в. Поглед | Калина ПЕТКОВА | 2010-02-05

Фактите: след всичко което се случи с/на/около Румяна Желева в последно време жанрът на политическата новина излезе~най-печеливш. Той триумфално се завърна на първа страница във вестника и като първа новина в телевизионната емисия. Каквото и да мислеха и чувстваха различните публики, всички търсеха още по темата и в качествен и в количествен план. Това са фактите. Въпросът защо стана така рискува да ни отведе доста встрани от темата за политическото и гражданско съзнание.
На първо място трябва да споменем болезнената тема за националното ни достойнство като една от основните призми, пречупили репрезентациите на случая Желева. Предложеният от Мила Минева по време на конференцията "Медиите и властта: 2009" извод, че дебатът за нашето общо достойнство непрекъснато подменя този за общото ни благо, не само продължава да е валиден, но вероятно ще бъде доминанта на още много медийно-политически казуси. И тук петното върху нас и сравняването на нашата значимост и нашето поведение с тези на Европа и ценностният им дисбаланс бяха водещи. Самият Борисов удачно актуализира тези настроения с анекдота за дяволите и българския казан в ада.
Вторият аспект от темата е свързан с друг вариант на драмата, а именно – личната такава. След финала на "Перла" липсващата любов на Мехмед и Инджи остави празно място, където публиката светкавично настани Румяна и съпруга й. Тематичната линия за сценария срещу нея, за личните атаки и стреса, на който е била подложена, кулминираха в Бойковите притесения, че ще я поболеят. Недомлъвките на самата Желева и последвалият й тотален отказ от изявления за водещи медии за нейно съжаление осуетяват и изчистването на името, планувано за осъществяване чрез оставката. Личната драма беше обогатена от ефектите на съспенса около мълчанието и не/приемането на същата оставка. Тоест нездравословното домашно-интимно чувство на аудиторията към премиера се пренесе с лекота върху крехката дама от близкото му обкръжение.
За да обобщим всичко това трябва да подчертаем, че случилото се имаше малко общо с начина, по който беше преживяно от зрителя/читателя. Преоблечен като интерес към политиката и европейската ни принадлежност, поривът на публиката към още и още около българската кандидатура за еврокомисар си беше глад за вълнуващи истории и жажда за национална реабилитация.

Стр. 4