в. Република | Калина ПЕТКОВА | 2010-06-07

Темата за натиска над медиите вече неприкрито е в медиите. След като в последните дни обаче по нея се натрупа толкова много, да говорим за медиен комфорт в момента не е достатъчно. Това популярно напоследък понятие показва отношенията медии-власт в измамна рамка. Представяме си, че редакциите угодничат или се автоцензурират, а журналистите взимат пари срещу вярност. И въпреки че всичко това вероятно някъде се случва, терминът "медиен комфорт" изпуска някои съществени елементи от картината.
В българската публична среда угодничат всички – не само медиите. Преди всичко и днес повече от всякога угодничи самата власт. Тя се конструира и развива така, че да се харесва на публиката. Тя се стреми не просто да нахрани журналистите, а да им предложи професионална трапеза, от която да грабят с пълни шепи. Трудно е да отсъдим дали властта оказва натиск върху медиите или по-скоро им се натиска.
Дори когато участва в новините по телефона, за да направи забележка, че включването на Първанов е било с жива връзка, а не на слушалката, Бойко Борисов е строг наужким. Този случай от ефира на БНТ1 беше коментиран в последствие и в предаването "Референдум" от 01-ви юни с въпроса "натиск ли е?". Абсурдно, но факт… това е натискане, в което този, който не е получил желаното внимание, се опитва всячески да се домогне до още. И дори не го интересува, че някой му задава въпроси "по работа", защото той по-скоро "ревнува". От друга страна колкото повече коментират недоволното писмо на Борисов, в което той настоява, че натиск няма, толкова по-голяма услуга му правят журналистите. Не случайно и Велислава Дърева се изненада в същия "Референдум", че никой в гилдията не го е неглижирал… Проблемът тук е в позицията на обиден. Би било твърде грубо и обидно да неглижираш вече обидения.
Нека обаче се опитаме да си представим как изглежда журналистическата работа. От всичко, което се случва, ти трябва да извлечеш новините и в допълнение да измъкнеш от хората повече от това, което те искат да кажат. И нека сега се замислим колко леко става служебното ежедневие журналиста, в което някои винаги е създал новина вместо него и винаги е готов да каже дори повече, отколкото го питат. Проблемът между медиите и премиерът не е в това, че те са комфортни за него, а в това, че той е комфортен за тях. С власт като тази се правят много новини и всяка има потенциал да стане хит.
Какво остава за ума на публиката, след като пялото това шоу е минало пред очите й? Има ли натиск върху медиите или не? Ако разбираме натиска като акт на насилие, то едва ли. Има едно упорито и неуморно ухажване, в което силовите жестове се възприемат като допълнителен стимул и сигнал за мъжественост. Премиерът явно желае да е номер едно в сърцето на медиите и е решен да го постигне, независимо от това, колкото пъти трябва да им се предложи сам. Професионалният стандарт обаче става все по-непостижим с такава власт… Каква е рецептата в личния живот, ако някой неприятен ви се натиска: просто не поддавате. Българските медии в момента са изправени пред огромен риск ами ако този някой всъщност ни е приятен?

Стр. 8