Медиите и властта 2009

БНР, Преди всички | 2009-12-17 

Водещ: „Медиите и властта 2009” – така озаглави своята заключителна годишна конференция лабораторията за медиен мониторинг на Фондация „Медийна демокрация”. Днес ще се представят обобщените резултати от едногодишното наблюдение на медийната среда през изборната 2009 г. Участие ще вземат всички експерти, допринесли за мониторинга през годината, както и ключови представители на медиите. Наш събеседник в „Хоризонт” „Преди всички” е Орлин Спасов, ръководител „Проекти” на Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте, г-н Спасов! В програмата на конференцията откроявате изборната 2009-а – това ли си остава главната характеристика за медийните събития през тази година?
Орлин Спасов: Струва ми се, че да. Тъй като, знаете, че през тази година се случиха три вида избори, макар че последните, местните бяха частични. И това беше една много интересна ситуация от гл.т. на реакциите на медиите. Така че не случайно ние сме озаглавили конференцията „Медиите и властта през 2009 г.”, тъй като това ще бъде централната тема. Искаме да видим как основно преди и след парламентарните избори се промени поведението на някои водещи медии.
Водещ: И как се промени?
Орлин Спасов: Ами днес по време на конференцията ще представим една карта на медийните зависимости, така сме я нарекли. Това е едно изследване, което нашата фондация поръча на агенция „Маркетлинкс”, и целта на тази карта е именно да се види траекторията на отделните медии, как те са се отнасяли към най-вече политическите субекти. Мога да ви кажа някои данни веднага. Макар че тази карта късно снощи я получихме, беше много прецизна работата върху нея. Например по отношение на Бойко Борисов виждаме, че много печатни издания, които преди парламентарните избори имаха силно негативно влияние към него, непосредствено след изборите, драстично може да се каже, промениха отношението си в позитивна посока. Мога да изредя веднага няколко такива издания. Това са „Монитор”, „Телеграф”, „Атака”, „Класа”, в. „24 часа”, но все пак той в момента реализира една малко по-умерена подкрепа. „Стандарт”, който също от едно негативно отношение се придвижи към едно по-скоро неутрално отношение. При телевизиите нещата са като че ли малко по-балансирани. Няма толкова резки промени. Тук имам предвид и радиото. Може да се каже, че при почти всички електронни медии имаме леко придвижване в посока на одобрение към личността на Бойко Борисов след парламентарните избори. Но в крайна сметка хубавото е, че тук отношението, както казах, е по-балансирано. То се колебае около неутралната позиция. Ако вземем другата много важна фигура, която ние наблюдавахме през цялата година през отношението на медиите към него, фигурата на предишния министър-председател Сергей Станишев, тук картината е по-скоро обратната. Но изходната позиция е различна. Защото и преди, и след изборите, ако говорим за всекидневниците конкретно, към Сергей Станишев преобладаваше негативното отношение. И сега виждам, че няма да е изненада тази констатация на картата, това предварително негативно отношение става още по-негативно, особено ри вестници като „Експрес”, „Монитор”, „Телеграф”, „24 часа” и др. Като без особена промяна то е може би единствено при „Дневен труд”, като въпреки това си остава стабилно негативно и преди, и след парламентарните избори. Подобно е и при електронните медии отношението към Сергей Станишев. Негативното отношение преобладава още преди изборите. Като сега след тях някои телевизии и радиа съвсем леко засилват негативното отношение, но тук тенденцията не е така силно изразена, както в пресата. Може би донякъде е изненада, че констатира нашата карта, че Би Ти Ви дори леко подобрява отношението си към Сергей Станишев, но то пак остава негативно, приближавайки се по-скоро до неутралната позиция. Така че виждате колко интересни са тези…
Водещ: Ярки са контрастите, и особено интересен ще бъде анализът на тази картина, какви зависимости прозират зад този медиен комфорт на това правителство и този силен негативизъм към предишното.
Орлин Спасов: Точно така. Всъщност може би тук основната коментирана тема ще бъде как собствеността на медиите влияе върху промяната на отношението към политическите партии и политическите лица. Но общо, за да коментираме тези трансформации не само на експертно ниво, ние, както и вие анонсирахте, сме поканили някои от водещите медийни фигури, главни редактори, собственици, журналисти, за да коментират тези трансформации, за да реализираме все пак един диалог между експертите и медийните практици.
Водещ: Така е, но вашето мнение като експерт, разбира се без да предпоставяте дискусията, какво показва, накъде води движението в собствеността? Дали журналистиката ни през тази година стана по-свободна, по-задълбочена и аналитична или напротив?
Орлин Спасов: Ами мисля, че това беше една трудна година, година на изпитание за медиите. И за съжаление, не всичко се разви в позитивна посока. Това особено добре личи в някои доклади на авторитетни организации като „Фрийдъм хаус” например, които отчетоха за тази година понижаване на индекса на свободата на пресата в България. Може да се каже, че от наблюденията на нашата фондация ние диагностицирахме също една криза на коментара, на анализа, на независимата позиция на самите медии. Освен това тази година беше забележителна и с още нещо, което струва ми се, че трябва да отбележим. В нея като че ли за първи път жълтото, жълтата журналистика предяви открити претенции за заемане на централна позиция и влияние публичността. Ние станахме свидетели на един невероятен възход на тази жълта журналистика, която започна да си позволява да купува добри журналисти, започна да си позволява да прави разследвания и така всъщност тя доста силно конкурира вестниците, които ние обикновено сме свикнали да идентифицираме като имащи най-голямо влияние в обществото. Всичко това въобще доведе до една друга тенденция, която ние наблюдавахме и която вероятно и днес ще коментираме, това е засилващото се превръщане на политиката в шоу, обвързването между политиката и шоуто, при което дори на моменти наблюдаваме истинско сливане между тях. И видяхме през тази година как дори и доста консервативни политици като Иван Костов влязоха в този шоу модел на представяне на политика през медиите. Видяхме как президентът се появи в шоуто на Слави Трифонов. Видяхме настоящият външен министър да танцува. Преди това бяхме видели Сергей Станишев като министър-председател също да участва в подобен тип шоуто и т.н.
Водещ: Защо според вас е толкова силна тази тенденция? Натам тегли течението или някой съзнателно тласка тенденциите натам?
Орлин Спасов: Ще ви дам един пример от преди няколко дни. Когато отидох да си купя, както всяка сутрин водещите вестници, на една бутка близо до мястото, където живея, и си взех в. „Галерия” и просто подхвърлих на продавачката на вестници: той все пак е жълт, но вероятно има какво да се прочете. И тя каза: ами да, може би жълт, но е сериозен. Защото той казва неща, които други медии не казват. И именно тук виждате как и неаналитичният поглед всъщност идентифицира известен дефицит в това, което правят централните медии. Този дефицит започна да се запълва от жълтата журналистика. Тя се опитва да отиде отвъд сензацията, именно в посока на разследването, в посока на разкриването на неща, на теми, които за другите медии са неудобни. Сега, друг е въпросът, че често това се прави с чисто комерсиална цел, че има много манипулации и т.н. Но именно дефицитът, нека още веднъж на да кажа, на разследваща, на сериозна журналистика позволи на жълтото, на жълтата журналистика да претендира така настойчиво през тази година за тази свободна ниша.
Водещ: Може би тук трябва да сложим и неуспеха зесага на проекта RE:TV.
Орлин Спасов: Да, виждате как и без това тясната ниша на сериозните медии още повече се опразни. И не само RE:TV може да бъде дадена за пример. Вижте какво се случи и с RFI.
Водещ: Да.
Орлин Спасов: Една такава утвърдена, стара къща, която от години присъства в български ефир, всъщност престана да излъчва. Така че възходът на жълтото беше продиктуван и от кризата на сериозните медии, която криза е разбира се криза на медийния модел на прехода, ако мога така да кажа. Защото просто нещата в медийния сектор в Българи я се развиха без тук да се утвърди наистина присъствието на едни сериозни медии. И слава богу, до известна степен, освен някои всекидневници като в. „Дневник”, седмичници като „Култура”, тук присъстват и обществените електронни медии доста стабилно. Това показва нашият анализ през тази година, което пък подчертава още веднъж важността и на обществения модел като една противотежест, ако щете, на този възход на жълтата журналистика.
Водещ: Очевидно сме в много важен период за българските медии. За съжаление, констатациите не са добри, въпреки някои златни ниши, за които стана дума. Ще очакваме с интерес днешната дискусия. Благодаря за този разговор! 

Leave a Reply