в. България днес | Милена БОЙКОВА | 01.10.2011
Реалността: В панелния блок е по-интересна от сценарии
Краси Ванков е завършил кларнет и пиано в Музикалното училище в Плевен, после – кукловодство във ВИТИЗ. Интересите и събитията обаче го пращат в рекламно-продуцентския бизнес. Той е продуцент чрез "Идалго пръдакшънс" на токшоуто "На инат". То излезе във ваканция в края на лятото след излъчването на скандален скеч с известен банкер. В продуцентския актив на Ванков са били също "Аламинут", "Долен, мръсен лъжец"… Краси стои и зад реализацията на най-новия БГ сериал "Етажна собственост". Във филма играе и жена му – актрисата Невена Бозукова, с която са заедно вече 13 г. Двамата живеят с 5-годишния им син и 18-годишната дъщеря на Невена от предишен брак.
- Г-н Ванков, има ли шанс Марк О’Селски и предаването "На инат" да се завърнат на екрана?
- Шоуто "На инат" не е било спирано, просто имахме ангажимент с новия сериал "Етажна собственост". Сега в Нова телевизия предстоят премиери на много нови предавания, затова Марк 0′Селски ще се появи отново до месец. Въпросът е ние да се организираме.
- Не е ли твърде малко критиката към властта в тв ефира?
- Не бих казал. Ние с магарето не сме последните мохикани, които смеят да говорят срещу властта. Има хора, които се изказват говорят директно и остро, често канят и двете страни, особено в публицистичните предавания. Милен Цветков например не пести никакви критики.
- Тв сериалът ви "Етажна собственост" излиза в силно конкурентна среда – ще успеете ли да спечелите публиката?
- Очакванията ми са положителни. Но за мен по-важно е пътуването, а не пристигането. Работата с целия екип на снимачната площадка е истинско удоволствие. Сериалът не е правен насила. Просто реализирахме една идея отпреди година и половина. Сигурно ще има и хора, които няма да харесат филма. Не сме тръгвали с голямата кошница. Целта беше да направим
нещо хубаво и да се забавляваме.
- Кой от нашумелите БГ сериали припознавате като конкуренция?
- Появата на много български сериали е нещо хубаво. Радвам се, че всички телевизии намериха пазар за българските актьори и инвестират в сериали. Аудиторията същевременно съзрява за родната продукция. Риалитата се изчерпаха, сега е по-добре да се инвестира във филми. Нека има 10, от които един да е станал добре.
- Какъв е сюжетът на вашия сериал?
- Всяка серия е със самостоятелна случка, развита в рамките на епизода. Имаме постоянни герои, които попадат в различни ситуации. Важните въпроси за тях са битовите – ниското налягане и липсата на вода по горните етажи, а не парламентарният контрол. София не се намира само на опашката на "Коня" и хората на 3 км от центъра живеят в коренно различни условия. Занимават ги главно битовите проблеми. Дори в блока, където снимаме, видяхме, че реалността е много по-интересна от сценария.
Реалните хора ни дадоха гениални хрумки и едно от изказванията на хората беше повод за цял епизод.
- На колко етажа е българската действителност и на кои ремонтът е най-наложителен?
- Трудно боравя с тези метафори. Аз съм забит в земята. Може би някой поет трябва да отговори. Но имаме в един от епизодите кандидат за кмет, ще го излъчим по време на изборите. В серията човек от народа и човек от властта се заключват един за друг с белезници, после се отключват и се появява реплика: "Властта и народът са винаги разделени и те са доволни от този факт." Та не знам на колко етажа е действителността ни, но най-важен е фундаментът, а не горните етажи на властта.
- Предполагам, че не живеете в панелен блок?
- Сега не, но преди години живеех на 12-ия етаж в панелка. Имаше много забавни неща – отчитането на водомери, обвиненията към домоуправителя, изхвърлянето на боклука през терасите… В панелките по-глупавите завиждат на по-образованите, по-бедните – на по-богатите.
Завършил сте НАТФИЗ. Не ви ли липсва сцената?
- Харесвам повече работата зад кадър. Интересно ми е процесът и организирането на един продукт – да убедиш едни хора да те последват, а после да се радват на вече създаденото.
- Обичате да пътувате. Кои са най-големите куриози, които сте видели по света?
- Щом дойде февруари, тръгвам нанякъде. Бяхме в Тайланд, на Малдивите… Като глътнеш за 10 дни слънце, светът става по-оптимистичен. Но не мога да живея на друго място, оставам си в България. Виждал съм много странни неща. В Сингапур например е престъпление притежанието на дъвка. Чужденците се пребъркват на летището и никъде не се продават дъвки. А причината е следната: там всичко е автоматизирано и преди много години залепена дъвка на фотоклетките в метрото предизвиква катастрофа. Оттогава дъвките са забранени. В Корея пък в хотела няма легла и се спи на пода, някъде – и без постелка.
Стр. 18