Икономика | 10.12.2015

Когато беше на пет, синът ми описа моята работа така: "Мама говори по телефона, гледа телевизия и чете вестници"

Мария Дойчинова е директор "ПР и комуникации" на ЧЕЗ България. Отговаря за разработването и изпълнението на комуникационни стратегии на компанията и за връзките с медиите. До 2010 г. е била директор "Комуникации" в "Софийска вода", Завършила е арабистика в СУ "Св. Климент Охридски". Член е на International Public Relations Association и на Европейската асоциация на директорите по комуникация.
Спрофесията ПР се избрахме взаимно, някак си постепенно и неусетно. Като че с всяка професионална стъпка съм вървяла точно натам – към корпоративния ПР. Това се казва брак по любов и като във всеки брак има и трудни моменти, но и голямо удовлетворение и радост. И така вече години наред.
Имах щастието и предизвикателството да работя за големи международни компании с традиции в корпоративните комуникации. При това става дума за ютилити компании във времето, когато никой в България не би свързал ПР-а с ВиК-то. Или с енергото. Звучи почти неприлично, въпреки че точно ютилити компаниите, които са естествени монополи на пазара, трябва да полагат особени усилия в комуникацията си с обществото, клиентите, институциите, медиите. Сложен е балансът между вътрешните и външните публики в мултикултурна вътрешна среда и популизъм и политизиране на едни най-обикновени ежедневни услуги за населението и бизнеса отвън.
Винаги съм вярвала, че ефективната комуникация, особено когато става дума за ютилити компания, чиито услуги съпътстват живота на повече от една трета от българските граждани, се гради на доверие, а то, от своя страна, се постига с диалог и прозрачност.
Особено удовлетворение ми носи работата по проектите на корпоративната социална отговорност, доброволчеството и образованието. В това отношение съм имала късмета да работя в компании, за които инвестициите в обществото и служителите са вплетени в корпоративните им ценности.
За тези, които не са вътре в професията, нашата работа изглежда лека, без нужда от особени усилия. Когато беше на пет, синът ми описа това, с което се занимавам, по следния начин: "Мама говори по телефона, гледа телевизия и чете вестници." Истината е, че колкото по-лесно и приятно изглежда едно нещо, толкова повече труд е положен преди това. Ние сякаш нямаме право на грешки, защото резултатите от нашия труд обикновено са видими и то в реално време. През годините в професионален аспект минахме през не една и две кризи, някои от които разтърсиха цялото общество. И оцеляхме, станахме по-силни, благодарение на професионализма си, отговорността, която поехме като екип, и честната и открита комуникация. Това считам за огромен успех в моята кариера.
Успехите ни в областта на кризисния ПР бяха оценени от ПР общността в България и Европа. Въпреки това пожелавам на колегите си ПР експерти никога да не им се налага да печелят награди за кризисни комуникации.

Стр. 104