в. Зов, Враца | 2010-03-15

Едно нещо стана ясно поне от опита на Първанов да се покаже пред публиката: че медиите в България, които биватдопуркани до контакт с него, са оседлани като дресиран троянски кон на главнокомандващия. И ако в това някой се е съмнявал до вчера или не е искал да повярва дори и след демонстрацията на журналистическа сговорчивост по време на самата пресконференция, може сега да се увери черно на бяло. Достатъчно е днес да хвърли поглед на акцентите, изведени от вестниците.
Ако оставим настрана изключението с бунтарското поведение на Сашо Диков, практически единственият неудобен и наистина страховит по своя потенциал въпрос зададе на Първанов не някой журналист и не някой присъстващ на пресконференцията, а отсъстващият вътрешен министър Цветанов. Но фактът, че министърът пита какво има да каже президентът за убийството на своя съветник Емил Кюлев, не се видя интересен на българските медии – нито на телевизиите вчера, нито на вестниците днес.
Доказателството кой командва медийния цирк у нас, е вече пред очите на всеки, който иска да го забележи. От години твърдя
това, но сега вече мога да го илюстрирам в синтезиран вид. За целта се погрижиха самите организатори на инсценировката. Те показаха кои са най-ценните им пропагандни инструменти, които пък им се отплатиха с послушание за благоволението да ги допуснат да се подмажат.
Как иначе да си обясним масовата медийна слепота за такива очевадни гафове на президента като твърдението му, че охраната не можела да проверява кой присъства на нечий рожден ден, на който все пак се ходи с покана, нали?
Има ли страна в света, в която държавният глава декларира пълната безпомощност на своята охрана и това да не направи впечатление на медиите? Има. Казва се България.
А какво да кажем за косвеното признание на президента, че в България има ол игарси? Афектиран от задочния въпрос на вътрешния министър, Първанов тръгна в контраатака и попита кой бил създал олигарсите в България. По този начин за първи път се произнесе по темата.
Но и това си остана "безинтересно" за укротените ни медии, някои от които иначе са много опърничави, когато им позволят да се заяждат. Само че, както много пъти вече твърдя, укротяването на опърничавите медии и отделни журналисти е приоритет на 8 – годишното управление на Първанов и той ни го демонстрира на манежа с камшик и морков в ръка.
За езикови и подсъзнателни гафове като репликата на Първанов, че не могат да го хванат в лъжа ( именно не могат, а не че не лъже), или за твърдението му, че е бил достатъчно (като за нас, явно) честен, да не говорим.
Безнаказано си остава и самодоволното ехидство на Първанов спрямо унизения от него опонент Дянков. С тънка усмивчица на инквизитор, който се наслаждава на делото си, Първанов описа словесния колективен побой над Дянков като "интелигентен разговор". И добави, че самият Дянков (който изобщо не е предполагал, чеокървавеното му бельо ще бъде проснато след минути на показ на медийния простор), е определил разговора на излизане от сградата на президентството като "конструктивен". На това долнопробно лукавство също няма кой да обърне внимание, както се вижда.
За сметка на това една "голяма телевизия" се присмя на "кафеджийските въпроси" на бунтаря Сашо Диков – у нас да вземеш страната на силния е въпрос на чест, гордост и професионално достойнство! Под вещото
ръководство на шефката на новините, Люба Ризова, стази задача от години е натоварена уж американската Би Ти Ви, която по олигархична линия е превърната в пропаганден филиал на медийно всесилния автократ Първанов.
Репортерката Диана Кънчева от "24 часа" пък се кандидатира за медала "Подмазвачи без граница" Първа степен, подстрекавайки президента да каже как ще осъди онези медии, които му се катерили по гърба.
А всички вкупом, масово незрящи за истинските събития в рамките на събитието (а е събитие президентът да бъде питан нещо пред целия народ!), обслужват спуснатите им послания за миролюбието на президента, който не искал друго, освен битка с кризата, но същевременно войнствено заявява, че нямало да търпи сатъра на импийчмънта – това им се вижда най-достойно и важно за цитиране!
Ако има някаква полза от вредата, нанесена на свободното слово у нас, то тя се прояви вчера чрез свалянето на маската. Масмедии без маска! Не е като "репортери без граници", но е едно добро начало на разговора за поруганата свобода на средствата за масово обслужване на частния интерес на властниците.

Стр. 4