични сили при нейното създаване.

- Какви са Вашите впечатления от състоянието на медиите в Източна Европа и бившите комунистически страни? Според някои проучвания журналистическите стандарти постепенно се подобряват, според други се влошават.

- Нашият Център за международна медийна помощ има намерение да проведе именно такова проучване в страните от региона. Очевидно е, че в някои страни контролът върху медиите е преминал от ръцете на правителството в ръцете на олигарсите, липсва прозрачност при тяхната собственост и се забелязва засилване на автоцензурата. В някои страни има силно партийно влияние върху някои медии, което обаче не важи за България. Като цяло обаче трябва да се работи за създаване на грамотно по отношение на медиите население. Нямам предвид грамотно, което може да чете, а такова, което да може да разпознава добрата информация и да я търси. Именно такива проучвания, които да установят до колко е грамотно населението по отношение на медиите, въобще не са правени. Като цяло медийната картина в различните страни в Източна Европа и на Балканите е доста пъстра, но това което е очевидно е, че тя се променя и ще се променя доста силно.

- Вие сте специалист по комуникации с пресата и сте автор на книгата "Отговорната пресслужба: Ръководство за връзки с обществеността", която е преведена на повече от 20 езика. Какво показва вашия опит в отношенията между правителството и медиите?

- На първо място често съм била свидетел, как информационната машина на правителствата, нямам пред в пропаганден смисъл, или не е настроена добре, или просто е повредена. Понякога правителствените пресслужби или се страхуват от самите медии или се страхуват да дават информация, която е точна и навременна. Правителството трябва да има добре смазана система за подаване на информация към медиите. В много страни тя не съществува. Едно министерство казва нещо по даден въпрос, друго казва нещо съвсем различно по същия проблем, което води до объркване и хаос. Няма дългосрочно планиране и всичко се върши на пожар, ден за ден. Понякога пресслужбите подават само оскъдна информация, а понякога въобще отказват да я предоставят. Много често хората, които работят в пресслужбите не разбират същността на журналистическата работа, в която има определени правила, срокове за написване и предаване на статиите и информациите и т.н. Има като цяло неразбиране на ролята на пресата в обществото.

стр. 11