в. Седем | Бойко СТАНКУШЕВ | 2010-04-28

Проблемът за статута на обществените медии у нас е сред най-старите нерешени в прехода. И тук още бих искал да кажа, че не съм голям оптимист относно цивилизованата финализация на този процес. Подпроблемът "Българска национална телевизия" пък е връх на цялата дивотия, защото в най-голяма степен изразява докъде може да се стигне, когато едно нещо се разминава само със себе си като законодателно пожелание, от една страна, и печална фактология – от друга. В момента институцията БНТ е докарана именно до този хал – има тежки финансови задължения, заплатите са най-ниските в сектора. Очакват се допълнителни икономии и съкращения, като не е ясно откъде, защото спадът под определена критична маса на творческите екипи и администрацията може да доведе до пълна катастрофа.
Кои са причините и как се стигна до това тъжно дередже?

Политиците

В България, т.нар. политици никога не са схващали мисията на медиите така, както техните европейски колеги. В белите държави и на радио, и на телевизия, когато са натоварени с обществени задължения, се гледа като на възможност за културно и образователно израстване на гражданите, за култивиране на знание и вкус. В нашата татковина обаче почти всички, колкото и демократично да говорят, така или иначе все ще се опитат да яхнат ефира в името на теснопартийни или направо лични ПР интереси. Случвало ми се е да се сблъсквам с агресивност в опитите за домогване до екран, каквато въображението на редовия избирател трудно ще асимилира. Публична тайна е, че има политически кариеристи, които пред нищо не се спират – натиск, заплахи и ходатайства се пускат в действие, когато подобен наглец реши да си покаже физиономията на публиката. В същото време българската пишман политическа класа явно е влязла в сговор преди 20 години, та каквото и да става, нормално законодателство за електронните медии да няма. И знаете ли защо? Ами защото, оставени в хаос, неясно финансиране и безпътица, ефирните медии – БНР и БНТ, по-лесно се манипулират и шантажират. Това беше голямата мечта на всички парламентарни мнозинства и правителства -щом се хванат за кокала на властта, и, хоп, да започнат да ходят като на кьорсофри от студио на студио с цел захаросана пропаганда. Откъслечните напъни за приемане на демократичен и работещ медиен закон бяха до един лицемерни, защото съвсем умишлено довкарваха проблемите във все по-задънени улици.

Законът

Действащият Закон за радио и телевизия (ЗРТ) е враг на свободните медии, като най-сериозната му жертва е именно БНТ. Защо? Защото вместо да се създаде функционираща правна рамка за една жива обществена телевизия, всъщност бе сторено точно обратното. Създателите на това умишлено недоразумение сега трябва да станат и да се извинят на народа. Нито т.нар. Фонд "Радио и телевизия" действа, т.е. не се формира приход от аудиторията, нито пък възможностите за реклама дават възможност за компенсиране, понеже изкуствено са редуцирани възможностите за това. Преди години този текст беше записан така, уж с цел да стимулира западните собственици на частни канали, та да им създадем допълнителен инвестиционен комфорт. И така си остана, като междувременно огромни потоци печалби от реклама отидоха в сметките на нашите олигарси. И най-голямата причина за сегашното състояние на БНТ е точно това. Докато в повечето цивилизовани страни обществените канали просперират – знакови в това отношение са BBC и Deutsche Welle, у нас очевидно медийната и рекламната мафия са плащали за ликвидирането на обществения конкурент, готвейки изгодната му приватизация, след като бъде докаран до просешка тояга.
Един поръчва музиката, друг (не)плаща…
Най-големият абсурд обаче се състои в следното: Народното събрание е решило и приело каква да бъде програмата на БНТ. В закона е определено колко да е културата, колко образованието, родното кино, спортът и т. н. Сборът от всичко задължително представлява самата обществена поръчка. Оттук насетне започва финансовият нонсенс… Понеже фондът по смисъла на чл. 98 и чл.70 от ЗРТ не работи, а той фактически дори и не съществува, цялата тежест по финансирането на вменената от парламента програма се прехвърля на държавната субсидия. Тя, освен че е недостатъчна, дава прекрасна възможност на изпълнителната власт да извива ръцете на генералния директор и той, ще не ще, да съобразява цялостната си дейност с волята на премиера. Иначе глад и мор….
Нещо повече, самото остойностяване на единица програма също се извършва от Министерския съвет, което прави зависимостта на телевизията още по-тежка. Днес практически България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма реална обществена телевизия, а съществуващата БНТ фактически е подчинена финансово на министъра на финансите и неговия шеф.

Регулацията и изборът

Посочената по-горе финансова зависимост до голяма степен предпоставя раболепно и угодническо отношение на медията към кабинета, но това далеч не изчерпва сложното положение, в което е генералният директор. Самият той се избира от членовете на Съвета за електронни медии, а те от своя страна са квота на президента и квота на парламента, което означава – на мнозинството. В зависимост от политическата конфигурация в държавата често се получават напрежения, тотално саботиращи всякакви усилия за честна и национално отговорна медийна дейност. Понякога източник на сблъсък
са чисто партийни или дори еднолични мегаломански интереси, но нерядко зад витиевато говорене и красиви фрази се крият и доказано корпоративни интереси. В резултат понякога на поста генерален директор са се монтирали съвсем неподходящи персони, но за сметка на това послушни. Чрез тях са се прокарвали интереси, диаметрално противоположни на обществените и в ущърб на данъкоплатците. В името на истината сегашната генерална директорка устоя на доста интриги и натиск и независимо от задлъжнялостта (заради недействащия фонд) оставя прозрачност и институционална стабилност, което е добре за бъдещия приемник на поста.

Решението

Хубавото на лошите примери е, че грешките подсказват решения. Точно затова, макар и сбито, по-горе съм изложил диагнозата и нейните причини. Мисля, че е ясно какво никога не трябва да се повтаря, а нуждата от нов закон е повече от належаща. В този ред на мисли ГЕРБ и Синята коалиция трябва да инициират промяната незабавно, като целта е да се постигне консенсус или поне максимална подкрепа на новия текст. Новоизбраният председател на СЕМ Георги Лозанов вече демонстрира голяма активност, като очевидно цели мощна публична дискусия по темата. Това е и едничкото спасение, защото добрите идеи и експертиза са там, където бяха извършвани системните репресии над свободното слово – в гилдията. Този, който веднъж е сбъркал или е бил подведен, едва ли ще позволи да бъде излъган отново…

Стр. 11