в. Класа | 2009-12-18 

Логото, което използваме към момента, също е много спорно

В рекламата освен най-важното – паричен ресурс, смятам, че липсва и единна креативна концепция. Къде се позиционира България, кои са таргет групите, към които се насочва, на кои пазари ще се представя, кои са традиционните чуждестранни туристи, които идват в България, и как да ги привлечем? Логото, което представя България по света в момента, също е много спорно. То срещна негативните критики на творческите среди. Част от туристическите изложения, на които участвахме традиционно през годините, вече ще отпаднат, реши настоящият заместник-министър на икономиката Иво Маринов, който отговаря за туризма. Догодина ще участваме в много малко и ограничен брой такива изложения, което задължително ни поставя в ситуация да се представяме по-агресивно на ключовите за страната ни пазари. Затова най-после трябва да се чуе думата на бизнеса, за да не се допускат поредни грешки в маркетинга на България като туристическа дестинация. Това трябва да става с по-голяма публичност, за да се постигнат максимални резултати.
Тук е необходимо, особено сега, сътрудничеството между отделните организации в сектора, за да стигнат и добрите идеи до органите, от които зависи вземането на решения, и най-вече до заместник-министъра, който отговаря за туризма. Така ще постигнем необходимата критична тежест за реализиране на предложенията на бизнеса. Няма как всяка година да се повтаря едно и също – че туризмът представлява 5 до 7% от БВП на България и срещу това да се получават за оперативна издръжка и реклама само едни 4 млн. лева. Знаете ли, че за Турция издръжката е 150 млн. евро средногодишно? На Гърция също е долу-горе толкова.

Бизнесът трябва да участва във формирането на средствата за маркетинг.

Бизнесът също трябва да участва във формирането на средствата за реклама. Но това тепърва трябва да се обмисли. Затова трябва неправителственият сектор, бизнесът и държавата да седнат на една маса и да намерят тази форма. Това може да стане например чрез част от данъците, които бизнесът плаща на републиканския бюджет – една част от корпоративния данък да бъде заделяна само за реклама на България като дестинация.
Това не може да стане чрез уговорки, а само чрез закон. Дали парите ще влизат в определен фонд, как ще бъдат набирани, как ще се регламентира участието на всяка от страните е предмет на бъдещи и сериозни разговори.
България има нужда от подобряване на имиджа си като туристическа дестинация. Не съм убеден, че сме готови за реклама на България като страна за високоплатежоспособен туризъм. Сигурен съм. Ако има такива случаи, те са спорадични. Това, че е дошъл някой да отстреля скъпо животно в някое ловно стопанство или че е направен чартър за няколко игри на голф по вече появилите се голф игрища в България, не ни прави в никакъв случай скъпа дестинация. България е low-cost дестинация и това е един от най-големите ни проблеми. Но има и друго нещо:

В страната двузвездни туристи нощуват в петзвездни хотели

Предлагам и нещо съвсем конкретно, с което да започнем следващата година. Идеята ми е да създадем институционален сайт. Естествено, първо, ще разговарям с експерти в областта, за да направим един полезен и функционален портал. Повечето електронни страници представят в България определени курорти, хотели. На нас обаче ни трябва сайт, който да обслужва бизнеса в туризма. В никакъв случай да не е само на борда по туризъм. Той трябва да има по-голяма представителност, не трябва да бъде и толкова комерсиален, а основно полезен за участниците в индустрията. Не зная точния им брой, но сигурно има над 200 000 заети в туризма, които имат нужда от такава електронна страница, чрез която могат да обменят идеи и информация, а също и да си сътрудничат. Друго важно нещо, което ще трябва да направим през 2010 година, е да привлечем повече членове на организацията, за да постигнем по-голяма представителност.

Стр. 10